Анна е един от нашите социални работници в ЦСРИ. Тя ни посреща усмихната и готова да ни разкаже за себе си, за своите трудни и хубави моменти в „Сийдър”. В процеса на разговора ставя ясно, че работата ѝ с младежи с различни интелектуални затруднения за нея е истинско призвание. А най-трудните ѝ задачи са свързани с попълването на големия обем документация, което намалява времето ѝ с младежите. Тя споделя, че за нея работата в ЦСРИ е било истинско предизвикателство. А ние сме щастливи, че тя смело пое това предизвикателство и дава всичко от себе си и до днес.
- Какво най-много ти харесва в работата?
Винаги ме е вдъхновявала работата с хора с увреждания. Техният напредък е оценкатата за нашия труд. Тук ми харесва начина на работа и богатия набор от помощни средства, с които разполагам. Това е голяма полза за младежите и техния напредък. По-интересно им е, не се отегчават, има с какво да разнообразя заниманията, да предложа нови неща, с които да задържам повече вниманието им. Правя сравнение с предишната ми работа, която беше дневен център за хора с увреждания и сега в почасова услуга.
Също така плюс за мен и моята работа са обученията, които имам възможност да посетя. Досега не съм имала достъп до толкова много обучения и това е много ценно за мен.
Това се отнася и за различните мероприятия, които се организират, защото младежите винаги много се ентусиазират и се включват с голямо желание във всяко едно нещо. За тях е много важно да им се случва нещо различно от обикновеното ежедневие и това, което правим тук заедно много ги разнообразява. Харесва им и те правят всичко с желание.
Зареждаща и мотивираща за мен е организацията на различни екскурзии. Мисля, че там е връхната точка на емоциите на младежите. Всички са много ентусиазирани да посетят нови места и да научат нови неща.
