Представяме ви една дама, която е една от най-дългогодишните наши служителки в гр. Казанлък.

„На 27 април, 2023 г. се навършиха точно 7 години, откакто постъпих на работа.“ – споделя тя в нашето телефонно интервю, малко след като е помогнала със следобедната закуска на младежите в ЦНСТ 3. Разказва с ентусиазъм за работата си, има много бодър и мил глас, а на живо е една изключително усмихната жена.

• Как реши да се захванеш със социална работа?

Не стана съвсем случайно. Бях безработна през 2015 г. и от Бюрото по труда ми казаха за свободна позиция в услугата. Отидох, звъннах на вратата, имаше интервю и се харесахме. Обадиха ми се да започна работа веднага. Но аз не очаквах да е така бързо. Не можех да започна веднага, защото се грижех за майка ми, която беше болна по онова време. След 2 месеца се върнах и им се обадих. Не очаквах да е свободна работата, но те ми казаха, че мога да започна веднага. И така на 27 април 2016 г. започнах.

Имам икономическо образование. Но винаги съм искала да се занимавам с деца, да работя нещо, свързано с деца.

• Какво най-много харесваш в работата си?

Човек често се чувства уморен, изтощен от работа. И аз понякога се чувствам така. Но дават много сила тези деца и много ме зареждат. Да, има някаква сила в децата, за които се грижа, и те ми я предават.

• Какво обичаш да правиш извън работата си?

Имам много хобита. Най-много обичам да сея цветя, да съм в градината. Уча четирите си внучета и децата тук също. Обичам да съм навън, да се движа, да се разхождам в планината. Бера рози. Това е нещо много любимо. Като дойде сезона и си взимам по 10 дни отпуск и отивам да бера рози. Обичам да прекарвам време с четирите си внуци.