Доброволци от Великобритания подкрепят работата ни с деца с увреждания
В началото на 2008 г. група учители от специалното училище Грийнфилдс, Великобритания, за деца и младежи с множествени увреждания, се свързва с основателя на фондация „Сийдър“ – Марк О‘Съливан. И така през пролетта на същата година, заедно с представители на фондацията, те посещават Дома за деца с умствена изостаналост в с. Горна Козница, община Бобов дол.
Една година по-рано, екипът на „Сийдър“ решава да работи за закриване на държавните домове. Причината за това е дълбокото убеждение, че тогавашните домове-институции не могат да осигурят качествена грижа за децата в тях и системно нарушават правата им.
Ето защо фондация “Сийдър” започва подготовка за създаване на услуги от нов тип и плавен преход към семейна или близка до семейната среда на живот за всички 58 деца и младежи с увреждания, настанени в дома. Поканата за гостуване на британските учители-доброволци има за цел да подпомогне точно този процес на преход.
Условията, в които живеят децата в дома и липсата на ресурси за отглеждането им, шокират доброволците, водени от заместник-директора на специалното училище и главен организатор на инициативата, Мери Крейн.
Карън Додс, една от учителките в групата отбелязва, „Въпреки малкото познания и подкрепа, персоналът в държавния дом правеше най-доброто при дадените трудни обстоятелства.“
По време на това посещение, основната цел на учителите от Великобритания е да създадат „нежна, тиха, спокойна среда и да помогнат на децата и младежите да започнат да изграждат взаимоотношения на взаимно доверие и разбиране.“
Г-жа Додс пази много подробни и изпълнени със загриженост записки от целите и постигнатото през онези дни – „Опитвахме се да направим базисни оценки на всички деца, за да помогнем в създаването на индивидуални планове за тях за в бъдеще,“ разказва тя.
Част от записките на г-жа Додс.
Една от учителките-доброволци има опит като физиотерапевт и работи с децата с по-изразени физически увреждания. Други – извеждат по-големите младежи на разходка. Доброволците помнят и до днес как най-малките деца от дома са изиграли за тях сценка по „Дядо вади ряпа“.
През следващата година учителите-доброволци се завръщат. Част от тях провеждат обучения за бъдещите служители на фондация „Сийдър“ и персонала в дома, а други, включително г-жа Додс, прекарват времето си с децата. „За забавлението нямахме нужда от език“ спомня си тя с усмивка.
Когато група от други шест учители пристига в Кюстендил за четвърти път през 2010 г., домът в с. Горна Козница вече е закрит, което го прави първия закрит Дом за деца с увреждания в България.
Кадри от напускането на дома в с. Горна Козница и отпътуване към новия дом.
Това е годината, в която стартира и процесът на деинституционализация в страната ни. В партньорство с Община Кюстендил, фондацията ни създава и поема управлението на Центровете за настаняване от семеен тип “Сияние”.
По време на това посещение, учителите-доброволци работят само с младежите, наскоро настанени в семейните къщи и апартаменти на фондацията в Кюстендил.
„Младите хора в апартаментите бяха много горди с новите си домове и ни разведоха из тях,“ спомня си г-жа Додс. “Те реагираха много добре на дейностите, които бяхме планирали и се забавляваха да приготвят самостоятелно храна, да изучават различните пособия за работа със сетивата, както и това да работят с визуалното разписание за задачите за деня.“
Кадри от първите дни в семейните ни къщи в Кюстендил.
При последното им гостуване през 2011 г. доброволците се съсредоточават в наблюдение на взаимоотношенията между социалните терапевти и младежите в семейните ни къщи и предлагат подобрения.
Седемнадесет години по-късно, г-жа Додс продължава да следи чрез социалните мрежи работата на фондация “Сийдър” и живота на младежите в семейните ни къщи и да се радва на развитието им. След разговори с колегите си, с които е посетила България, споделя, „От снимките в социалните медии виждаме, че животът на младежите, които преди години живееха в дома в с. Горна Козница, е драматично по-добър. Горди сме, че сме били, макар и малка, част от това подобрение. Разпознаваме много от децата, сега младежи, и се радваме да ги видим. Желаем им всичко най-добро.“
От перспективата на времето, изпълнителният ни директор Адриана Гоцова споделя, “През 2008 г. в България няма много специалисти, работили с деца с увреждания по наистина задълбочен и хуманен начин. Затова и приносът на доброволците от Великобритания е от особено голямо значение за организацията ни, за което сме им много благодарни.”
Защо България?
Посещението на групата учители е мотивирано от филма „Изоставените деца на България“, излъчен от BBC през 2007 г. Шокирани от видяното и мотивирани от желанието си да помогнат с познанията и опита си, учителите организират кампания за събиране на средства сред родителите на учениците и местната общност, с които финансират доброволческата си работа в България от есента на 2007 г. до 2011 г.
Първоначално посещават Дома за деца с умствени и физически увреждания в с. Могилино, но не са допуснати да работят директно с децата. Затова при следващите си посещения в България решават да работят с фондация “Сийдър” и община Кюстендил, като подпомагат работата с децата и младежите от дома в с. Горна Козница и плавния им преход към живот в къщите ни от семеен тип.
По официални данни, през 2007 г., при първото посещение на учителите-доброволци от Великобритания, децата в специализирани институции в България са 8 000. Към днешна дата в специализирани институции са настанени 79 деца.
