Колкото по-голяма е мрежата на хората, които ни подкрепят – толкова по-възможна е и нашата кауза в дългосрочен план

Колкото по-голяма е мрежата на хората, които ни подкрепят – толкова по-възможна е и нашата кауза в дългосрочен план
ноември 7, 2019 Адриана Гоцова

Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдер“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: 92 хил. лв. бяха събрани на организирания на 2 ноември в Централния военен клуб 14-ти Годишен благотворителен баланс на фондация „Сийдер“ Changemakers Charity Ball. Със средствата организацията ще осигури грижата за над 105 деца и младежи в неравностойно положение, които подкрепя в своите центрове. За значението на събитието разговарям с изпълнителния директор на фондация „Сийдер“ – Александрина Димитрова. Госпожо Димитрова, на фона на събираните при предишните 14 годишни балове средства, къде се намира сумата от 92 хил. лв.? Много ли е, малко ли е?
Александрина Димитрова: Ние сме изключително удовлетворени от резултата тази година. Той доближава резултата ни от миналата година, който пък беше рекорден за нас откакто организираме събитието вече 14 години. Така че смятаме, че средствата, които успяхме да наберем от куверти и по време на вечерта от търга и благотворителната томбола, е наистина внушителна. И най-важното – тя ще послужи добре на децата и младежите, за които се грижим вече толкова години, и на които предоставяме 24-часова грижа и специализирана подкрепа.
Водещ: Кои бяха вашите партньори, застанали зад каузата?
Александрина Димитрова: Имахме множество партньори, всъщност точно това направи възможно да нямаме никакви разходи за събитието и всичко, което набрахме всъщност от нашите гости да отиде директно за каузата. Имахме спонсори на събитието, както и много партньори, които дариха предмети за търга и за томболата. Също така в програмата на вечерта всички се включиха абсолютно безвъзмездно – водещият Стефан Щерев и водещата на търга Преслава Фентъм-Флетчър, която е лицензиран акционер от Christies и дойде специално от Лондон, за да ни подкрепи. Музикантите, млади музиканти, тромпетистът Михаил Йосифов, както и разбира се оперната прима Еделина Кънева – всички те се включиха напълно безвъзмездно. А хората, които дойдоха бяха около 200 човека от социално-отговорния бизнес у нас, представители на български и международни компании.
Водещ: Освен финансова, каква е моралната равносметка от събитието?
Александрина Димитрова: За мен освен, че събрахме средства, най-важното е, че успяхме да привлечем както много от дългосрочните си партньори, хора, които чакат събитието с нетърпение и дори ни питат, кога ще бъде още в началото на годината, така и много нови съмишленици. Прави ми впечатление, че става все по-популярна тенденцията хората, които веднъж са били на нашето събитие, на следващата година да дойдат със свои приятели, колеги, партньори и по този начин те всъщност предават доброто нататък и разширяват мрежата от поддръжници. И това изключително много ни радва, тъй като прави и нашата кауза по-устойчива. Колкото повече партньори имаме, колкото по-голяма е мрежата на хората, които ни подкрепят – толкова по-възможна е и нашата кауза в дългосрочен план.
Водещ: Как ще бъдат инвестирани парите?
Александрина Димитрова: Ние управляваме 9 центъра, като 8 от тях са от семеен тип. Тоест там грижата е 24-часова. А пък деветия ни център е за социална рехабилитация и интеграция, тоест подкрепяме родители на младежи с интелектуални увреждания. Средствата, които набираме от бала, а и изобщо през годината, тъй като ние имаме и други събития и инициативи за набиране на средства, отиват за допълнително терапевти, които да осигурят индивидуална грижа на децата и младежите. Отиват за терапевтични сесии по арт терапия, физиотерапия, подкрепа от психолог, от логопед, в зависимост от индивидуалните нужди на всяко дете. Отиват за транспорт, който ни е много ценен, много важен, тъй като много от децата са със сериозни физически увреждания, освен интелектуални и това е начинът те да ходят на училище, да излизат навън. Отиват и за различни активности социални – екскурзии, лагери. И всъщност на година набираме минимум 600 хил. лв., за да можем да осигуряваме всички тези дейности за нашите деца и младежи. Балът е един от начините.
Водещ: След бала накъде? Какво следва?
Александрина Димитрова: Тази седмица е изключително интензивна за нас, тъй като веднага след бала пък започва международна конференция. Тя стартира в сряда и е до края на седмицата – конференция, посветена на темата за деинституционализацията, като фондация „Сийдер“ е един от съорганизаторите, заедно с още шест организации и Министерството на труда и социалната политика. Тази конференция ще се проведе тук в София и ще събере около 250 експерти от сферата на деинституционализацията в страната и в чужбина. Ще има много лектори от чужбина, които ще говорят за различните елементи на този процес. Ще се обсъжда както закриването на специализираните институции и предоставянето на по-качествена грижа на децата и младежите, които излизат от там, така и теми като превенция на раздялата между семейството и детето. Тоест как да подкрепим семействата, така че да не се стига до изоставяния и още много други теми, които ще са предмет на дискусии в големи сесии в малки тематични панели.
Водещ: А каква е полезността от такъв тип конференции?
Александрина Димитрова: Основният смисъл е в това, че тази реформа за деинституционализация вече стартира преди близо 9 години и е натрупан доста опит. Важно е за нас да се обърнем назад, да видим какви са успехите, но и кои са предизвикателствата, които продължават да стоят пред всички нас ангажирани в този процес. Безспорно най-големият успех е това, че бяха закрити повечето специализирани институции за деца, в следващите години ще бъдат закрити и останалите. Но е важно да обсъдим какво всъщност правим оттук насетне. Как осигуряваме истински качествена грижа за децата и младежите, излизащи от тези институции. И за нас от фондация „Сийдер“ е много важно на тази конференция да излезе посланието, за да може от това да се инвестира в хората, които полагат грижи. Хората, които 24 часа, всеки ден са с децата и те трябва да получат достатъчно подкрепа, достатъчно мотивация, за да продължат тази нелека задача и да могат да осигурят възможно най-добата грижа за децата и младежите в неравностойно положение. Смятаме, че такива форуми са важни, за да обменим опит и с други държави, и с други колеги, и тези послания да стигнат и до хората, които вземат решенията за това как да продължи този процес.
Водещ: Към кого са насочени посланията?
Александрина Димитрова: Ами от една страна както към държавата, към нашето правителство, така и също към европейските институции. Тъй като ще има представители и от страна на Европейската комисия, която безспорно от години подкрепя този процес, не само в България. Смятаме, че е важно да се чуе по какъв начин следва да продължи процеса, тъй като той в никакъв случай не приключва със закриването на институциите. Напротив, той тепърва сега започва. Така че да осигурим хем качествена грижа за децата, които излязоха от тези институции, хем максимално да минимизираме изоставянето на повече деца.
Водещ: По-състрадателен ли става българинът, по-отговорен ли става към съдбите на тези, които са в неравностойно положение, особено към най-малките?
Александрина Димитрова: Мисля, че има положителна тенденция, определено. Аз си спомням, когато откривахме нашите центрове от семеен тип и в двете общини, в които работим, имаше доста протести. Хората се страхуваха, притесняваха се, че едни различни деца и младежи ще живеят вече сред тях. Но виждам как с времето това се променя и все повече хората приемат различието, виждат че няма нищо страшно в това. Така че със сигурност нещата се променят. В същото време за хората все още е трудно понякога да разберат, как е най-добре да помогнат. Много често хора, които искат искрено да помогнат, виждат подкрепата по-скоро по празници, в даряване на подаръци, играчки. Докато за мен е важно те да разберат, че тези деца имат нужда от подкрепа всеки ден, и че има хора, професионалисти, които им оказват тази подкрепа. А пък ролята на обществото е в това да ги приема – и в училище, и в парка, и като ги среща навън. Така че това все още като че ли не се случва напълно. Надявам се, че с времето тези нагласи също ще се променят. А по отношение на дарителството забелязвам, че ако преди време идваха предимно чужденци, които живеят в България, работят в България на събития като нашия благотворителен бал, то в последните 3-4 години определено повече българи идват на събитието. Което показва, че все пак дарителството става по-разпознаваемо, по-популярно и сред българите у нас.
Водещ: По-лесно ли даряват по-младите или по-зрелите на възраст?
Александрина Димитрова: Трудно ми е да кажа. Но със сигурност забелязвам, че все повече при младите хора дарителството започва да става важен елемент от тяхната работа. Има много хора, които работят в компании, в малки или големи, които търсят възможност да допринасят към обществото. И за които, ако компания им дава такава възможност, то това определен е плюс, предимство за тях. Даже имаше едно проучване, че 88% от така наречените милениали от това поколение, всъщност намират работата си по-удовлетворяваща, ако тяхната компания им дава възможности за даряване на кауза и за полагане на доброволчески труд. И това става все по-популярно сред компаниите у нас. Надявам се тази тенденция да продължи.

0 Коментара

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

sixteen − fourteen =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.