Представяме ви една дама, която е една от най-дългогодишните наши служителки в гр. Казанлък.

„На 27 април, 2023 г. се навършиха точно 7 години, откакто постъпих на работа.“ – споделя тя в нашето телефонно интервю, малко след като е помогнала със следобедната закуска на младежите в ЦНСТ 3. Разказва с ентусиазъм за работата си, има много бодър и мил глас, а на живо е една изключително усмихната жена.

• Как реши да се захванеш със социална работа?

Не стана съвсем случайно. Бях безработна през 2015 г. и от Бюрото по труда ми казаха за свободна позиция в услугата. Отидох, звъннах на вратата, имаше интервю и се харесахме. Обадиха ми се да започна работа веднага. Но аз не очаквах да е така бързо. Не можех да започна веднага, защото се грижех за майка ми, която беше болна по онова време. След 2 месеца се върнах и им се обадих. Не очаквах да е свободна работата, но те ми казаха, че мога да започна веднага. И така на 27 април 2016 г. започнах.

Имам икономическо образование. Но винаги съм искала да се занимавам с деца, да работя нещо, свързано с деца.

• Какво най-много харесваш в работата си?

Човек често се чувства уморен, изтощен от работа. И аз понякога се чувствам така. Но дават много сила тези деца и много ме зареждат. Да, има някаква сила в децата, за които се грижа, и те ми я предават.

• Какво обичаш да правиш извън работата си?

Имам много хобита. Най-много обичам да сея цветя, да съм в градината. Уча четирите си внучета и децата тук също. Обичам да съм навън, да се движа, да се разхождам в планината. Бера рози. Това е нещо много любимо. Като дойде сезона и си взимам по 10 дни отпуск и отивам да бера рози. Обичам да прекарвам време с четирите си внуци.

Разговорът ни завършва с обещание Ракийе да ме заведе на любимото си място за бране на рози, до където тя стига с колело. Представих си го толкова живописно, че веднага започнах да планирам служебна командировка до Казанлък в началото на юни. Само от къде да намеря колело, за да е максимално пълноценно преживяването?!

Зейнеп (вляво на снимката) работи в ЦНСТ 3 в гр. Казанлък като социален работник от 8 месеца. Завършила е социални дейности в Тракийския университет. Обича да помага на хората в нужда и затова се е насочила към тази професия. Да знае, че е полезна и да вижда как чрез работата си помага на някого и този човек се променя – това е мотивацията ѝ да работи в социалната сфера. В свободното си време най-много обича да прекарва време с децата си – навън, на разходка и в движение. Но също така много харесва вглъбяващите и прецизни занимания – шие гоблени, прави картини с диаманти и въобще всичко свързано с художествена дейност. Харесва ѝ да слуша музика, това я успокоява.

А ето и какво сподели, за работата си в организацията ни през изминалата година:

• Какво ново и различно се случи през годината?

От краткият период на работата ми в ЦНСТ положихме страшно много усилия както аз като социален работник, така и социалните терапевти, младежите да се чувстват много по-уютно, да получават повече сензорна терапия за тяхното развитие, както и са закупени доста нови и полезни нещата за сензорните терапии.

• Най-вълнуващото през 2022 г. за теб?

Най-вълнуващото беше, когато подготвяхме седмия рожден ден на фондация „Сийдър” в град Казанлък. Самият рожден ден и всички четири къщи на едно място – персонал и потребители ,това беше незабравим миг за мен.

• Сподели случка от работата си, която определяш като вълнуваща и те мотивира за работа?

Мога да споделя случка, която за мен е една от най-трогващите: Когато започнах работа във фондацията, първата, която дойде при мен от девойките беше Гергана. С времето тя все повече се отпускаше и свикна с мен, както и аз с всички младежи. Забелязах как, когато говоря бавно, Гергана, ме наблюдава как произнасям думите и се опитва да повтаря след мен. Докато един ден тренирахме с думата „мама“, тя успя да я каже три последователни пъти. Тогава си казах „Ето за това си заслужава“.

„Срещаме“ се с Вержи, докато е поела смяна на колега социален терапевт, когото замества. Разказва как „децата“ тъкмо са хапнали, спокойни са и си почиват, а тя се е заела със задачи. От разговора с нея, както и от всяка лична среща досега, се усеща ведрината на нейния благ характер. Сигурно точно тази ведрина и широката и усмивка карат младежите да я обичат толкова много. Предлагаме ви и вие да се запознаете с нея.

• Как реши да се захванеш със социална работа?

Стана съвсем случайно. Аз съм икономист и работих в банка, но усещах, че това изобщо не ми допада. От познат разбрах, че в „Сийдър“ търсят трудотерапевт и реших да пробвам. Хареса ми много. За мен хората, които работят тук приемат работата си като призвание. Работя във фондацията от две години и половина и аз също го усещам така.

Харесва ми работата с младежите и тук се чувствам като вкъщи – ако не ги виждам по-дълго ми липсват, като мои деца.

Междувременно записах специалност Педагогика, защото смятам, че това е важно за развитието ми. Впоследствие ме поканиха да стана „Ръководител екип“, а това допълнително ме мотивира и ми дава увереност, че се справям.

• Какво харесваш най-много в работата си?

Това, че получавам удовлетворение, което не мога да получа на никое друго място. То не е като да ти кажат „благодаря“. Аз виждам тази благодарност и признателност в очите на младежите, в тяхното поведение, когато съм с тях. Това ме кара да се чувствам щастлива. Знам, че за тях съм важна и те също са щастливи с мен.

Много ми харесва и динамиката в работата ми. Както споменах съм икономист, но ако трябва да върша само административна работа, това не ми доставя такова удоволствие. А тук имам голяма динамика и работата ми е много комплексна, съчетава различни неща и това ми дава баланса, от който имам нужда.

• Какво обичаш да правиш извън нея?

Времето със семейството ми е безценно и извън работа главно съм с моите деца. Обичаме да се разхождаме, да бъдем сред природата. Имаме къща в планинско село и там се грижим за кучета, зайци, кокощки и други животни. С мъжа ми сме пчелари и имаме около 50 кошера – дори преди време привнесохме пчеларството в центровете като заедно с младежите направихме декоративно дърво с пчели. Беше много интересно за тях.

• Разкажи ни забавна история от работата с младежите.

Днес много се посмяхме с един от младежите – Сиси. Наложи се да взема смяна на колежка трудотерапевт и докато оправям леглото на Авзира, Сиси мина покрай мен и ми каза „Браво, Вержи, Браво! Много добре се справяш!“

 Стана ми много мило и забавно, че той ме похвали как добре се справям. 🙂

Разговорът ни с Маргарита се случва по време на трудотерапевтична сесия с една от девойките, които живеят в апартаментите в Кюстендил. Тя сама избира заниманието си и то е да лакира нокти. Оказва се, че тя не обича да нанася втори пласт на ноктите си, а Маргарита я учи редовно, че е добре да бъде повторен, за да е по-траен лакът и наситен цветът.

• Как реши да работиш в социалната сфера?

Имах личен мотив. Бях вкъщи след загуба на много близък човек и един ден една приятелка ми каза, че има свободна позиция в Дома за хора с умствени увреждания, там търсят човек. Реших, че съм готова да се върна на работа. Там работех до закриването му. В ЦСРИ съм от година и половина и съм по заместване.

• Какво най-много ти харесва в работата?

Общуването с младежите. Всеки има различни интереси. Един обича да прави едно, както Емо с домакинстването. Ангел обича да прави свещички. Това им доставя удоволствие. А като са доволни, и аз съм доволна. Значи, че съм си свършила работата добре.

• Кое най-много те мотивира в работата?

Когато видя как се справят, а те много могат. Радвам се, че им е интересно и обичат да работят, да се занимават с всякакви неща. Аз не им задавам конкретни задачи, а ги питам какво искат да правят. А като влязат в стаята по трудотерапия веднага са готови да правят сапуни и свещи.

• Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Колкото и да съм уморена, винаги имам желание да се занимавам с цветя. Много обичам китайски рози. Харесва ми да рисувам саксии и сандъчета за цветята на двора. Обичам също да правя зимнина и сладка, особено много от смокини.

Анна е един от нашите социални работници в ЦСРИ. Тя ни посреща усмихната и готова да ни разкаже за себе си, за своите трудни и хубави моменти в „Сийдър”. В процеса на разговора ставя ясно, че работата ѝ с младежи с различни интелектуални затруднения за нея е истинско призвание. А най-трудните ѝ задачи са свързани с попълването на големия обем документация, което намалява времето ѝ с младежите. Тя споделя, че за нея работата в ЦСРИ е било истинско предизвикателство. А ние сме щастливи, че тя смело пое това предизвикателство и дава всичко от себе си и до днес.

Какво най-много ти харесва в работата?
Винаги ме е вдъхновявала работата с хора с увреждания. Техният напредък е оценкатата за нашия труд. Тук ми харесва начина на работа и богатия набор от помощни средства, с които разполагам. Това е голяма полза за младежите и техния напредък. По-интересно им е, не се отегчават, има с какво да разнообразя заниманията, да предложа нови неща, с които да задържам повече вниманието им. Правя сравнение с предишната ми работа, която беше дневен център за хора с увреждания и сега в почасова услуга.

Също така плюс за мен и моята работа са обученията, които имам възможност да посетя. Досега не съм имала достъп до толкова много обучения и това е много ценно за мен.

Това се отнася и за различните мероприятия, които се организират, защото младежите винаги много се ентусиазират и се включват с голямо желание във всяко едно нещо. За тях е много важно да им се случва нещо различно от обикновеното ежедневие и това, което правим тук заедно много ги разнообразява. Харесва им и те правят всичко с желание.

Зареждаща и мотивираща за мен е организацията на различни екскурзии. Мисля, че там е връхната точка на емоциите на младежите. Всички са много ентусиазирани да посетят нови места и да научат нови неща.