„Спонсорирай обгрижващ служител” е програма, която ни позволява да наемем достатъчно терапевти, които да работят директно с децата и младежите в нашите Центрове за настаняване от семеен тип в Кюстендил и Казанлък. Компании от България и чужбина правят такова спонсорство като част от програмата си за корпоративна социална отговорност. Отделни физически лица също ни оказват подкрепа по този начин. В резултат на помощта на всички тях, успяхме да наемем допълнителни обгрижващи служители и да осигурим по-ефикасна грижа на децата младежите, живеещи в центровете. Спонсорите получават регулярни отчети за професионалното развитие на служителя, развитието на децата и младежите, за които се грижи и разходването на средствата от спонсорството.
Ако искате да научите повече за програмата „Спонсорирай обгрижващ служител”, свържете се с нас на office@cedarfoundation.org. Прочетете и интервютата, представящи наши колеги, както и значимостта на програмата за осигуряване на по-добър живот на децата и младежите.
Представяме ви една дама, която е една от най-дългогодишните наши служителки в гр. Казанлък.
„На 27 април, 2023 г. се навършиха точно 7 години, откакто постъпих на работа.“ – споделя тя в нашето телефонно интервю, малко след като е помогнала със следобедната закуска на младежите в ЦНСТ 3. Разказва с ентусиазъм за работата си, има много бодър и мил глас, а на живо е една изключително усмихната жена.
- Как реши да се захванеш със социална работа?
Не стана съвсем случайно. Бях безработна през 2015 г. и от Бюрото по труда ми казаха за свободна позиция в услугата. Отидох, звъннах на вратата, имаше интервю и се харесахме. Обадиха ми се да започна работа веднага. Но аз не очаквах да е така бързо. Не можех да започна веднага, защото се грижех за майка ми, която беше болна по онова време. След 2 месеца се върнах и им се обадих. Не очаквах да е свободна работата, но те ми казаха, че мога да започна веднага. И така на 27 април 2016 г. започнах.
Имам икономическо образование. Но винаги съм искала да се занимавам с деца, да работя нещо, свързано с деца.
- Какво най-много харесваш в работата си?
Човек често се чувства уморен, изтощен от работа. И аз понякога се чувствам така. Но дават много сила тези деца и много ме зареждат. Да, има някаква сила в децата, за които се грижа, и те ми я предават.
- Какво обичаш да правиш извън работата си?
Имам много хобита. Най-много обичам да сея цветя, да съм в градината. Уча четирите си внучета и децата тук също. Обичам да съм навън, да се движа, да се разхождам в планината. Бера рози. Това е нещо много любимо. Като дойде сезона и си взимам по 10 дни отпуск и отивам да бера рози. Обичам да прекарвам време с четирите си внуци.
Разговорът ни завършва с обещание Ракийе да ме заведе на любимото си място за бране на рози, до където тя стига с колело. Представих си го толкова живописно, че веднага започнах да планирам служебна командировка до Казанлък в началото на юни. Само от къде да намеря колело, за да е максимално пълноценно преживяването?!
Зейнеп (вляво на снимката) работи в ЦНСТ 3 в гр. Казанлък като социален работник от 8 месеца. Завършила е социални дейности в Тракийския университет. Обича да помага на хората в нужда и затова се е насочила към тази професия. Да знае, че е полезна и да вижда как чрез работата си помага на някого и този човек се променя – това е мотивацията ѝ да работи в социалната сфера. В свободното си време най-много обича да прекарва време с децата си – навън, на разходка и в движение. Но също така много харесва вглъбяващите и прецизни занимания – шие гоблени, прави картини с диаманти и въобще всичко свързано с художествена дейност. Харесва ѝ да слуша музика, това я успокоява.
А ето и какво сподели, за работата си в организацията ни през изминалата година:
- Какво ново и различно се случи през годината?
От краткият период на работата ми в ЦНСТ положихме страшно много усилия както аз като социален работник, така и социалните терапевти, младежите да се чувстват много по-уютно, да получават повече сензорна терапия за тяхното развитие, както и са закупени доста нови и полезни нещата за сензорните терапии.
- Най-вълнуващото през 2022 г. за теб?
Най-вълнуващото беше, когато подготвяхме седмия рожден ден на фондация „Сийдър” в град Казанлък. Самият рожден ден и всички четири къщи на едно място – персонал и потребители ,това беше незабравим миг за мен.
- Сподели случка от работата си, която определяш като вълнуваща и те мотивира за работа?
Мога да споделя случка, която за мен е една от най-трогващите: Когато започнах работа във фондацията, първата, която дойде при мен от девойките беше Гергана. С времето тя все повече се отпускаше и свикна с мен, както и аз с всички младежи. Забелязах как, когато говоря бавно, Гергана, ме наблюдава как произнасям думите и се опитва да повтаря след мен. Докато един ден тренирахме с думата „мама“, тя успя да я каже три последователни пъти. Тогава си казах „Ето за това си заслужава“.