„Срещаме“ се с Вержи, докато е поела смяна на колега социален терапевт, когото замества. Разказва как „децата“ тъкмо са хапнали, спокойни са и си почиват, а тя се е заела със задачи. От разговора с нея, както и от всяка лична среща досега, се усеща ведрината на нейния благ характер. Сигурно точно тази ведрина и широката и усмивка карат младежите да я обичат толкова много. Предлагаме ви и вие да се запознаете с нея.
- Как реши да се захванеш със социална работа?
Стана съвсем случайно. Аз съм икономист и работих в банка, но усещах, че това изобщо не ми допада. От познат разбрах, че в „Сийдър“ търсят трудотерапевт и реших да пробвам. Хареса ми много. За мен хората, които работят тук приемат работата си като призвание. Работя във фондацията от две години и половина и аз също го усещам така.
Харесва ми работата с младежите и тук се чувствам като вкъщи – ако не ги виждам по-дълго ми липсват, като мои деца.
Междувременно записах специалност Педагогика, защото смятам, че това е важно за развитието ми. Впоследствие ме поканиха да стана „Ръководител екип“, а това допълнително ме мотивира и ми дава увереност, че се справям.
- Какво харесваш най-много в работата си?
Това, че получавам удовлетворение, което не мога да получа на никое друго място. То не е като да ти кажат „благодаря“. Аз виждам тази благодарност и признателност в очите на младежите, в тяхното поведение, когато съм с тях. Това ме кара да се чувствам щастлива. Знам, че за тях съм важна и те също са щастливи с мен.
Много ми харесва и динамиката в работата ми. Както споменах съм икономист, но ако трябва да върша само административна работа, това не ми доставя такова удоволствие. А тук имам голяма динамика и работата ми е много комплексна, съчетава различни неща и това ми дава баланса, от който имам нужда.
- Какво обичаш да правиш извън нея?
Времето със семейството ми е безценно и извън работа главно съм с моите деца. Обичаме да се разхождаме, да бъдем сред природата. Имаме къща в планинско село и там се грижим за кучета, зайци, кокощки и други животни. С мъжа ми сме пчелари и имаме около 50 кошера – дори преди време привнесохме пчеларството в центровете като заедно с младежите направихме декоративно дърво с пчели. Беше много интересно за тях.
- Разкажи ни забавна история от работата с младежите.
Днес много се посмяхме с един от младежите – Сиси. Наложи се да взема смяна на колежка трудотерапевт и докато оправям леглото на Авзира, Сиси мина покрай мен и ми каза „Браво, Вержи, Браво! Много добре се справяш!“
Стана ми много мило и забавно, че той ме похвали как добре се справям. 🙂
