истории

  • История за едно пътуване в Германия, няколко ремонтирани коли и още нещо

    Обичаме, когато историите ни са замесени с вдъхновение, гордост от постигнатото и стремеж към повече достижения.

    Преди време ви разказахме за успехите на едно от нашите момчета в Националното състезание „Най-добър техник в машиностроенето“. Доброто му представяне в това състезание и сериозния интерес в областта на техниката и машиностроенето бяха повод той да бъде избран от училището си за участие в международен проект по програма „Еразъм +“ в сектор Професионално образование и обучение.

    Проектът „Капково енергиен модел“ включваше двуседмично посещение в Германия за обмяна на опит с посещения в заводите на „BMW“ и „Порше“ – мечта за всяко момче, което е запалено по колите като Христо*.

    Христо замина за Германия в началото на април и се върна очарован от всичко – от подредеността и чистотата там, от поддържаните паркове и красивите сгради, от отношението на хората и тяхната дисциплинираност. Това бе първото му излизане извън България и то със самолет, което допълнително изпълни с много впечатления и вълнение цялото преживяване.

    Но най-развълнуван беше от това колко много може да се научи за толкова кратко време. Всички участници в проекта са били настанени в имение в град Шкойдиц. Там са се провеждали всички занимания, които са включвали ремонтиране на коли в сервиз в имението, както и игри и занимания след изпълнения с вълнения работен ден. Опитът, с който са се сдобили Христо и съучениците му за двете седмици пребиваване в Германия, е бил уникален, още повече, че не би могъл да се сравни с практиките в училищна среда. Това преживяване разшири кръгозора му и му позволи да погледне на собственото си развитие в нова светлина.

    За съжаление епидемичната обстановка не е позволила посещение на заводите на „BMW“ и „Порше“, какъвто беше първоначалният замисъл на проекта. Но Христо е имал възможността да се разходи в Берлин, Дрезден и Лайпциг. Успял е да види паметника на Йохан Себастиан Бах, Бранденбургската врата, гарата на Берлин и Златния конник в Дрезден, както и да посети арт-галерия. За първи път е видял конна полиция.

    Освен със сертификат за участие в проекта, Христо се върна уверен в това, че иска да продължи професионалното си развитие в сферата на механиката и ел. обзавеждането. След матурите той ще кандидатства в Технически университет, специалности „Автомобилна техника“ и „Транспортна техника и технологии“.

    Ние му пожелаваме успех и упоритост в преследване на мечтите и вярваме, че ще се справи с всяко предизвикателство и трудност, както винаги досега.

    Пожелаваме ти криле! И не спирай да преследваш целите си, милo момче!

    Дата: истории, новини
  • По пътя към самостоятелен живот – за трудностите и малките големи успехи

    Тази година Христо* ще завърши училище и ще трябва да тръгне по своя път. Той няма да разчита на родителска подкрепа като младежите, израснали в семейство. Няма да може да се връща вкъщи по празници и при нужда.

    Но ние вярваме, че сме му дали увереност и сме му помогнали да следва мечтите си, да бъде упорит и да не се отказва. А една от неговите мечти еда създаде нещо, което да помогне на света“.

    Това е едно от нашите момчета. Умен, талантлив и борбен. От дете има интерес към техниката, както и към всичко, което се разглобява и може да се ремонтира. Като малък е помагал в автосервиза на чичо си и продължава да има страст към техниката и колите. Но освен това е добър по математика, харесва химията и изобразителното изкуство.

    Тази година е последната му в Професионалната гимназия, в която учи. С огромно желание и ентусиазъм взе участие в първи кръг на състезанието „Най-добър техник в машиностроенето“, организирано от училището му, което се проведе в края на февруари. Заедно с останалите участници той реши тест от 20 въпроса по общотехническа подготовка и две приложни задачи. Прибра се удовлетворен от представянето си и, очаквано за нас, се класира за следващия кръг.

    Състезанието е включено в календара на МОН и е обявено за национално от 2009 г., а започва да се провежда ежегодно от 1999 г. в горнооряховската техническа гимназия по идея на фондация „Милен Григоров“. Победителите получават сертификат за прием без приемен изпит в Техническите университети в страната – в гр. Габрово, гр. София, гр. Варна, гр. Русе и Минно-геоложкия университет „СВ. Иван Рилски“ в гр. София.

    Преди време в наш разговор Христо сподели: „Ако запиша да следвам и натрупам повече знания, ще имам възможност да се занимавам с електротехника и да стана механик.“

    Пожелаваме му да се подготви добре за предстоящото състезание и знаем, че когато човек има цел, постигането й е само въпрос на време.

    *Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.

    Дата: истории, новини
  • Да ходиш на работа – история за една сбъдната мечта

    Роден е в неголям град в южна България. Не познава баща си, на когото е кръстен, а майка си е виждал веднъж. Цялото му детство преминава в един от онези големи и нерадостни детски домове за изоставени в другия край на страната – северната, в затънтено селце, за което обикновено бихме казали, че е забравено от бога. До пълнолетие живее без представа за лично пространство и вещи и често е наричан с обобщеното наименование „дете с умствена изостаналост“.

    Как мислите, че би продължила тази история?! Историята на Иван или Минчо, или Драго, или с други думи – на дете, отраснало във вече несъществуващите домове за деца с увреждания.

    А ето и продължението на историята на Иван*. Заживява при нас преди 5 години. Сега е на 24 г. Добър и отзивчив. Работлив и готов да се притече на помощ. Обича да е ангажиран и да се труди. Изработва изящни оригами и има интерес към новите технологии. Харесва му да слуша музика и да е навън. Но освен това е любопитен и готов да се учи. И така вече има няколко завършени професионални курса – за строител, стругар, масажист… Знае, че те ще му помогнат да се развива и да стане самостоятелен.

    Но най-много обича да готви. И днес е денят, в който сбъдва една от своите мечти – да работи това, което най-много обича. Иван успява да докаже своите умения и да си извоюва истинска работа като помощник-кухня във фирма за доставка на храна. Преди да започне работа на трудов договор, той провежда там практиката си към курса по готварство, който завършва наскоро. Работлив е и много отдаден на това, което прави и собственикът му предлага постоянна работа. А Иван е на върха на щастието си – ще работи всеки делничен ден по 8 ч. Работата му включва правене на заготовки, почистване на кухнята, помощ при приемане на стока. Има професионален ръководител – една от жените, които приготвят храна за старческите домове в града.

    За нас, които се грижим за Иван, е изключително приятно да приемем отзивите от работодателя му, че се справя много съвестно и отговорно с работата, с желание помага, много добре се вписва в колектива, дори иска да остава и след приключване на работното време. Колегите му също не спират да го хвалят. А Иван с грейнали очи споделя с всички, че това е сбъдната мечта и очаква с нетърпение всеки работен ден.

    И така въпреки нерадостното детство и предразсъдъците в обществото, че хората с интелектуални увреждания нямат място на пазара на труда, Иван работи, развива се и е полезен както за себе си, така и за общността, в която живее.

    *Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.

    Дата: истории, новини
  • Приключение, което промени живота на двама младежи

    Да растеш без семейство е едно от най-големите изпитания, които животът може да ти предложи. Така е и за младежите Ю. и С.*, за които това е ежедневие от ранна детска възраст. Но въпреки че са преминали през различни бури, те не спират да се стремят към своето по-светло бъдеще, да учат, да трупат опит и да мечтаят за свят, в който те са полезни и значими. От няколко години Ю. и С. живеят в къщите от семеен тип, управлявани от фондация „Сийдър“ и различни специалисти им помагат да следват неотлъчно стъпките към своето по-независимо и по-добро бъдеще. През лятото на 2019 г. започна и тяхното ново приключение – работа в дома за стари хора „Маргарита Асебо“, гр. Казанлък. А година по-късно Ю. и С. имаха възможност да надградят своите умения в работата си и с деца и младежи със специални образователни потребности. Това се случи с помощта на НЧ „Освобождение – 1884”, с. Шейново и два доброволчески проекта към Европейски корпус за солидарност. Едно приключение, което продължава и до днес.

    В началото младите момчета започнаха с редовни посещения на възрастните хора от дома и им помагаха в различни занимания – съпровождаха ги на екскурзии и театър, четяха книги и им организираха забавни игри, купуваха стоки от първа необходимост и др. След време те имаха възможност да работят и в центрове от семеен тип. Въпреки нелеката работа с младежи със специални образователни потребности, Ю. и С. се справиха много добре и намериха подход към всеки един от тях. Те използваха методите на арт терапия, сензорна и музикотерапия. Организираха спортни дейности, пикници, конна езда и разходки сред природата. А упоритостта и постоянството им доведе до положителна промяна в живота на хората, за които се грижат, но и в техния собствен живот. В стремежа си да бъдат полезни на възрастните от дома за стари хора и на младежите от центровете от семеен тип, Ю. и С. бяха полезни и на самите себе си, защото това общуване ги научи на много нови отговорности, на търпение и разви у тях професионални и практически умения, които ще са им полезни винаги. Благодарение на усилията, които положиха и подкрепата, която получиха, те успяха да завършат своето професионално обучение и вече имат възможност да работят в рехабилитационни и балнео центрове. В допълнение двете момчета завършиха професионален курс по готварство и фризьорство. С. продължава да развива своите умения с надграждащ готварски курс, а Ю. посещава уроци по музика и народно творчество при професионален преподавател и подобрява знанията си по математика с помощта на опитен учител.

    Фондация „Сийдър” благодари на НЧ „Освобождение – 1884” за партньорството, спомогнало за развитието и благополучието на нашите младежи.

    *Имената на младежите са променени, за да се осигури конфиденциалност.

    Дата: истории, новини
  • Историята на Радослав

    Тази история започна с кампания за събиране на материали и предмети за бита за нашите семейни центрове. Сред десетките чаши за кафе, лъжици, тостери и ножици и многобройните имейли от всички краища на страната, ние не само срещнахме подкрепа и разбиране, но и спечелихме истински посланици на нашата кауза.

    Това се случи в лицето на Радо, който инициира собствена дарителска кампания сред своите колеги. Кампанията бе целенасочена и комуникирана посредством рекламен плакат, изработен от Радо и колеги, а събраните инструменти и материали – лично доставени в офиса на Сийдър в София.

    Но историята на Радо не свършва дотук. Защото няколко месеца по-късно, той и неговата съпруга решават да дарят част от средствата, събрани вместо букети от тяхната сватба, именно на фондация “Сийдър”. Така и ние споделихме техния празник.

    Като истински посланик обаче, Радо успява да увлече и разпространи нашата мисия не само сред колеги и близки, но и на по-високо ниво в компанията, където работи. И не след дълго компанията прави корпоративно дарение към каузата.

    Вдъхновяваме се от нашите посланици и им благодарим от сърце!

    Дата: истории
  • Не се сърди човече, скоро пак ще има разходки надалече

    Честото миене на ръце е едно от малкото ефективни средства срещу коронавируса. Щателното сапунисване на ръцете за поне 20 секунди и изплакване с чиста, течаща вода унищожава повечето вируси и бактерии. Работа върши както топлата, така и студената вода, но в лошо време продължителен контакт с незатоплена вода е, меко казано, неприятно усещане.

    През изминалата зима покривът на един от центровете от семеен тип на фондация „Сийдър“ в Кюстендил протича и поврежда газовото котле, което загрява водата за сградата, оставяйки обитателите ѝ без топла вода. Така миенето на ръцете както за живущите в центъра, така и за грижещите се за тях възпитатели се превръща в стресиращо преживяване. Вземането на душ става невъзможно.

    Редът, спокойствието и предвидимостта в заниманията са ключови за добруването на живеещите в центъра младежи, които са с интелектуални и физически увреждания. За тях е особено трудно да разберат наложените от коронавируса промени в ежедневието им. Забраната за излизане и участие в допълнителни занимания, ограничаването на движенията им до територията на центъра, повсеместната миризма на дезинфектант и задължителното носене на маски предизвикват страх и тревожност. За капак на всичко се счупва и газовото котле.

    В началото беше особено сложно“, разказва изпълнителният директор на „Сийдър“ Александрина Димитрова. „Питаха ни: „Защо не можем да излезем, защо не можем да се видим с приятели?“ На всички трябваше да обясняваме, да ги успокояваме. Те по-трудно понасят промяната.“

    Възпитателите в центъра търпеливо обясняват всички промени и осигуряват възможно най-плавен преход към извънреден режим на живот за младежите, но житейските несгоди като неработеща отоплителна система са трудни за пренебрегване. Подмяната на котлето става приоритет. От „Сийдър“ намират нов уред на достъпна цена и се договарят с местна фирма да извърши инсталацията му при преференциални условия. Това, което остава, е да намерят средствата, нужни за ремонта.

    Фондация „Сийдър“ предоставя социални услуги на деца и младежи в неравностойно положение. Около 60% от работата ѝ се финансира от държавата, като това осигурява най-необходимото – покрив, прехрана и достатъчно персонал, който да отговаря на най-належащите нужди на подкрепяните деца и младежи.

    Организацията обаче се стреми да предложи възможно най-добрата грижа, така че всяко дете да развие своя пълен потенциал. За да отговори на нуждите на всички деца чрез своите услуги и наеме необходимия брой възпитатели, терапевти и педагози, както и за да осигури нужното обучение и подкрепа на своя персонал, „Сийдър“ разчита на дарители. С дарения се финансира и отстраняването на аварии като тази със счупеното котле.

    „Сийдър“ набира една трета от сумата, необходима за ново котле, от индивидуални дарения през българската платформа за дарения Platformata.bg. Дарение по програма StandingTogether на Фондация „Америка за България“ и Посолството на САЩ осигуряват разликата. Новото котле вече е монтирано в центъра в Кюстендил, а миенето на ръце се случва с много повече охота.

    Предизвикателствата пред организацията обаче не са се изчерпали.

    Около 100 деца и младежи разчитат на грижите на „Сийдър“ в един дневен и осем жилищни центъра в Кюстендил и Казанлък, а над 3000 са подкрепените от организацията от създаването ѝ през 2005 г. досега. Много от младежите се нуждаят от 24-часова грижа и специализирана терапия. Повечето преминават през учебна програма, пригодена към техните нужди. За служителите на „Сийдър“ няма прекалено „трудни“ деца или деца, на които не може да се помогне; всяко дете заслужава обич, грижи и възможността да разгърне потенциала си.

    За да се стигне дотам обаче са необходими „много малки стъпки във времето“, според госпожа Димитрова, която споделя колко окуражително е да видиш „колко много се отразява добрата грижа – колко много променяш живота на всеки един от тях.“ Състоянието на всички младежи, за които фондацията се грижи, се подобрява значително с времето, а някои са способни и на независим живот след няколко години.

    „За всяко дете или младеж е необходим индивидуален подход, който може да се променя и спрямо промените, настъпващи в живота им. Важното е обаче да имат сигурност, че не са сами. Ние им даваме тази сигурност“, казва госпожа Димитрова.

    Индивидуалната работа с терапевти, психологическата подкрепа, 24-часовата грижа и специализираните обучения изискват огромен финансов ресурс. Пандемията с Ковид-19 добавя разходи и премахва важен източник на доходи за организацията: събитията. „Сийдър“ е сред първите неправителствени организации, които провеждат благотворителни балове в страната, а преди кризата набира дарения най-често по време на дарителски мероприятия и неформални сбирки, благодарение на които през годините успява да спечели много редовни поддръжници.

    „Нашите дарители от години се чувстват като част от общност и са горди, че са част от нея“, казва госпожа Димитрова. Кризата обаче се отразява и на тях, както и на способността им да даряват.

    Въпреки трудностите, госпожа Димитрова е оптимист и споделя: „Малко по малко успяваме да се адаптираме.“ Особено горда е, че всички служители на „Сийдър“ продължават да идват на работа и даже работят по-дълги смени, въпреки че много от тях попадат в най-рисковата група от зараза с Ковид-19, а на служителите с малки деца се налага да ангажират роднини с гледането им.

    Кризата с Ковид-19 преобърна живота на милиони по света, но допринесе и за нещо добро за младежите от „Сийдър“, споделя госпожа Димитрова. „Положителното е, че станаха по-близки помежду си и с хората, които се грижат за тях. Усещането за семейство се засили.“

    Източник: сайтът на фондация „Америка за България“

     

    Дата: истории, новини
  • VMware: Когато служителите на една компания са връзката с добрата кауза

    Всичко започна с инициативата на наша дългогодишна доброволка. Тя често разказваше за “Сийдър” на колегите си във VMware, но знаеше, че за да ги привлече към каузата е важно те да се запознаят с екипа ни и да чуят за промяната, която постигаме “от първа ръка”. Затова й хрумна да ни покани да участваме в благотворителния коледен базар на компанията. А ние с радост приехме поканата.

    Още по време на организацията на събитието, бяхме впечатлени от подкрепата, която получихме. Нашата доброволка забърка вкусни сладкиши, а нейна колежка будува до 4 през нощта, за да плете шалове, които двете да продадат заедно с нас на базара. Десетки служители на компанията минаха покрай щанда ни усмихнати, говориха си с нас за каузата и с радост си купуваха коледни подаръци и сладкиши в подкрепа на децата и младежите в риск. Разпродадохме всичко!

    Коледа отмина бързо, но служителите на VMware, които харесаха нашата кауза, решиха да не чакат следващата Коледа. Тези, които вече ни подкрепяха, споделиха на своите колеги за нас и им предложиха да даряват бонусите, които компанията им предоставя по различни поводи. И така все повече хора започнаха да даряват за каузата ни, а компанията – да им дава възможност да правят това по лесен и достъпен начин, включително удвоявайки даренията.

    Понякога е нужно просто да разкажеш за каузата, която подкрепяш и неусетно твоята подкрепа ще се умножи многократно. Благодарим на VMware и на всичките служители на компанията, които избраха да променят животи заедно с нас.

    Дата: Uncategorized @bg, истории
  • Ако всеки от нас осъзнае потенциала си, светът ще стане по-добър.

    За втора поредна година Деси, която живее в един от центровете ни от семеен тип, печели стипендия, осигурена от фондация „Благотворител“.

    Стипендията е предоставена в рамките на тяхната кампания за подкрепа на ученици от 8 до 12 клас и студенти, лишени от родителски грижи.

    Тази година кандидатите за стипендия трябваше да напишат есе по цитат от Далай Лама: „Ако всеки от нас осъзнае потенциала, който носи в себе си, светът наистина ще стане по-добър.”

    Деси е в 11 клас, а нейното есе носи дълбочината и мъдростта на личния й опит. Тя е много отговорна и ученолюбива, обича да чете, а амбицията й е да се справя все по-добре в училище, макар че има много висок успех.

    А това е нейното есе, с което спечели стипендията:
    “Всеки човек носи дарба в себе си и е много специален. Въпросът е да можем да преоткрием себе си, защото най-трудната битка, която водим в живота си е със самите нас.
    Всички ние мечтаем за един по-добър свят, в който хората ще се разбират и ще постигат това, което желаят, ще преоткрият своята дарба и ще се движат само в тази посока. Мечтаем за свят, в който не съществуват престъпления, насилие, омраза, страх, болка и страдания. Копнеем за свят, пълен със спокойствие. Векове наред хората са водили войни, за да изкоренят злото и да променят света. Обаче „злото“ е винаги срещуположната страна, защото всеки мисли себе си за прав и смята това, което прави за справедливо, макар и в очите на останалите да е ужасяващо.
    Защо обаче след като всички копнеем за по-добър живот, все още продължава да има насилие, омраза, завист, войни и глад?
    ….Защото винаги са виновни другите.
    Всеки човек създава свой собствен свят в зависимост от своето съзнание и степента, до която той е водил своята битка, откривайки себе си.
    Дори и да живеем, с някого в един град, на една улица или къща, или дори това да е нашият брат или сестра, нашите светове няма да са еднакви, защото степента, до която сме осъзнали себе си и сме се преоткрили, е различна….”

    Дата: истории, новини
  • Животът на един рапортьор

    В края на юни в гр. Хисаря се проведе годишната среща на Национална мрежа за децата. В нея участие взеха две момчета от център за настаняване от семеен тип на фондация „Сийдър“ с подкрепата на ръководител екип Мая Цонева. По време на събитието те участваха в обучителни панели и дискусии, а през свободното си време научиха повече за древната история на града и да общуваха с връстници от цялата страна.

    Христо*, който бе и част от младежката програма за отстояване на правата на детето „Мегафон“ 2017 – 2019 г., беше сертифициран за участието в платформата през периода. Той демонстрира висока мотивация и активност като „мегафонец“, като се включваше в различни организационни и изобретателни дейности. По време на събитието Христо участва в обучението „Права на детето и детско младежко участие“, където с гордост представи есе за дейността си като рапортьор:

    „Преди около година и половина започнах дейността си като рапортьор за „Мегафон“ и бих казал, че това преживяване е важен опит за израстването ми като човек и гражданин.

    Живея в гр. Казанлък в център за настаняване от семеен тип, управляван от фондация “Сийдър“, с деца и младежи на различна възраст до 19 г., които бяха и основните анкетирани. Всеки месец си избирах поне осем от моите приятели и заедно дискутирахме актуални въпроси, касаещи обществото, в което живеем. После събирах, описвах и изпращах отговорите им.

    Дейността ми помогна много да науча повече за хората, с които живея. Предварителната информация, която получавах, за да се подготвя за всяка една от темите пък разшири кръгозора ми за нещата от днешния ден.

    Като най-голямо предизвикателство по време на дейността считам трудността на накарам анкетираните свободно да изразят мнението си и да застанат зад думите си. Считам, че това се дължи на грешки в образователната ни система, в която е заложено единствено преразказването и ученето наизуст.

    Най-интересната тема, по която работих е „Как да се справим с онлайн тормоза“, защото пряко засяга мен и моите връстници и винаги трябва да бъдем подготвени за опасностите в мрежата.

    Рапотьорството е мисия, жажда за нови знания и един нов начин да изследваш света около себе си. Затова не се колебай, а стани част от нас, “За да се чуе твоят глас“.“

    Освен с участието си в събитието през свободното си време младежите успяха да натрупат впечатления и от забележителностите на гр. Хисаря. Те разгледаха археологическия музей в града и изложбата на тибетското изкуство.

    *Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.

    Дата: истории, новини
  • Дари усмивка

    Днес искаме да ви запознаем с Дани. Той е едно от децата, за които набираме средства в кампанията България дарява.

    Веднага след раждането си той е изоставен и прекарва първите 9 години от живота си в институция с диагноза „Тежка умствена изостаналост“. Въпреки възрастта си, когато заживя в нашия център от семеен тип, той имаше нужда от подкрепа във всички дейности в ежедневието си. Не можеше да ходи сам, нуждаеше от постоянна помощ и опора. Лесно губеше баланс и се придвижваше на колене.

    Въпреки това Дани притежава огромна усмивка, а в очите му има много копнеж.

    Неговата история не е тъжна. – тя е история , която показва огромното значение на индивидуалната грижа, топлината и разбирането.

    След заживяването на Дани при нас положителните промени в живота му не закъсняват. Само за няколко месеца той се научи да се храни сам с лъжица, което ни показва, че той ще става все по-уверен и по-самостоятелен в бъдеще. В следствие на рехабилитацията и индивидуалната грижа, която получава, скоро Дани започна да ходи сам и сега е сред първите деца, които ще ви посрещнат отивайки в къщата ни от семеен тип, в която живее.

    Той е приятелски настроен, спокоен и ведър, а лицето му грее със заразителна и топла усмивка. Винаги се радва на срещите с нови хора и е много социален. Дори да му е трудно да задържи вниманието си върху някои дейности за продължително време, той винаги се радва да се включва в групови активности и игри.

    Дани ходи на училище за деца със специални нужди, а през ваканциите посещава дневен център за деца с увреждания, където получава и допълнителна специализирана подкрепа от рехабилитатор, логопед и психолог.

    За да продължи да развива наученото и да придобива нови умения, Дани има нужда от активна рехабилитация, физиотерапия и лечебна гимнастика. Той има отпускане на клепачите и се нуждае от операция, която да подобри зрението му.

    В допълнение той се нуждае от индивидуална терапия с психолог, педагог и рехабилитатор, както и поддържане на положителни емоции чрез забавни дейности извън центъра.

    Това е Дани накратко. И точно грижата и топлината, които получава всеки ден го правят различен от „тъжна история“ за едно изоставено дете с диагноза.

    Подкрепете го днес като изпратите SMS с текст DMS USMIVKA на 17 777 или вижте другите начини за дарение в каузата ни Дари усмивка на България дарява.

    Дата: истории, новини