Фондация „Сийдър“ подкрепи съвместно становище на организации и доставчици на социални услуги по повод предложения Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за качеството на социалните услуги.
Като организация, която работи за развитието на услуги в общността и за по-добър живот на хората с увреждания, споделяме притесненията, че част от предложените промени биха ограничили възможностите за социализация и развитие на хора, живеещи в резидентни услуги с 24-часова подкрепа. Считаме, че е важно нормативната рамка да продължи да подкрепя принципите на деинституционализация и достъпа до разнообразни услуги в общността.
По-долу публикуваме пълния текст на становището, изпратено в рамките на общественото обсъждане на проекта.
СТАНОВИЩЕ
Относно предложение Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за качеството на социалните услуги,
приета с Постановление на Министерския съвет № 135 от 22.06.2022 г. (обн., ДВ, бр. 48, 49 и 50 от 2022 г., изм., бр. 96 от 12.11.2024 г., качена за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации на 20.01.2026 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГУЦАНОВ,
Долуподписаните представители на доставчици на социални услуги и граждански организации, използваме възможността, дадена ни от общественото обсъждане, да обърнем внимание на един сериозен проблем, във връзка с Проекта на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за качеството на социалните услуги.
Преди всичко бихме искали да сподели, че очакваме промените в Наредбата за качеството на социалните услуги още от 2024 г., когато завърши работата си, сформираната целева работна група за преглед и актуализация на Наредбата за качеството на социалните услуги. Тъй като редица предложения на работната група не са включени в настоящия Проект, вярваме, че усилията да се реформира Наредбата за качеството на социалните услуги ще продължат и другите, също необходими промени, ще бъдат направени в близко бъдеще.
Конкретният проблем, във връзка с който се обръщаме към Вас, е свързан със залегналите в Проекта текстове, които ограничават правата на хората с увреждания, настанени в резидентни услуги с 24 часа подкрепа, които забраняват ползването на СУ „Дневна грижа“ и така лимитират възможностите им за социализация и развитие, и създават риск от повторна институционализация.
По-конкретно промените са заложени в Приложение 8 и Приложение 12, където се въвежда ограничение за комплексно предоставяне на услугите дневна грижа с резидентна услуга с 24 часова подкрепа, което е допълнено от текст, който казва, че дневна грижа и резидентна грижа не могат да се предоставят комплексно, тъй като задоволяват ежедневни потребности и безопасна среда за потребителите и ще се дублират дейности за подкрепа, осъществявани в тях.
Това предложение идва 16 години, след стартирането на процеса на деинституционализация за деца с увреждания, 6 години след приемането на Закона за социалните услуги със залегналите в него принципи и след повече от 25 години социална практика в подкрепа на хората с увреждания, в която е утвърдена ясната и безспорна разлика между услугите за резидентна грижа и услугите за дневна грижа. Ако беше налице подобно дублиране, то щеше да бъде изрично посочено в Закона за социалните услуги, както това е упоменато за асистентската подкрепа в чл. 93, ал. 5.
Социалните услуги „Дневна грижа“ и „Резидентни услуги“ са различни по цел и по същество услуги за хора с увреждания. Разбира се, и двете предоставят подкрепа за ежедневни потребности, тъй като хората с увреждания, които ги ползват имат нужда такава подкрепа непрестанно. Ежедневната подкрепа се състои в организацията на ежедневието, следването на рутина, изпълнението на елементарни задачи, самообслужване, обличане, хранене и др. И двете услуги предоставят безопасна среда, защото се предоставят в специализира среда, но както социалната практика от последните 25 години е доказала, не се дублират, а се допълват, защото резидентните услуги са места за живеене, с подкрепа за човека за неговия живот, а дневната грижа – организация на дневните занимания с дневен престой, осигурени смислени дейности за развитие и социализация, което осигурява на човека, където и да живее – в домашна среда или резидентна услуга, възможност да се развива и социализира.
В досегашната практика, изграждането на дневни центрове допълва процеса на извеждане на хората от институциите, за да не бъдат отново затворени в новоизградените резидентни услуги, а напротив – да създаде възможности тези хора да се развиват и включват в разнообразни дейности.
Това е видимо много ясно от мерките, залегнали и в настоящия План за действие за периода 2022 – 2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа: Мерки за закриване на специализирани институции за лица с увреждания и създаване на качествени и достъпни социални и интегрирани здравно-социални услуги в общността и Мярка 1: Предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и подкрепящи специализирани социални услуги за лица с увреждания и възрастни хора, включително от общността.
В хода на деинституционализация резидентните услуги са планирани и организирани като места за живеене с подкрепа, допълвани, за да изпълняват ролята си за живот в общността, от съпътстващи услуги – дневни центрове, в които хората участват през деня в занимания.
Разбирането, че резидентна грижа и дневна грижа съвпадат като услуги противоречи на принципа на деинституционализация, различава се от социалната практика в последните 25 години и не съответства на ЗСУ,
Чл. 19 на Конвенцията за правата на хората с увреждания, задължава страните да осигурят „достъп за хората с увреждания до набор от услуги в дома, в социални заведения и услуги за подкрепа в общността, … за да се избегне тяхната изолация и сегрегация“. А в дефиницията за институция, съгласно „Общи европейски насоки за преход от институционална грижа към грижа в общността“ институционализация е налице когато се ограничават хората с увреждания до престои в резидентната услуга, с което са изолирани от участие в дейности в общността и основен белег на специализираните институции е именно затварянето в тях на цялото ежедневие на човека: място на живот и ежедневни дейности.
Формалното ограничаване за хората с увреждания на това кои услуги могат да ползват и кои не, не съответства на основните принципи, залегнали в Закона за социалните услуги, а именно, че услугите се предоставят в отговор на потребности, след индивидуална оценка и спрямо желанието на потребителя.
И не на последно място, предвид залегналото в Проекта, не е логично да се разреши за потребители на резидентна грижа с 12 часова подкрепа да ползват дневна грижа, а на тези с 24 часова подкрепа – да се забрани, особено като се съобрази, че основната разлика между двата вида резидентна подкрепа не е в структурирането на ежедневието, а в осигуряването (при 24 часа) или не (при 12 часовата) на присъствие и подкрепа през нощта.
ГОСПОДИН ГУЦАНОВ,
Вярваме, че нормативната база в страната се развива и няма да бъде допуснато въвеждане на регулации, които поставят в риск правата и подкрепата за хората с увреждания, да засегнат пряко редица хора с увреждания, да и обезсмислят усилията по европейски проекти във връзка с деинституционализацията на деца и възрастни.
Оставаме на разположение за участие в работни срещи и дискусии, необходими за изясняване на проблема.
Дата: 16.02.2026 г.
С УВАЖЕНИЕ,
Фондация „Светът на Мария“, ЕИК 176246240, гр. София, ул. Рикардо Вакарини 8
Български център за нестопанско право, ЕИК 130570377, гр. София, ул. Христо Белчев
Фондация „Международна социална служба-България, ЕИК 104599609, гр. В. Търново, ул. „Поп Харитон“ 4
Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“, ЕИК: 131371218, гр. София, ул.“Мальовица“1
Фондация „Св. Николай Чудотворец“, ЕИК: 124069600, гр. Добрич, м. Гаази баба, ул. Среден път 20
СНЦ “ Дружество за умствено и психически увредени лица“, ЕИК 107532149, гр. Дряново, ж.к Успех 16
