Представяме ви една дама, която е една от най-дългогодишните наши служителки в гр. Казанлък.

„На 27 април, 2023 г. се навършиха точно 7 години, откакто постъпих на работа.“ – споделя тя в нашето телефонно интервю, малко след като е помогнала със следобедната закуска на младежите в ЦНСТ 3. Разказва с ентусиазъм за работата си, има много бодър и мил глас, а на живо е една изключително усмихната жена.

• Как реши да се захванеш със социална работа?

Не стана съвсем случайно. Бях безработна през 2015 г. и от Бюрото по труда ми казаха за свободна позиция в услугата. Отидох, звъннах на вратата, имаше интервю и се харесахме. Обадиха ми се да започна работа веднага. Но аз не очаквах да е така бързо. Не можех да започна веднага, защото се грижех за майка ми, която беше болна по онова време. След 2 месеца се върнах и им се обадих. Не очаквах да е свободна работата, но те ми казаха, че мога да започна веднага. И така на 27 април 2016 г. започнах.

Имам икономическо образование. Но винаги съм искала да се занимавам с деца, да работя нещо, свързано с деца.

• Какво най-много харесваш в работата си?

Човек често се чувства уморен, изтощен от работа. И аз понякога се чувствам така. Но дават много сила тези деца и много ме зареждат. Да, има някаква сила в децата, за които се грижа, и те ми я предават.

• Какво обичаш да правиш извън работата си?

Имам много хобита. Най-много обичам да сея цветя, да съм в градината. Уча четирите си внучета и децата тук също. Обичам да съм навън, да се движа, да се разхождам в планината. Бера рози. Това е нещо много любимо. Като дойде сезона и си взимам по 10 дни отпуск и отивам да бера рози. Обичам да прекарвам време с четирите си внуци.

Разговорът ни завършва с обещание Ракийе да ме заведе на любимото си място за бране на рози, до където тя стига с колело. Представих си го толкова живописно, че веднага започнах да планирам служебна командировка до Казанлък в началото на юни. Само от къде да намеря колело, за да е максимално пълноценно преживяването?!

Зейнеп (вляво на снимката) работи в ЦНСТ 3 в гр. Казанлък като социален работник от 8 месеца. Завършила е социални дейности в Тракийския университет. Обича да помага на хората в нужда и затова се е насочила към тази професия. Да знае, че е полезна и да вижда как чрез работата си помага на някого и този човек се променя – това е мотивацията ѝ да работи в социалната сфера. В свободното си време най-много обича да прекарва време с децата си – навън, на разходка и в движение. Но също така много харесва вглъбяващите и прецизни занимания – шие гоблени, прави картини с диаманти и въобще всичко свързано с художествена дейност. Харесва ѝ да слуша музика, това я успокоява.

А ето и какво сподели, за работата си в организацията ни през изминалата година:

• Какво ново и различно се случи през годината?

От краткият период на работата ми в ЦНСТ положихме страшно много усилия както аз като социален работник, така и социалните терапевти, младежите да се чувстват много по-уютно, да получават повече сензорна терапия за тяхното развитие, както и са закупени доста нови и полезни нещата за сензорните терапии.

• Най-вълнуващото през 2022 г. за теб?

Най-вълнуващото беше, когато подготвяхме седмия рожден ден на фондация „Сийдър” в град Казанлък. Самият рожден ден и всички четири къщи на едно място – персонал и потребители ,това беше незабравим миг за мен.

• Сподели случка от работата си, която определяш като вълнуваща и те мотивира за работа?

Мога да споделя случка, която за мен е една от най-трогващите: Когато започнах работа във фондацията, първата, която дойде при мен от девойките беше Гергана. С времето тя все повече се отпускаше и свикна с мен, както и аз с всички младежи. Забелязах как, когато говоря бавно, Гергана, ме наблюдава как произнасям думите и се опитва да повтаря след мен. Докато един ден тренирахме с думата „мама“, тя успя да я каже три последователни пъти. Тогава си казах „Ето за това си заслужава“.