новини

  • Близо 2900 деца са настанени в Центрове от семеен тип

    Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ Александрина Димитрова в материал на ТВ+ за Центровете за деца от семеен тип

     

    Близо 2900 възпитаници на Домовете за деца вече са настанени в Центрове от семеен тип. Мярката остава да бъди приложена при около 500 деца. Напълно възможно е до 2021 година държавата да закрие всички Специализирани институции за деца, смята експертът в Агенцията за закрила на детето Сашка Велкова.

    Основната причина за това решение според изпълнителния директор на фондация “Сийдър” Александрина Димитрова е, че едно дете не може да се развива пълноценно в такава среда. По думите й в дом, в който се отглеждат между 60 и 80 деца, няма как да се обърне индивидуално внимание на всяко от тях .

    Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:
    “Те бяха част от група. Не бяха третирани като личности. Това водеше след себе си до редица проблеми включително и до насилие между децата и деца и персонал.”

    Според Сашка Велкова единственото решение за тези деца е преместването им в Центрове за настаняване от семеен тип. Всеки Център има управител. Персоналът се състои предимно от възпитатели, работят и социални работници, а в някои от тях има и психолози.

    280 са Центровете от семеен тип в страната . Не във всеки от тях обаче грижата е на ниво, смята Александрина Димитрова. Според нея държавата трябва да инвестира повече в хората, които полагат 24-часова грижа за децата.

    Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:
    “Ние във фондация “Сийдър” управляваме 8 такива центъра в 2 града в България. И ни се налага на годишна основа да набираме допълнителни 600 000 лева от корпоративни, индивидуални дарители да можем да осигурим специализираната подкрепа, от която се нуждаят децата.”

    Едно от последните изследвания показва, че близо 80% от хората приемат този процес на закриване на домовете и предоставяне на нова грижа за децата. 40% са съгласни тяхното дете да е в един клас с дете от Център от семеен тип. Едва 20 на сто са тези, които биха били съгласни да поканят на гости вкъщи дете от такъв център. Предстои провеждането на информационна кампания, която да запознае обществото с процеса на деинституционализация.

    Александрина Димитрова, Изпълнителен директор на фондация „Сийдър“:
    “Хората приемат процеса, но не се чувстват ангажирани с него. Нашият опит показва, че има доста хора, които искат да помогнат, но не знаят как.”

    Сашка Велкова се надява някой ден и Центровете от семеен тип да бъдат закрити. Според нея един от начините да се върви напред в процеса на деинституционализация е приемната грижа. Тя посочи, че през 2010 година е имало почти 140 специализирани институции, в които са били настанени близо 7600 деца. Към август тази година домовете са малко над 20, а в тях има около 550 деца.

    Дата: Медийни участия, новини
  • Fall into Autumn благотворителен куиз в подкрепа на деца в неравностойно положение

    Обичате ли викторини и съревнования? Ако да – то Fall into Autumn Pub quiz е точно за вас. Освен че ще преживеете една незабравима вечер в приятна компания, ще имате възможност, докато се забавлявате, да подкрепите значима кауза – а именно да помогнете на деца и младежи в неравностойно положение.

    На 8 октомври 2019 г. (вторник) от 19:30 ч. в ирландски пъб JJ Murphy’s на ул. Кърниградска 6 ще се проведе 42-рият благотворителен Pub quiz на фондация „Сийдър“. По време на събитието отборите, съставени от 4 до 6 човека, ще се състезават помежду си в различни сфери като литература, кино, история, наука, спорт и др. Отборът с най-много точки ще се пребори за голямата награда, която е осигурена от Mega Xtreme Bowling Club. Всички участници в куиза ще могат да се включат и в благотворителна томбола с много награди, сред които покани за ВИП премиерата на българския филм „Доза Щастие“, подаръци и ваучери за Ozone.bg, Casyopea, Дом на киното, Salad Box, DABOV Specialty Coffee, офис масаж от Мокусо и други.

    Подготвили сме и допълнителни изненади, които ще бъдат разиграни по време на вечерта.

    Куизът се провежда на английски език, а входната такса е 100 лв. на отбор. Средствата, набрани от събитието, ще бъдат изразходвани в подкрепа на децата и младежите в неравностойно положение, които организацията подкрепя.

    Очакваме ви за едно забавно преживяване във вторник вечер. И за да бъде още по-приятно, домакините от JJ Murphy’s ще почерпят всички отбори с плато вкусни мезета.

    Необходима е предварителна регистрация. Моля запишете своя отбор тук или се регистрирайте като самостоятелен участник, който търси отбор.

    Дата: новини
  • Фондация „Сийдър“ ви кани на международна конференция на тема Деинституционализация на грижата за деца: как инвестираме в промяната?

    Конференцията ще се проведе от 06 до 08 ноември 2019 в  НДК, гр. София.

    Тази тридневна конференция има за цел да събере на едно място натрупаните до този момент данни, опит, добри практики и предизвикателства в областта на деинституционализацията (ДИ), като същевременно даде възможност на участниците за рефлексия и дебат. В глобалния контекст на тази реформа събитието ще вземе предвид процеса на ДИ в рамките на ЕС, като се съсредоточи върху специфичните му национални характеристики  и върху преодоляване на липсващата връзка между натрупани знания и взимане на решения в ДИ.

    Конференцията ще представи данни за процесите на ДИ през обединяващия въпрос „Как трябва да инвестираме в промяната, произтичаща от ДИ?“

    В рамките на конференцията дискусиите ще бъдат подчинени на три основни под-въпроса:

    До каква степен ДИ създава отношения на привързаност и осигурява необходимите условия за развитие на децата?

    Къде и как трябва да се правят инвестиции, за да бъдат гарантирани тези взаимоотношения и условия?

    Кои инвестиции са ефективни и как измерваме тяхната ефективност?

    За да отговори на тези въпроси, конференцията ще:

    отвори пространство за размисъл, давайки шанс на участниците в ДИ да се позиционират в тази мащабна и сложна социална промяна;

    улесни обмена на знания;

    вдъхнови и мотивира участниците да определят стратегическите области за инвестиции в създаването на ефективни механизми за грижи за децата и семействата, основани на доказателства.

    Презентатори

    Кевин Браун, директор на Центъра по криминалистика и фамилна психология, Университет на Нотингам; Питър Фугъл, директор клинични служби, Национален център за деца и семейства, Ана Фройд, Великобритания; Чарлз Х. Зеена, професор по психиатрия и педиатрия и заместник-председател по детска и юношеска психиатрия в университета Тюлан в Ню Орлиънз; проф. Нейтън А. Фокс, Университет Мериленд, катедра за човешко развитие и количествена методология; Чарлз А. Нелсън III, професор по педиатрия и невронауки, Харвард; Жана Хейнсуърт, Генерален секретар на  Eurochild, Робърт Гилиган, професор по социална работа и социална политика, Тринити Колидж, Дъблин;  Франк Оберклайд, почетен професор по педиатрия, Университет Мелбърн; д-р Стела Григораш, UNICEF ECARO; Анди Билсън, професор по социална работа, Университет на Централен Ланкашир, Великобритания.

    Организатори

    Министерство на труда и социалната политика на Република България; Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет; Фондация „Сийдър“; УНИЦЕФ; SOS Детски селища; Еurochild; „Надежда и домове за децата“; Фондация Лумос.

    Участници

    В конференцията ще участват експерти със световен изследователски и практически опит в различни области на ДИ: над 200 представители на университети и образователни институции, Европейската комисия, държавни структури, международни и местни НПО, доставчици на услуги, специалисти по детски политики и закрила на детето от цяла Европа, Австралия, Централна Азия и САЩ.

    Мнението на родителите и децата ще получи особено внимание.

    Ще бъде отделено специално място на млади изследователи в областта на благосъстоянието на децата за представяне на техни данни.

    Очакван резултат

    Участниците ще се обединят около специфични изводи и насоки за инвестиции в реформата на грижите за деца и увеличаването на капацитета за разработване и прилагане на политики за ДИ, основани на доказателства.

    За регистрация: http://www.disofia2019.com/registration-information/

    Дата: новини
  • Процесът на деинституционализация не приключва със закриването на домове за деца

    Александрина Димитрова – изпълнителният директор на Фондация „Сийдър“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

    Водещ: Г-жо Димитрова, бихте ли ни разказали накратко за дейността на вашата фондация?

    Александрина Димитрова: Фондация „Сийдър“ е българска неправителствена организация. Работим от 2005 година, като сме една от първите организации, които закриват специализирани институции за деца с увреждания и успяват да осигурят една качествено различна по-добра грижа за тези деца, като правим това през 2010 година. Това е годината, в която започна същинската реформа по деинституционализация и по закриването на всички такива специализирани институции, и предоставянето на качествена грижа за всички деца и младежи. Към момента нашата организация управлява 9 социални услуги в два града в България, като предоставяме 24-часова грижа и специализирана подкрепа за над 100 деца и младежи, по-голямата част от тях с тежки интелектуални и физически увреждания, една част без увреждания, но пък с изключително травматични преживявания от детството си. Активно участваме в този процес, включително като се опитваме да правим връзка между практиката, директната грижа към децата и политиката и тази реформа за деинституционализация, така че тя да се случва по възможно най-добрият начин, и разбира се, да ангажираме хората и бизнеса, така че да създадем една среда за нормална среда за развитие за всяко дете в България.

    Водещ: Какви са рисковете за децата, отглеждани в институциите?

    Александрина Димитрова: Рисковете са изключително много. От една страна, става дума за едни големи институции, в които се отглеждат по 60-70 и повече деца на едно място. Това само по себе си означава, че няма как да се обърне индивидуално внимание на всяко едно дете. Те не са личности, те са част от една голяма група. Нямат обикновено лични вещи, всичко е общо, нямат лично пространство. Когато става дума за институциите за деца с увреждания, които вече са закрити, тогава говорим за една много сериозна социална изолация. Те бяха построени в едни много далечни места, така че децата и младежите да нямат допир с останалия свят, и те живееха изключително изолирано. Много често се стигаше не само до неглижиране, но и до насилие както между самите деца, така и между деца и персонал, което травмира децата за цял живот. Така че тази система по начина, по който беше изградена, нямаше как дори и да работиха най-добрите и мотивирани хора там, нямаше как да осигурява наистина качествена грижа за тези деца, и те завинаги оставаха проблем на социалната система в България.

    Водещ: Защо социални услуги от резидентен тип са едно решение на този проблем? С какво ще ни убедите, че деинституционализацията на деца е добър вариант за обществото ни?

    Александрина Димитрова: Този тип социални услуги, т.нар. „Центрове от семеен тип“, на първо място те са изградени в градовете до останалите жилищни сгради, така децата и младежите да са максимално включени в живота на общността. В тези центрове децата са в доста по-малки групи, съответно с по-голям екип, който да може да се грижи за тях денонощно и да им предоставя индивидуално внимание и грижа. Центровете са така изградени, че максимално да наподобяват една семейна среда. Децата имат свое собствено лично пространство – стая, лични вещи. Те приготвят храната си заедно с екипа в съответния център, учат се да ходят на пазар. Също така посещават училище. Преди всичко се случваше в институцията, докато тук, центърът е само мястото за живеене. Децата посещават училище, ходят на дневен център, когато имат нужда от някакви  допълнителни терапии и грижа, и са много по-включени в живота на целия град.

    Водещ: Какви са ползите за общество от деинституционализацията на деца?

    Александрина Димитрова: Да, със сигурност ползите за обществото за обществото също са големи, тъй като ако, както казах по-рано, преди децата се превръщаха в проблем на социалната система за цял живот, то вече в тези нови центрове те могат да се развиват много по-пълноценно и да станат едни възрастни, които да заемат своето достойно място в обществото. Сега, разбира се, тук трябва да направим разликата: от една страна, тези деца, които са без увреждания или имат леки увреждания, те спокойно биха могли да напуснат центъра пораствайки и да намерят почасова работа първоначално, впоследствие със съответната подкрепа и да живеят самостоятелно. Има и много младежи, които живеят в тези центрове, които са с изключително интелектуални увреждания, както и със сериозни последици от живота им в специализирани институции, които да, вероятно завинаги ще останат в тези центрове, но нивото им на самостоятелност също се променя. И имаме младежи, които дори започнаха работа, нещо, което беше абсолютно немислимо докато все още бяха в институциите. И това е добре за обществото, тъй като те вече не са толкова зависими от социалната система, колкото са били преди.

    Водещ: Г-жо Димитрова, по какъв начин държавата работи с организации като вашата?

    Александрина Димитрова: Аз казах, че Фондация „Сийдър“ още от самото начало е част от този процес. По принцип, държавата включва неправителствените организации в различни работни групи, консултативни процеси, включително в създаването на плановете за действие за този процес. Това, което обаче на нас ни се иска да се случва по-добре, е да се създаде едно общо разбиране, че процесите на деинституционализация не приключват със закриването на домовете и извеждането на децата. Изключително важно е да се обърне повече внимание за това как са изградени тези нови центрове и как осигуряваме качествена грижа за тях. Грижата се осигурява от хората. Това означава, че държавата трябва да вложи повече в това да можем ние, организациите и общините, които управляваме такива центрове, да наемаме мотивирани хора, да ги обучаваме и да ги задържаме. А за това е необходимо по-сериозно финансиране и съответно по-добри възнаграждения на хората в социалната сфера.

    Водещ: Какви примери за добри практики бихте посочили?

    Александрина Димитрова: Преди 5 години, когато изграждахме вторите си центрове във втория град, в който работим, една част от децата, които изведохме от институциите, бяха в изключително тежка ситуация. Те бяха не просто с тежки интелектуални и физически увреждания, невербални, но също така и силно обездвижени до степен, в която можеха да бъдат само в лежащо положение, неконтактни – по никакъв начин дори не отместваха погледа си от тавана. И това, което се промени във вече новите центрове, е през индивидуалната грижа, през допълнителната физиотерапия, която Фондация „Сийдър“ осигури, през това, че успяхме с дарения да съберем средства и да закупим специализирани инвалидни колички, които са направени по техните тела, те започнаха да сядат, започнаха да контактуват с хората около себе си, започнаха да излизат навън и да преоткриват света вече на 15-20-годишна възраст. Тоест, деца, които са били напълно изолирани, вече са част от нашия живот. Имахме и много младежи, за които промяната беше много страшна, защото 20-30 години бяха живели в институцията. Идвайки в центъра, една положителна промяна за тях в дългосрочен аспект, всъщност беше много плашеща за тях и се стигаше до много тежко поведение, включително агресивно такова към други младежи, към персонала. Но отново през нашата интензивна работа, подкрепата от страна на екипа в центровете, тези младежи вече се чувстват у дома. Една част от тях, както споменах по-рано, дори започнаха почасово да работят. Имаме младеж, който работи в общинска пералня, имаме девойка, която работи в сладкарница, и вече се промениха. Увереността в собствените сили е много по-голяма, и това е видимо.

    Водещ: В началото на разговора ни споменахте, че вие сте една от първите организации, които закриват специализирани институции за деца с увреждания. Какви са целите ви оттук нататък?

    Александрина Димитрова: Със сигурност ще продължим тази грижа към децата и младежите, с които вече сме започнали, тъй като тя е 24-часова и тя е дългосрочна. Но също така, започнахме активно да работим и в посока подкрепа на семейства, които отглеждат деца и младежи с интелектуални увреждания, така че да не се стига до изоставяне. Имаме център, в който работим с младежи с интелектуални затруднения, оглеждани от семействата си, и подкрепяме и техните семейства. Това правим през различни терапевтични дейности, но също така осигурявайки възможности за работа на младежите и създавайки една подкрепяща среда за техните родители. Това е една посока, в която бихме искали да се развием в бъдеще, тъй като вярваме, че това е другият много важен елемент на процеса на деинституционализация – да се подкрепят семействата, така че да не стига до изоставяне и да нямаме нови случаи, които да влизат в грижата на държавата.

    Йоланда ПЕЛОВА

     

    Дата: Медийни участия, новини
  • Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

    Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ – Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от помощ, в разговор с Капитал

     

    „Истината е, че децата и младежите в неравностойно положение са отговорност на цялото общество. Хората трябва да си кажат, че нещата зависят и от тях, не само от държавата и че всеки един от тях може да помогне – дали финансово, с подкрепа или с експертиза, е без значение.“ Александрина Димитрова е изпълнителен директор на „Сийдър“ – фондацията, която работи за промяна на държавните политики и обществените нагласи към децата и хората в неравностойно положение. В момента фондацията управлява седем центъра от семеен тип за деца и младежи с увреждания и един за деца без семейства в гр. Кюстендил и Казанлък, разполага и с център за почасова грижа. „Сийдър“ предоставя 24-часова грижа на най-много деца и младежи сред НПО сектора и е активен участник в процеса на деинституционализация в България.

     

    Затворено е“

    „Преди години домовете за деца с увреждания са били строени нарочно на изолирани места, така че да бъдат далеч от погледите на другите, и са останали без достъп до училище и здравна система, без възможност да излизат навън, да разполагат със собствени дрехи и т.н., без възможност да бъдат личности. Често в един дом се събрат 50 – 60 деца със специфични потребности, някои оставяни да лежат години наред в креватчетата си, за които се грижи ограничен екип от хора, а често дори и само един човек. Едни непоносими условия и система, която се променя и трябва да се промени изцяло“, обяснява Александрина Димитрова.

    До този извод стига стартиралата през 2005 година фондация „Сийдър“. Нейната първоначална идея е да подпомага домовете, но в последствие, откривайки, че там е невъзможно да бъде предоставена качествена грижа, решава да започне дейност по заменянето им с нови центрове. Няколко години по-късно фондацията инициира процеса по закриване на Дома в с. Горна Козница и подготвя плавния преход към семейна или близка до семейната среда на 58-те деца и младежи с увреждания, настанени в него. Успешният старт на инициативата довежда до съвместна работа с община Кюстендил, а в последствие „Сийдър“ е потърсена и от община Казанлък, за да управлява създадените нови места.

    Първата процедура по закриване отнема три години, тъй като това е революционна стъпка за България. Община Кюстендил предоставя терен и изгражда новия център, като паралелно с фондацията търси места за настаняване на децата. Центровете от семеен тип са вид социална услуга, за която се отпускат държавни средства към съответната община, която в последствие решава дали иска да ги управлява сама или да възложи тази дейност на неправителствена организация. Ако избере второто, следва сложна процедура за избор на такава, след което отделените държавни средства стигат до организацията през общината, към която после е и отчитането им.

    Закриването на домовете, вече част от държавната политика, е стъпка в правилна посока, но то е част от дълъг процес на планиране, оценка на децата и младежите и на това какво следва за тях, преди социалното заведение да се затвори. Една част от тях отиват в приемни семейства, друга, по-малка, биват осиновени, а трета – децата с най-сериозни увреждания или на по-голяма възраст, попадат в центровете от семеен тип.

    Към момента 90% от живеещите в старите домове вече не са там. В България са построени 280 центъра от семеен в тип с настанени в тях близо 3000 деца. Въпреки това едва 24 от тях, т.е. по-малко от 10%, се управляват от неправителствените организации – всички останали са под опеката на общините. „И това не е защото общините не искат да делегират на фондациите, а защото фондациите не могат да ги управляват, тъй като управлението им е свързано с много сериозен допълнителен финансов, човешки и управленски ресурс. Ангажиментът е изключителен – едно е да помагаш на дете или семейство почасово или през деня, съвсем друго е, когато носиш отговорност за него денонощно. До голяма степен опира до финансирането. Без подкрепа от корпоративни и индивидуални дарители не можем да продължим.“, обяснява Александрина.

     

    Какво точно се прави

    Дори и да се стигне до закриването на старото заведение, поява на нов център и отделяне на малко финансиране за функционирането му, работата с децата и младежите тепърва предстои. Извадени от старата си среда с тежки условия, те преживяват стрес, често в по-напреднала, тийнейджърска възраст. „Истинският процес за тях започва тогава, когато имат нужда от осигуряване на качествена нова грижа, която да ги превърне в личности, чувстващи се добре там, където живеят.“

    В новите центрове условията са напълно различни – броят на децата е много по-малък, почти всяко разполага със собствена стая и вещи и най-важно – за тях се грижи достатъчно голям екип, благодарение на който се изгражда по-близка връзка на доверие и споделяне. Те не са изолирани и могат да излизат и навън.

    Извън финансирането от държавата фондацията осигурява транспорт на трудноподвижните деца, специални процедури и физиотерапия, подпомагащи развитието им, без които те няма да напреднат. Осигурява и консултации с психолог. Води ги на кино, дори на екскурзии, чрез които да се осигури пълноценнен живот на децата и младежите и даващи им възможност да бъдат с други хора. Всичко това се случва благодарение на допълнителните дарения. Или по-скоро – не би се случило по никакъв начин без тях. На година фондацията трябва да набере 600 хиляди лева за да осигури това качество на грижа. Ако спре допълнителното финансиране от дарителите, единственото успокояващо е, че базисните нужди на децата ще бъдат посрещнати, твърди Александрина – държавата го е осигурила. „От там насетне доколко те ще получават качествена грижа и ще могат да живеят пълноценно, е друг въпрос – не мисля, че може да се случи… Още повече, че тези деца и младежи са с проблемно поведение, те лесно биват манипулирани от хора с лоши намерения и съответно това е проблем за цялото общество“. Тя споделя наблюдението си, че нейни колеги от други фондации са започнали да се отказват от управлението на центровете, въпреки че са търсени от общините. „И на нас ни се налага да отказваме, не защото не искаме да разширим броя на децата и младежите, за които се грижим, а защото не можем да си го позволим. Ние едва успяваме да намерим финансиране, за да поддържаме нивото, до което сме стигнали и спешно се нуждаем от дългосрочни партньори, които да ни подкрепят, за да сме по-устойчиви и да надграждаме.“

    От частно дарение се покрива административният разход на „Сийдър“, който представлява около 5% от оборота за шестимата души, работещи в София. Това означава, че 100% от даренията отиват за центровете.

     

    Всеки може да помогне

    Фондацията набира дарения по няколко начини. Първият е чрез месечно дарение. Например за програмата им „Спонсорирай служител“ – дарението там е насочено към конкретен терапевт, който работи в центровете на фондацията. Сумата е 700-800 лв., затова и обикновено тук се включват компании и хора с по-висок доход.“

    Дарителите могат да проследят как се развиват децата, за които се грижи подпомаганият от тях терапевт. Те могат да разберат и нагледно да придобият представа как техните средства спомагат за подобрението, като посетят заедно с представители на фондацията центровете в Казанлък или Кюстендил. „Всеки мениджър може да оцени колко е важно да работи с правилните служители, за да се развива бизнесът му – при нас е същото, с разликата, че служителите ни са тези, от които зависи как се развиват уязвимите деца, за които сме поели грижата. Както във всеки бизнес обаче, за нас също е ключово да поддържаме достатъчен брой служители, които да са мотивирани, квалифицирани и да могат да се справят със стреса от тази толкова специфична грижа.“, казва Димитрова.

    Другият начин е индивидуалното дарение, което се случва по време на организираните от „Сийдър“ годишни балове и викторини. „Често на тях се случва първият досег с фондацията, обяснява Александрина. Дарявайки, хората се запознават с каузата, екипа, чувстват се по-близки и в повечето случаи продължават да идват на бъдещи събития.“

    Според изпълнителната директорка през последните години определено се наблюдава нарастване на интереса към каузи и включването в тях, но все още най-често срещаният вариант си остава реакцията, когато нуждата е спешна. „Социалните медии сега улесниха този процес, тъй като хората могат да споделят информация там и съответно да се активизират да даряват. Когато обаче става дума за каузи като нашата – дългосрочни във времето и касаещи голяма група деца и младежи – включването се случва малко по-трудно. Хората виждат една работеща организация и казват – има кой да се грижи, те се справят чудесно – и по-трудно намират своята роля в този процес. Истината обаче е, че имаме нужда от тях и ако веднъж се включат, остават дългосрочно ангажирани, тъй като тогава стават част от нещо по-голямо и могат да видят своя принос през годините, включително и израстването на децата.“

    Бизнесът също може да бъде ценен и необходим дарител. „Много от компаниите в България са наясно, че трябва да имат политика за корпоративна социална отговорност, но тогава се изправят пред проблема, че не са наясно към кого да се обърнат и какви са нуждите, на които да отговорят. Случвало ми се е да водя разговори със служители на компании, които са се обръщали към мен – искаме да направим една кампания, имаме бюджет, мислим да купим еди какви си играчки и да ги донесем. Децата нямат нужда от това. Базовите им нужди са покрити, но хората няма това как да знаят това, ако не са имали досег. Затова тук е нашата роля. Ние сме професионалисти да предлагаме услуги на деца и младежи в риск, но също така и да образоваме хората от какво имат нужда тези деца наистина. За мен най-важно е да се направи връзката между бизнеса и неправителствените организации, за да седнат и помислят как да са си полезни“, казва Александрина Димитрова.

    По думите й маркетингът или тиймбилдингът с кауза, при които се отделя част от бюджета за дарение, започва да се превръщат в популярни инструменти с добавена стойност.
    „Нашият опит показва, че когато реализираме кампания, в която фирмата отчислява процент от своя продукт или услуга, ползите са за всички. Компанията увеличава своите продажби и изгражда добър имидж, а крайният потребител се чувства удовлетворен, че със своята покупка същевременно дарява. Тиймбилдингът с кауза, от своя страна, е чудесна възможност за компанията да ангажира и мотивира своите служители.“допълва Димитрова.

    „Лично за мен предизвикателствата са много, често отговорността е огромна, знаейки, че имаме бюджет за следващите три месеца и от там нататък не сме сигурни дали ще имаме или не средства за това, което правим. А 100 деца и младежи и още толкова служители зависят от нас… Това е доста натоварващо. От друга страна, когато всеки път отида в Кюстендил и Казанлък и прекарам време там, си казвам – правя го, защото е смислено, защото виждам реална промяна и тогава се връщам и продължавам да търся средства…“

    „Много е важно държавата да инвестира повече в професионалисти в социалната сфера, да мислим за процеса не само като за построяване на нови по-хубави центрове, а кой работи в тях, защото това са хората, които полагат грижата. Като в семейството е – не е важно да получаваш страхотни подаръци за Коледа, а грижата и вниманието, от което имаш нужда постоянно. Но не бива да си казваме, че това е отговорност на държавата и че ние нямаме общо, защото това са деца и младежи, които също живеят тук и в крайна сметка всеки би могъл да попадне в такава ситуация. Тогава едва ли би искал да си каже – това е отговорност на държавата. Така че не можем да седим безучастни.“

    Дата: Медийни участия, новини
  • Как възприемаме заобикалящия ни свят – сложна смесица от сензорни усещания

    Живко е младеж, който избягва комуникациите и срещите с хора. Обичайно прекарва времето си пред прозореца, гледайки навън – сякаш може да понесе другите хора само ако е защитен от преграда. Той не говори и като цяло общува трудно. При децата и младежите с увреждания като Живко обикновено има нарушени сензорни възприятия, поради което наглед нормални ситуации често могат да бъдат много объркващи за тях. 

    Тези деца и младежи, каквито са и голяма част от живеещите в нашите центрове, изпитват силни затрудненията в сензорните си усещания, което влияе на социалните и комуникативните им умения. Също така предопределя тяхната двигателната координация – често те реагират необичайно при докосване и движение, странят от общи игри, ходят на пръсти. В друга крайност може да се стремят към допир, да говорят високо, да пълнят устата си с храна или да се блъскат в мебели и хора. Често са бдителни, за да се защитят от „опасностите“ в един плашещ и объркващ свят.

    За да помогнем на Живко и на останалите деца с такива затруднения в центровете ни, ние създадохме програма, която им позволява да преодолеят трудностите чрез подходяща сензорна стимулация. С този тип терапия развиваме и надграждаме много от моторните умения и поведението на детето. Чрез нея ние стимулираме всички сетива – тактилност, вестибулация, слух, вкус, обоняние, зрение, усещането за позицията на тялото в пространството и вътрешната сензорна среда, която регулира съня, храненето, жаждата. С помощта на хамаци, сензорни пътеки, масажи, пяна, пресотерапия и други ние успяваме да създадем сензорни стимулации, които значително подобряват състоянието на децата и младежите.

    Те очакват с нетърпение дейностите по сензорна терапия и се включват в тях с удоволствие, а след терапиите децата намаляват изблиците си на раздразнителност и самонараняване, увеличават концентрацията си, подобряват равновесието, баланса и последователността на своите движения.

    Благодарение на сензорната терапия наблюдаваме положителни промени в поведението им. Живко например стана доста по-комуникативен, очаква сесиите с нетърпение и се радва да бъде част от групата, смее се с глас, вече дори казва няколко думички и видимо е по–щастлив от преди.  

    Дейностите по сензорна терапия осъществяваме в рамките на проекта “Открий ме. Виж ме. Подкрепи ме. Предоставяне на подкрепа за независим живот и социално включване”, финансиран от Европейски съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.   

    Дата: новини
  • Споделихме опита си в подкрепа на деца-жертви на насилие на регионална конференция по темата

    Над 150 експерти от 10 държави, сред които Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ взеха участие в двудневна Регионална конференция “Интелигентни инвестиции в стратегии и партньорства за предотвратяване и справяне с насилието над деца” в София.  

     Форумът беше открит от социалния министър Бисер Петков, Джейн Муита – представител на УНИЦЕФ – България, Скендер Сила, представител на СЗО-България и представители на граждански организации.

    По време на събитието Александрина Димитрова участва в работна група, посветена на темата за справяне с насилието над деца. Тя сподели опита на организацията в подкрепата на деца-жертви, настанени в резидентни услуги в контекста на процеса на деинституционализация. Александрина говори още и за все по-нарастващата нужда от превръщането на центровете за настаняване от семеен тип в специализирана услуга с високо квалифициран екип, който да може да отговори на специфичните нужди на тези деца.  

     От дискусиите в групата произлязоха препоръки за повишаване престижа на професията „социален работник“; подобряване на взаимодействието между различните системи – социална, образователна, здравна, правосъдна; повишаване на обществената чувствителност по темата за насилието над деца и привличане на съмишленици. В групата бяха представени още добри практики от България и Хърватия и се дискутираха възможности и предизвикателства за подкрепа на деца-жертви на насилие.

     По време на конференцията стана ясно, че България все още не поддържа единна база данни за случаите на насилие и няма координация между институциите, които събират различни данни. Това затруднява изготвянето на анализ относно децата-жертви на насилие в страната ни и създаването на реална оценка на политиките в подкрепа на деца и семейства, както и планиране на следващи стъпки за защита на жертвите и превенция на насилието.

     От темите, които бяха представени на събитието стана ясно още, че насилието над деца има дългосрочни икономически последици, като разходите варират от 1 до 4 % от БВП на държавите. Следователно, би било икономически изгодно за всяка държава да инвестира в превенция, като осигури качествени универсални услуги за децата и семействата. Експертите споделиха, че позитивните и здравословни взаимоотношения с възрастен е това, което може да помогне на детето-жертва да преодолее травмите и да предотврати риска от последващо насилие. Засегната беше и темата за детското участие, като добрата практика на фондация “Сийдър” в тази сфера беше представена чрез плакат във фотоизложба на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към НБУ. 

    Представителите в конференцията поставиха всички наболели проблеми и призоваха за създаване на политики за борба и превенция на насилието и обединяване на институциите и гражданите.

    Дата: новини
  • Фото драма – в търсене на себе си

    По-голямата част от децата и младежите в центровете ни от семеен тип са били изоставени веднага след раждането си. Това неминуемо създава празноти в житейската им история от ранна възраст. За тях собственото им порастване в образи събрано във фотоалбум не съществува – те нямат снимки от бебе с мама и тати, с баба, нямат снимки от празненства. Тази липса на позитивната история, която започва от семейството и създава здрава основа за бъдещо развитие на всяка личност, носи след себе си празноти и много въпроси в търсене на себе си.

    Благодарение на проект „Открий ме“, чрез който предоставяме подкрепа за независим живот и социално включване на 62 деца и младежи, 48 от които с увреждания, успяхме да приложим психодраматичния терапевтичен подход Фото драма. Той подкрепя развитието на децата и младежите като им позволява да изградят и обогатят своята собствена история на база реалността, в която живеят. Фото драмата се осъществява в защитена среда в групов формат, като с подкрепата на ментори децата и младежите наблюдават, изследват и опознават себе си с помощта на фотографията. Чрез снимането, разглеждането и анализирането на снимките се постига силно терапевтично въздействие в групова среда. 

    По време на снимачните сесии, младежите имаха възможността да опознаят себе си и другите около тях. Те наблюдаваха и анализираха как се чувстват, когато ги снимат и изследваха своя образ отстрани. Обсъжданията в група, с помощта на менторите им помогна да подобрят уменията си за споделяне и представяне чрез образи, както и подсили усещането им за равнопоставеност в група. 

    Сесиите по Фото драма допринесоха още за развитието на уменията и талантите на младежите от центровете. Те сами избираха своите роли и подходящи дрехи за тях. В няколко срещи те имаха възможност да преживеят усещането да позират пред камера, влизайки в съответната роля със сценични костюми и грим.

    Практиката от използването на този терапевтичен метод показва, че наблюдението на собственото изображение върху снимки дори при деца с интелектуална недостатъчност често води до подобряване на самооценката и самочувствието, вдъхва положителна емоционалност в психиката на тези деца и подпомага личностното им развитие.

    Дейностите по Фото драма осъществяваме с подкрепата на сдружение „Кентавър Арт“ в рамките на проекта “Открий ме. Виж ме. Подкрепи ме. Предоставяне на подкрепа за независим живот и социално включване”, финансиран от Европейски съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. 

    Дата: новини
  • Животът на един рапортьор

    В края на юни в гр. Хисаря се проведе годишната среща на Национална мрежа за децата. В нея участие взеха две момчета – Георги и Петър, от център за настаняване от семеен тип на фондация „Сийдър“ с подкрепата на ръководител екип Мая Цонева. По време на събитието те участваха в обучителни панели и дискусии, а през свободното си време научиха повече за древната история на града и да общуваха с връстници от цялата страна.

    Георги, който бе и част от младежката програма за отстояване на правата на детето „Мегафон“ 2017 – 2019 г., беше сертифициран за участието в платформата през периода. Той демонстрира висока мотивация и активност като „мегафонец“, като се включваше в различни организационни и изобретателни дейности. По време на събитието Георги участва в обучението „Права на детето и детско младежко участие“, където с гордост представи есе за дейността си като рапортьор:

    „Преди около година и половина започнах дейността си като рапортьор за „Мегафон“ и бих казал, че това преживяване е важен опит за израстването ми като човек и гражданин.

    Живея в гр. Казанлък в център за настаняване от семеен тип, управляван от фондация “Сийдър“, с деца и младежи на различна възраст до 19 г., които бяха и основните анкетирани. Всеки месец си избирах поне осем от моите приятели и заедно дискутирахме актуални въпроси, касаещи обществото, в което живеем. После събирах, описвах и изпращах отговорите им.

    Дейността ми помогна много да науча повече за хората, с които живея. Предварителната информация, която получавах, за да се подготвя за всяка една от темите пък разшири кръгозора ми за нещата от днешния ден.

    Като най-голямо предизвикателство по време на дейността считам трудността на накарам анкетираните свободно да изразят мнението си и да застанат зад думите си. Считам, че това се дължи на грешки в образователната ни система, в която е заложено единствено преразказването и ученето наизуст.

    Най-интересната тема, по която работих е „Как да се справим с онлайн тормоза“, защото пряко засяга мен и моите връстници и винаги трябва да бъдем подготвени за опасностите в мрежата.

    Рапотьорството е мисия, жажда за нови знания и един нов начин да изследваш света около себе си. Затова не се колебай, а стани част от нас, “За да се чуе твоят глас“.“

    Освен с участието си в събитието през свободното си време младежите успяха да натрупат впечатления и от забележителностите на гр. Хисаря. Те разгледаха археологическия музей в града и изложбата на тибетското изкуство.

    Дата: истории, новини
  • Инициативата „Децата са на всички нас“ насърчава приобщаването и образованието на децата, лишени от родителска грижа

    През юни стартира кампанията „Децата са на всички нас“, която цели да насърчи обществото да промени своята нагласа към децата, лишени от родителска грижа и възприятието за благотворителност на българите. Кампанията е инициирана от популярния детски телевизионен канал Cartoon Network, в партньорство с Фондация „Сийдър“, Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Международна социална служба – България“ и редица телекомуникационни компании.

    Специално за инициативата стартира информационен сайт, в който всеки може да научи повече за целите, усилията и развитието на кампанията. Информационно видео по темата ще бъде излъчвано в цялата страна, чиято главна идея е да мотивира хората да се замислят за начина, по който виждат различните деца.

    Организациите, включени като партньори на кампанията, стоят зад една обща цел – да помогнат на децата и младежите в неравностойно положение да бъдат припознати като пълноценни членове на обществото. В Центровете за настаняване от семеен тип на фондация „Сийдър“, както и на другите организации, участващи в кампанията, живеят деца и младежи, лишени от родителски грижи. Един от най-важните стремежи в работата на организациите е предлагането на разнообразни дейности, които помагат на децата и младежите да придобият умения, необходими за успешното справяне с предизвикателствата на живота. Освен за самите деца, но и за обществото като цяло, е от решаващо значение да се окаже съдействие в развитието на техния потенциал, да им помогне да създават пълноценни връзки и приятелства, за да поемат отговорно своите роли в живота.

    Телеком и платформените оператори, подкрепящи инициативата са А1 България, Булсатком, Networx, Еском, Кабел Сат-Запад. Като част от кампанията, партньорите ще осигурят и допълнителна подкрепа за децата, чиято грижа е поверена на трите фондации. Така например група младежи ще посетят София и офис на А1 България, където ще бъдат запознати с различните професии в компанията, какви компетенции и образование са необходими за тяхната работа.

    Дата: новини