Като организация с дългогодишен опит в грижата за деца и младежи в риск, преживели редица травматични събития в живота си, преодоляващи стигми и ограничения, вярваме, че най-добрият път за преодоляване на бариерите пред тях е осигуряване на сигурна среда и качествено образование, чиито основни принципи са уважение, подкрепа и зачитане на човешките права. 

Мисията на фондация „Сийдър“ – нестопанска организация, създадена през 2005 г., е да осигури по-добра грижа за деца и възрастни в неравностойно положение и подкрепа за тяхното интегриране в общността, така че те да имат справедлив, пълноценен и достоен живот.

Във връзка с нашата дългогодишна работа в подкрепа на деца в риск и застъпничество за техните права, заявяваме своето становище относно предлаганите промени в ЗИД на ЗПУО.

I. Общи коментари

Приветстваме усилията на Министерството на образованието и науката за стартиране на реформа в образованието, както и заявените намерения на министъра на образованието за осъвременяване на учебните програми и подходите на преподаване и оценяване, така че те да отговарят на нуждите на модерния свят. Законопроектът съдържа някои позитивни елементи, но те не носят цялостна концепция за реформа в образованието, фокусирана върху качеството му, правата на децата и възможностите за тяхното активно включване, както и прилагането им на практика. 

В същото време изразяваме несъгласие относно част от измененията, които застрашават свободата на избор на децата и ограничават правата на родителите да участват в процеса на вземане на решения за образованието им.

II. Конкретни коментари

1. Въвеждане на предмет „Добродетели и религии“:

Изразяваме категорично несъгласие с въвеждането на нов задължителен предмет с конфесионални елементи още от 1. клас. Предвидените промени не дават право на избор на родителя/настойника между вариантите на предмета, а ще имат задължителен характер. Въвеждането на религиозно обучение накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос гражданското образование, което има за цел да гради умения за критично мислене, да запознава с правни и етични норми и да изгражда среда за взаимопомощ и солидарност. Изучаването на религиите в исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма. 

Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебната програма, разделена по групи, създава предпоставки за опасно разделение и противопоставяне на децата от малки. В семейните къщи, които фондация “Сийдър” управлява, деца с различни вероизповедания живеят заедно и евентуалното разделяне в училище, може да бъде пренесено и в ежедневието им. 

Освен това добродетелите не биха могли да бъдат учебен предмет и да се преподават като научно знание. Добродетелите се възпитават чрез личния пример на всеки един от нас, на родителите, на обществото, а в училище – чрез личния пример на учителите, чрез културата на общуване в класната стая, чрез цялостната училищна среда и климат. 

Подобна промяна от въвеждане на предмет „Религии и добродетели“не е придружена от анализ на обществените нагласи, нужди и дългосрочни ефекти върху ценностната система на децата.

2. Изключването на родителите от вземането на решения за това каква форма на допълнителна подкрепа да получават децата със специални образователни потребности (СОП).

Изразяваме сериозно притеснение относно предложената промяна в чл. 107 от ЗИД на ЗПУО, която отнема правото на родителите да избират форма на обучение за своето дете. Това би могло да доведе до ситуации, в които решения, отнасящи се до образованието и развитието на детето, се вземат без необходимото участие на семейството, което е основен партньор в образователния процес. Тази промяна от една страна противоречи на чл. 12 от същия закон, а от друга – на Конституцията на Република България. 

3. Подписване на споразумение с училището за спазване на правилника на институцията

И в момента, родителите и учениците са длъжни да подпишат правилника на училището. За съжаление обаче, самото училище не следи за спазването му и няма механизми за контрол и регулации. В повечето случай правилникът е дословно възпроизведен от ЗПУО и несъобразен с нивото на развитие и компетенции на учениците.

Във връзка с предложената промяна е важно да обърнем внимание, че родителите често нямат реален избор на училище (класиране по райони, кандидатстване с НВО, наличие на само едно училище в населеното място, ограничено предлагане на определени профили и професии). Те нямат и реално ефективно влияние върху вземането на решения, които на теория би трябвало да имат като например избор на униформи, избираеми учебни часове, чужди езици и нива, на които се изучават, спорт, допълнителни профилиращи предмети и пр. Вместо да се търсят механизми за осъществяване на действителен избор и за разширяване на възможностите за родителско участие в училищния живот, ЗИД напрактика предлага те предварително да се съгласят с всички поставени им условия. Споразумението се сключва между равноправни партньори по въпроси, които ги засягат лично. От ЗИД не става ясно кой ще изготви споразумението, как ще бъде договорено с родителите, какъв избор има родител, който не е съгласен със споразумението, какъв правен статут би имал документа, какво следва при отказ да бъде подписан документа или от неизпълнението му. 

Правилникът на едно училище трябва да е документ, договорен между училище, ученици и родители на разбираем и достъпен език с ясни параметри и последствия. Отговорност за проследяване на спазването му носи училището и не би следвало отговорността да бъде прехвърлена върху родителите, които реално не присъстват в образователната институция.

4. Повече санкции за учениците

Изразяваме сериозното си несъгласие с предложението за въвеждане на нови санкции за учениците – повтаряне на първи клас, отстраняване от училище за три дни, забрана за участие в училищни мероприятия и др. Тези санкции противоречат на цялостната философия за приобщаване и могат да доведат до изолация, изключване на учениците и са път към отпадане от училище. В допълнение тези санкции могат да бъдат използвани неправомерно от учителите, които срещат проблеми с дисциплината. Действително учителите имат нужда от подкрепа за създаване на спокойна атмосфера и ефективен обучителен процес. Това може да се случи чрез обучения за учители на теми като справяне с конфликтни ситуации, ненасилствена комуникация, подпомагане от страна на помощник-учител, психолози, ресурсни учители, медиатори и други специалисти, въвеждане на професионална супервизия като подкрепа към учителите. Притеснение буди и включването на оценка на социално-поведенческите умения като част от оценяването на учебните постижения на учениците. 

5. Езикова подкрепа за деца с различен от български майчин език

Езиковата подкрепа чрез интеграционно обучение в индивидуална форма е в противоречие с приобщаващата философия за ЗПУО. Със сигурност децата и учениците с различен от български майчин език следва да бъдат подкрепени, за да наваксат знанията и уменията си по български език и да учат успешно с връстниците си. Успешните образователни практики показват, че най-лесния начин за усвояване на език е в социална, а не изолирана среда. Пътят за подкрепа на учениците за усвояване на български език минава най-вече през подготовката и подкрепата на учителите им. Езиковата подкрепа може да бъде успешна тогава, когато учителите имат умения да прилагат ефективни педагогически стратегии за развитие на езика при деца и ученици с различен майчин език и когато в образователната институция има достатъчен ресурс – помощник-учители, психолози, ресурсни учители, медиатори и други специалисти, които да са в помощ на преподавателите.

6. Обявяване на оценките от конкретни изпити за окончателни

Предложението за обявяване на оценките от националното външно оценяване, държавните зрелостни изпити и изпитите за професионална квалификация за окончателни е изключително притеснително. Недопускането на обжалване при доказуеми грешки – технически, процедурни или експертни, е не само юридически спорна, но и педагогически вредна. Това предложение по-скоро цели да защити системата, отколкото да гарантира обективност и справедливост в образователния процес.

Присъединяваме се към препоръките на редица професионалисти, унивесритетски преподаватели, колеги от гражданския сектор, работещи в областта на предучилищното и училищното образование за по-задълбочен обществен дебат по отношение на цялостна реформа в образованието. Такъв широк обществен дебат е изключително належащ и е задължително да включва теми като: рамка за качество в образованието, съвременни учебни програми, определяне на ключови компетентности за всеки образователен етап, общ пакет от умения и способности за решаване на практически проблеми и задачи, инструменти за измерване на въздействието на педагогическите практики и на ефекта от образователните политики. Освен това този процес по обсъждане трябва да включва децата и да зачита техните права, както и да почива на всички принципи на приобщаващото образование за качество и достъпност за всички деца.