Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ и председател на Управителния съвет на Национална мрежа за децата , постави акцент върху превенцията на раздялата между децата и семействата им, и призова за ясна дългосрочна визия за приемната грижа.
“Ако ви попитам, трябва ли децата в България да живеят в сигурна семейна среда, всички ще кажете “да”, едва ли някой ще се замисли. В същото време се оказва, че ние всички, като държава и общество, не сме успели да направим достатъчно, така че всяко дете в България да живее в сигурна семейна среда”.
„Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ е годишен мониторингов доклад, изготвян вече 15 години от Национална мрежа за децата. Документът оценява как през тези години държавните политики за децата и семействата гарантират и реализират правата на децата.
В своето изказване пред социалната комисия в Парламента г-жа Димитрова обърна вниманието на депутатите върху няколко акцента от доклада, през своята експертиза в сферата на резидентните услуги за деца и младежи с и без увреждания. Тя говори за превенцията на раздялата на децата от семействата им, какви са алтернативите пред тях, както и за кадровия капацитет в системата на закрила на детето.
Превенцията на раздялата на децата от семействата им означава подкрепа на семействата, така че децата да могат да бъдат отглеждани в родните си семейства. Тя е заложена във всички стратегически документи на държавата. “За съжаление обаче констатираме, че мерките често идват твърде късно, когато кризата вече до такава степен е назряла, че те се оказват неефективни”.
Димитрова отбеляза постижението за последните 15 години да бъдат закрити почти всички държавни домове за деца (137 към 2010 г. с настанени около 7600 деца в тях) и отправи призив към Министерство на здравеопазването до края на 2026 г. да закрие и оставащите два Дома за медико-социални грижи за деца в Плевен и Варна, където към момента живеят около 100 деца.
Тя посочи доказаните от науката и опита вреди за децата при отглеждането им в този тип домове и обърна внимание, че българското законодателство в тази посока отговаря на всички международни практики и предвижда извеждането на децата от семействата им като крайна мярка, след която на първо място се търси възможност за отглеждане в друга семейна среда – при близки роднини или, когато това не е възможно, в приемно семейство. Чак на последно място идват резидентните услуги, които освен най-малко подходящи за децата, са и най-скъпи – те по същността си са 24-часова грижа от набор от специалисти.
“Въпреки това в момента два пъти повече деца живеят в резидентни услуги, отколкото в приемна грижа. Тоест, ние казваме, че семейната среда е по-добра и въпреки това продължаваме да настаняваме повече в резидентни услуги”, подчерта Димитрова.
Съвременните резидентни услуги предлагат съвсем различни условия от домовете за деца в миналото – те се намират на комуникативни места, имат повече персонал, децата живеят в много по-малки групи и не са така изолирани. Но остава противоречието между заложения в закона приоритет на семейната среда и реалната ситуация.
Практиката на “Сийдър” в тази посока показва непреставаща нужда деца да бъдат настанявани в нашите резидентни услуги, а възрастовата им категория спада от тийнейджърска възраст до деца между 7 и 10 години. Случва се и деца да бъдат настанени в приемно семейство и след това да дойдат при нас, защото семейството се оказва неподготвено. А при деца с увреждания, намирането на приемно семейство е на практика невъзможно.
Като причини за това Димитрова отбеляза липсата на достатъчно и подготвени приемни семейства и призова за подновяване на дебата за приемната грижа в България, устойчивост на финансирането и визия за нейното развитие. Виждането на “Сийдър” е, че резидентните услуги следва да бъдат крайна мярка и да се специализират, т.е. в тях да се настаняват само малко на брой деца, за които това е най-добрата алтернатива.
По отношение на кадровия капацитет в системата за закрила на детето Димитрова обърна внимание, че близо половината от служителите в отделите „Закрила на детето“ нямат необходимото образование по социална работа, а високата натовареност и административните задачи ограничават времето им за пряка работа с децата и семействата. Необходими са надграждащи обучения, супервизия и условия, които позволяват на социалните работници да изпълняват същинската си професионална роля – да оценяват потребностите и да осигуряват подходяща подкрепа.
“Аз искам да се обърна към вас не само като към народни представители, предполагам, че много от вас са и родители. Вие много добре знаете, че едно дете на първо място има нужда от грижа. А грижата се предоставя от хора. Нека мислим за децата, които имат трудности и, за съжаление, не могат да бъдат отглеждани от родните си семейства, през това как инвестираме в хората, които подкрепят семействата, и в хората, които отглеждат децата.
Защото хората правят грижата”.
* В Бележника се посочва, че заетите в ЦНСТ места за деца и младежи са по-малко от наличните (заети са 3125 от 3721 места). В националната карта на социалните услуги е планирано те да бъдат увеличени до 4289, което според авторите е необяснимо и противоречи на знанието за вредата от резидентното отглеждане, на политиките, насочени към превенция на настаняването в тях, и на натрупаните доказателства, че качеството на тези услуги е незадоволително.
Вижте Бележника тук.
