Нощна Бузлуджа с астрофотографа Михаил Минков
Има ли ги звездите през деня?
Това беше един от първите въпроси към астрофотографа Михаил Минков, когато той посети една от къщите на „Сийдър“ в Казанлък.
През последните години Михаил пътешества до най-тъмните точки на света, за да улавя най-ярките кадри в любимото си звездно небе.
Какво е астрофотографията, къде е Млечният път и защо той се вижда най-добре от места като пустинята Атакама и Великденските острови – всичко това обсъдихме миналата седмица, точно преди пика на Персеидите, когато Михаил прекара една вечер с нас.
„Звездите ги има и през деня, но ние не ги виждаме.“ – продължи разказа си той.
„Заради слънцето?“
„Точно така.“
“Когато има слънце, звездите сякаш ги няма, но после ще се появят пак – когато слънцето залезе. Това е както когато ви е тъжно – винаги трябва да знаете, че отново ще ви стане хубаво и приятно”.
Тази вечер обаче никой нямаше повод за тъга, нито време да тъгува – бързахме да хванем звездите. Часът за лягане, разбира се, беше отложен, но все пак не до безкрай. 🙂
Така че след като си поговорихме за галактиките и разгледахме изумителните снимки от последните пътешествия на Михаил, всички потеглихме към паметника на Бузлуджа.
“Като в приказките!”
За да видим звездите, ни трябва абсолютна тъмнина. Може би не чак като в пустиня, но все пак – извън светлинното замърсяване в града. На Бузлуджа Михаил ни показа Летния триъгълник, Голямата и Малката мечки и Касиопея. И когато очите ни съвсем свикнаха с тъмнината, видяхме Млечния път – нещо, което в градовете почти не се случва. “Като в приказките!”, възкликна едно от момичетата. И след това разбрахме какво имаше предвид Михаил по-рано, когато каза, че камерата прави видимо това, което иначе остава невидимо за окото – със забавяне на скоростта на отвора, можем да видим полета на падащите звезди. Снимките, които Михаил ни направи, едва не предизвикаха звездопад от оживление.
За повечето от децата това беше първият път, в който могат просто да вдигнат глава и да видят Млечния път. При Самир* това не е така. Той е вървял под нощното небе километри, за да стигне до по-свободен живот. Той живее при нас от две години, има искрящи будни очи и прави най-вкусните дюнери. 🙂
Днес той тренира футбол и печели медали, кара колело, интересува се от природата и географията. Обича да измисля и да поправя неща – с винтоверт в ръка може да се захване с почти всичко.
За него тази вечер беше най-интересна и по-специална – заради звездите, но и заради срещата с човек, който е превърнал любопитството си в професия и пътува по света, за да я практикува.
„Аз вече искам да съм като него“, каза Самир.
Благодарим на Михаил, че ни показа какво има отвъд светлините на града – и ни заведе да го видим сами.
Върнахме се в Казанлък с коли, пълни със заспали деца, снимки от друга вселена и една вечер, която със сигурност ще помним.
*Името на детето е променено.
Михаил Минков е астрофотограф, художник и графичен дизайнер, който през последните години посвещава работата си с обектива на нощното небе и Млечния път. Той има многобройни награди от най-престижните конкурси за звездна фотография в света. Негови кадри са публикувани от NASA, National Geographic, BBC, The Guardian.
