Да ходиш на работа – история за една сбъдната мечта

Роден е в неголям град в южна България. Не познава баща си, на когото е кръстен, а майка си е виждал веднъж. Цялото му детство преминава в един от онези големи и нерадостни детски домове за изоставени в другия край на страната – северната, в затънтено селце, за което обикновено бихме казали, че е забравено от бога. До пълнолетие живее без представа за лично пространство и вещи и често е наричан с обобщеното наименование „дете с умствена изостаналост“.

Как мислите, че би продължила тази история?! Историята на Иван или Минчо, или Драго, или с други думи – на дете, отраснало във вече несъществуващите домове за деца с увреждания.

А ето и продължението на историята на Иван*. Заживява при нас преди 5 години. Сега е на 24 г. Добър и отзивчив. Работлив и готов да се притече на помощ. Обича да е ангажиран и да се труди. Изработва изящни оригами и има интерес към новите технологии. Харесва му да слуша музика и да е навън. Но освен това е любопитен и готов да се учи. И така вече има няколко завършени професионални курса – за строител, стругар, масажист… Знае, че те ще му помогнат да се развива и да стане самостоятелен.

Но най-много обича да готви. И днес е денят, в който сбъдва една от своите мечти – да работи това, което най-много обича. Иван успява да докаже своите умения и да си извоюва истинска работа като помощник-кухня във фирма за доставка на храна. Преди да започне работа на трудов договор, той провежда там практиката си към курса по готварство, който завършва наскоро. Работлив е и много отдаден на това, което прави и собственикът му предлага постоянна работа. А Иван е на върха на щастието си – ще работи всеки делничен ден по 8 ч. Работата му включва правене на заготовки, почистване на кухнята, помощ при приемане на стока. Има професионален ръководител – една от жените, които приготвят храна за старческите домове в града.

За нас, които се грижим за Иван, е изключително приятно да приемем отзивите от работодателя му, че се справя много съвестно и отговорно с работата, с желание помага, много добре се вписва в колектива, дори иска да остава и след приключване на работното време. Колегите му също не спират да го хвалят. А Иван с грейнали очи споделя с всички, че това е сбъдната мечта и очаква с нетърпение всеки работен ден.

И така въпреки нерадостното детство и предразсъдъците в обществото, че хората с интелектуални увреждания нямат място на пазара на труда, Иван работи, развива се и е полезен както за себе си, така и за общността, в която живее.

*Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.

актуално

Прочети също

Пътешествие до Рилския манастир и околностите

Във вторник, предната седмица, след близо двучасово пътуване с автобус през живописната Рила планина, децата и младежите…

Инициативата „Подкрепи една мечта“ през погледа на един младеж

Един от младежите от семейните ни къщи в гр. Казанлък се включи в инициативата на Президента на…

Изживей го, за да научиш

Всеки един от нас се е сблъсквал с максимата, че истинското знание произтича от непосредствения опит, а…

Мечтая да създам нещо, което да помогне на света

В края на месец март се проведе финалният кръг на второто национално средношколско състезание „Енергетиката и ние“,…