Разговор с Александрина Димитрова – изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ за това как социалните услуги, управлявани от фондацията, се справят в ситуацията на изолация и извънредно положение.
Как кризата с Ковид – 19 се отразява на работата ви и какво се случва с децата и младежите в ЦНСТ-тата на “Сийдър”?
В Центровете за настаняване от семеен тип и Защитеното жилище се наложи да въведем сериозни мерки за поддържане на хигиена и непрекъсната дезинфекция, както и за използване на защитни маски и ръкавици, като направихме това още преди въвеждане на извънредното положение в страната. Голяма част от децата и младежите, за които се грижим, са с интелектуални и физически увреждания и с редица заболявания, което ги поставя в рискова група. В рискова група са и голяма част от служителите в центровете, които се грижат за тях. Затова и сме ограничили максимално контактите с външни за социалната услуга хора, а децата и младежите могат да излизат само в двора на съответния център.
Срещаме трудности да обясним на децата и младежите защо не ходят на училище или дневен център и защо не могат да отидат на разходка или до магазина. Стоенето им само вкъщи често води до кризи в поведението. Но социалните ни работници и социалните ни терапевти непрекъснато планират и провеждат нови интересни занимания в къщите, така че засега сме овладели положението.
Специалистите от нашия Център за социална рехабилитация и интеграция работят дистанционно с младежите с интелектуални затруднения и техните семейства. Всички услуги и материалите за тях са адаптирани, така че да може работата да се осъществява в онлайн среда. Обратната връзка от младежите и техните близки е положителна и някои от тях дори споделят, че напредъкът им е още по-голям, тъй като се вълнуват от възможността да използват новите технологии.
С какви трудности се сблъскват екипите и как се организира работата в центровете ви?
За екипите основната трудност е да обясняват на децата и младежите защо не могат да излизат извън центъра и двора, както и да се справят с кризите, в които някои от тях изпадат заради предизвикателствата на социалната изолация. Освен това ние се безпокоим и за тяхната собствена безопасност, особено като имаме предвид, че част от тях влизат в рисковата група. Заради това реорганизирахме смените на служителите в центровете, така че да улесним максимално тяхното придвижване до работното място и да им осигурим спокойствие, доколкото това е възможно в текущата ситуация. Осигуряваме им сигурност и допълнителни стимули, в рамките на възможностите ни, както и непрекъсната методическа и психологическа подкрепа.
Разходите за резидентните ни социални услуги нарастват, тъй като са необходими повече средства за храна (децата и младежите по принцип обядват в училище или дневен център от понеделник до петък, докато сега са по цял ден вкъщи), за дезинфектанти и защитни средства, термометри.
Екипите в Центровете за настаняване от семеен тип и Защитеното жилище не могат да си останат у дома, защото те се грижат за 70 деца и младежи денонощно. Те са професионалисти, които ежедневно се справят с тежки кризи и извън ситуацията с Ковид – 19. В момента всички трудности са се умножили многократно и сега, повече от всякога, трябва да намерим начин да подкрепим хората, които работят на терен – това са нашите герои.
Има ли мерки, които държавата може да предприеме, за да облекчи работата ви и да даде решение на конкретни проблеми?
Основният проблем пред нас е липсата на указания какво следва да се предприеме, в случай на съмнение за заразяване на дете/младеж или служител в някоя от резидентните услуги, предвид че начинът на организация и функциониране на услугите и броят на помещенията не позволяват изолацията и поставянето му под карантина. Смятаме, че поставянето под карантина на цяла резидентна услуга би било нецелесъобразно, пoради уязвимостта на настанените там потребители (често със заболявания) и невъзможността на служителя да се грижи за тях денонощно през цялото време на карантина от 14-28 дни. Смятаме, че би следвало при подобно съмнение, съответното дете/младеж или служител да имат право на незабавно тестване и при положителен тест, служителят да е под карантина у дома, а детето/младежът – на болнично лечение или в изолация в сградата на неработеща социална услуга в общността. Необходими са указания от АСП в тази насока.
Друг проблем, за който сигнализираме от години, но който сега излиза отново с особена острота, е задължението при постъпване на дете/младеж в болница, да се изисква придружител от екипа на центъра. Вече имахме един такъв случай в периода на извънредно положение и се наложи наш служител да придружава младеж в инфекциозно отделение. Това е изключително рисково и не влиза в задълженията на нашите служители. Освен това няма предвиден ресурс от държавното финансиране за покриване на разхода за такъв извънреден труд.
Каква външна подкрепа получават екипите и има ли проблемни точки, които спъват работата?
Получаваме подкрепа от някои социални услуги в общността, които предложиха техни служители да подкрепят работата на нашите екипи в центровете. Имаме подкрепа и от дългосрочните ни дарители. Във връзка сме и с личните лекари на децата и младежите, които оказват съдействие по телефона.
Срещаме известни трудности с някои нови дарители, затова призоваваме всички, които желаят да помогнат, да се свържат първо с каузата, която са избрали и да разберат от какво има най-голяма нужда в момента и как най-добре да се организира доставянето на дарението, така че да се осигури безопасността на всички.
Кои са тревожните тенденции, които се очертават в следствие на настоящото извънредно положение?
Грижата, която предоставяме в нашите центрове е пряко свързана от това да успеем да наберем поне 600 хиляди лева на година. За съжаление, въпреки големите усилия, които полагаме в момента, много проекти и събития, свързани с набирането на средства бяха отменени. Надяваме се нещата бързо да се нормализират, защото нуждите на младежите и децата в риск са ежедневни и си остават. Даваме си сметка за трудностите, които ще претърпят повечето сектори, както и че в момента всички са мобилизирани да влагат ресурс в борбата с коронавируса. Опасението ни е, че дарителството ще пострада в дългосрочен план, защото хората и бизнесът ще изпитват несигурност или ще претърпят финансови загуби.
От години обръщаме внимание, че възнагражденията в социалната сфера са твърде ниски, особено предвид натовареността на професионалистите в тази сфера и отговорността, която носят. В текущата ситуация, те са изправени пред още по-големи трудности, а продължават да не получават средствата, които заслужават.
