новини

  • Отворено писмо на 56 граждански организации срещу отлагането на Закона за социалните услуги

    ОТВОРЕНО ПИСМО

    Относно: Намеренията за отлагането на влизането в сила на Закона за социалните услуги

    УВАЖАЕМИ ДАМИ И ДОСПОДА,

    Ние, долуподписаните 56 граждански организации, категорично настояваме Законът за социалните услуги да влезе в действие и да се пристъпи към разработване на подзаконовата нормативна база.
    Нашите организации сме ангажирани от години с подкрепата на уязвимите групи в нашето общество – деца в риск и техните семейства, възрастни хора, хора с увреждания, хора с психични разстройства, хора, преживели кризисни ситуации, жертви на насилие и др.

    През последните три месеца сме свидетели на целенасочена кампания срещу Закона за социалните услуги, който бе приет през февруари 2019 г. след повече от 5 години дебати и обсъждане на различни концепции за реформа в социалната сфера. Законът все още не е влязъл в сила, а в Народното събрание са депозирани три законопроекта: единият е за неговата отмяна, а другият – за съществени изменения, а третият – за отлагане.

    Дебатите и наличието на различни гледни точки щяха да са нормална част от демократичния плуралистичен процес, ако не бяха злонамерените атаки, насаждането на внушения, които са далеч от истината, както и тенденцията да се използват манипулативно страховете и притесненията на хората.

    Социалната система в страната е в застой, налице са редица нерешени проблеми – съществуват цели райони, в които услугите са недостатъчни или напълно липсват, при голяма част от услугите подкрепата е частична, недостатъчна, хаотична и е често твърде закъсняла. За съжаление, в голяма част от случаите социалните услуги се предоставят само на хора, които имат вече сериозен проблем. Почти липсват превенция, ранна интервенция и прилагане на принципа за навременна помощ.

    Напълно съгласни сме с гласовете в общественото пространство, които твърдят, че семейството не е достатъчно подкрепено, че липсва интегриране на социалните услуги и социалните плащания в секторите здравеопазване, образование, полиция, което би осигурило съвместна и съгласувана работа на отделните системи в подкрепа на семейството, детето или възрастния човек.

    Виждаме и алармираме за сериозни проблеми в структурите на Агенцията за социално помагане – ниско заплащане и текучество, липса на подкрепящи мерки и обучителни програми за повишаване на квалификацията и мотивацията на социалните служители, бюрократичен подход към нуждаещите се, което води и до многото случаи, към които обществото е критично.

    Настояваме това да се промени.

    Необходима е нормативна промяна, която да постави основите за предоставяне на достъпна, навременна, индивидуализирана, компетентна и качествена подкрепа на нуждаещите се. Такава промяна е заложена в Закона за социалните услуги.
    Това е причината да настояваме Законът за социалните услуги да влезе в действие и да се пристъпи към разработване на подзаконовата нормативна база.

    Отказът от Закона за социалните услуги ще доведе системата до срив, това ще е отказ от реформа в сферата на социалната политика. Реформа, която всички ние очакваме от години!
    Законът за социалните услуги въвежда за първи път изисквания към работната сила в социалната система що се отнася до заплащане, образование, обучение на работното място, превенция на професионалното прегаряне и др.

    За първи път се поставя и изискването за лицензиране на всички частни доставчици. Досега единствено доставчиците на услуги за деца и семейства бяха лицензирани от Държавната агенция за закрила на детето. Увеличават се изискванията за отчетност и ефективност на социалната работа, прецизират се дефинициите, въвежда се изискване за стандарти и се създава Агенция за качеството, която да осъществява контрола върху качеството.
    Многократно през годините сме поставяли от различни трибуни въпроса за липсата на услуги за превенция, услуги, които да се предоставят преди проблемът да се е изявил или да спомагат за неговото ранно разпознаване и за оказването на навременна подкрепа. Това са услугите, благодарение на които всеки човек – родител, осиновител, човек с увреждане, възрастен човек, може да получи информация, да бъде консултиран по въпросите, които го интересуват, да бъде включен в обучения за развиване на необходимите му умения и пр. Подобни услуги са курсовете за грижа за възрастни в тежко състояние, превенцията на зависимости, общностната работа и др.

    През последното десетилетие често се оплакваме, че хората, семействата, децата биват изоставяни от системите, а институциите не си вършат работата. За първи път законът дава възможност нуждаещите се да получат интегрирана подкрепа в рамките на няколко вида социални услуги или от различни системи – социалната, образователната, здравната и др., като посочва начините, по които те да работят заедно в интерес на човека. Става дума вече за задължение, а не за пожелателна функция на държавните институции.

    Разпространяват се заблуди, че едва с новия Закон за социалните услуги се дава право на частни доставчици от страната и от страни членки на ЕС да предоставят услуги. През последните 13 години социалните услуги в България се предоставят от общини и частни доставчици, на които общините са възложили тази работа. Това са както стопански, така и нестопански организации. Някои от тези нестопански организации създадоха първите социални услуги в страната още през 1993 г., те спомогнаха за извеждането на първите хора с увреждания от специализираните институции, като същевременно развиват и пилотират най-новите и добри модели за подкрепа. От 2007 г., с членството на България в Европейския съюз, всички регистрирани доставчици в страни членски на съюза и на Европейското икономическо пространство имат правото да предоставят услуги в нашата страна. Дали има опашка от желаещи? Не, няма нито един.

    Прокарва се заблуждението, че Законът за социалните услуги ще позволи на някакви злонамерени към българското дете и семейство организации да влязат в страната и да създадат затруднения и проблеми на хората. Законът за социалните услуги регламентира, че социалните услуги, независимо дали се предоставят от община или от доставчик, се предоставят при ясни правила, като се изискват прозрачност и отчетност на дейността.

    Ако Законът за социалните услуги не влезе в сила, това ще бъде знак за отказ от реформи: уязвимите групи, които зависят от помощи, ще станат още по-зависими и безпомощни; услугите ще бъдат все така неравномерно разпределени; с оглед на демографските проблеми на страната все повече ще се задълбочават социалните различния и ще се увеличава бюджетът за социални плащания.

    Законът за социалните услуги трябва да влезе в сила и да се пристъпи към разработване на подзаконовата нормативна база.

    ПОДКРЕПЕНО ОТ:

    НГИ СИСТЕМАТА НИ УБИВА ВСИЧКИ
    СДРУЖЕНИЕ ОБЩНОСТ МОСТОВЕ
    ФОНДАЦИЯ „ДВИЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАЙКИ“
    БЪЛГАРСКИ АСОЦИАЦИЯ ЗА ЛИЦА С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ
    КАРИН ДОМ
    КАРИТАС БЪЛГАРИЯ
    АУТИЗЪМ ДНЕС
    ФОНДАЦИЯ „ЛУМОС“
    ФОНДАЦИЯ „ЗДРАВЕ И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ“
    БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО
    СНЦ „ЕКВИЛИБРИУМ“
    ФОНДАЦИЯ „МЕЖДУНАРОДНА СОЦИАЛНА СЛУЖБА – БЪЛГАРИЯ“
    СДРУЖЕНИЕ „ДЕЦА С ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“
    ГЛОБАЛНА ИНИЦИАТИВА В ПСИХИАТРИЯТА
    ФОНДАЦИЯ „СВЕТЪТ НА МАРИЯ“
    СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ АУТИЗЪМ”
    ФОНДАЦИЯ „ЛАЛЕ“
    СДРУЖЕНИЕ БАЛИЗ-ПЛЕВЕН
    НАДЕЖДА И ДОМОВЕ ЗА ДЕЦАТА – КЛОН БЪЛГАРИЯ
    ФОНДАЦИЯ „СИЙДЪР“
    ФОНДАЦИЯ „МИСИЯ КРИЛЕ“,
    ФОНДАЦИЯ „СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“
    ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА
    НАЦИОНАЛНА МРЕЖА ЗА ДЕЦАТА
    ФОНДАЦИЯ “АСОЦИАЦИЯ АНИМУС”
    СДРУЖЕНИЕ „ДРУЖЕСТВО ЗА УМСТВЕНО И ПСИХИЧЕСКИ УВРЕДЕНИ ЛИЦА“ – ГР.ДРЯНОВО
    СДРУЖЕНИЕ ЕГИДА ГР. ПАЗАРДЖИК
    СНЦ „НАДЕЖДА ЗА ДОБРО БЪДЕЩЕ“
    АГАПЕДИЯ БЪЛГАРИЯ
    СДРУЖЕНИЕ „САМАРЯНИ“
    SOS ДЕТСКИ СЕЛИЩА БЪЛГАРИЯ
    РУСЕНСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЛИЦА С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ – БАЛИЗ
    СНЦ „ИНОВАЦИЯ“
    ФОНДАЦИЯ „ФОРУМ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И АНАЛИЗ НА ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ“
    ФОНДАЦИЯ „ЖИВО СЕЛО“
    СДРУЖЕНИЕ „МИСИЯ ИНОВАЦИЯ ГРАЖДАНСТВО“
    СДРУЖЕНИЕ „МИСИЯ. ИНОВАЦИИ.ГРАЖДАНСТВО – МИГ“ – ЛОВЕЧ
    ЦЕНТЪР ЗА РАБОТА С ДОБРОВОЛЦИ КЪМ РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ“
    „ХУМАННОСТ И ДЪЛГОЛЕТИЕ“ ООД
    ФОНДАЦИЯ „СЛЪНЦЕ ЗА ВСЕКИ“
    СДРУЖЕНИЕ „НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ“, ШУМЕН
    СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ- ГР. ЛОВЕЧ“
    ФОНДАЦИЯ ЗА ДЕЦАТА В РИСК ПО СВЕТА
    ФОНДАЦИЯ “СИМВОЛ НА ЛЮБОВТА”
    СДРУЖЕНИЕ БАЛИЗ-ПЕТРИЧ
    ФОНДАЦИЯ „ЗА НАШИТЕ ДЕЦА“
    БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
    ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ
    СДРУЖЕНИЕ“РАВЕН СТАРТ- 2008″ – ГР. ГАБРОВО
    СДРУЖЕНИЕ „ДЕТЕ И ПРОСТРАНСТВО“
    СДРУЖЕНИЕ „СЕМЕЕН ЦЕНТЪР МАРИЯ“
    СДРУЖЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЦА С УМСТВЕНИ ЗАТРУДНЕНИЯ
    ФОНДАЦИЯ „НАДЕЖДА“
    СДРУЖЕНИЕ “ БЪДЕЩЕ И ЗАКРИЛА НА ЛИЦА С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ“ ГР. ГАБРОВО
    ФИЦЕ – БЪЛГАРИЯ
    НОУ-ХАУ ЦЕНТЪР КЪМ НБУ

    Дата: новини
  • Само 40% от родителите са съгласни децата им да учат с дете с увреждане

    Има огромна разлика при младежите, които изведохме от институции. След подходяща физиотерапия 9-годишно проходи, никой не даваше надежда.

    Интервю с Александрина Димитрова в „Монитор“

    – Г-жо Димитрова, от колко време се занимавате със социални услуги? Вашата фондация е първата, която самостоятелно закри дом за деца, разкажете за това?

    – Фондацията работи вече 14 години, като процесът на деинституционализация винаги е бил във фокуса на нашата работа. Ние сме първата фондация, която успява да закрие специализирана институция за деца с увреждания. Това беше домът в Горна Козница, на 20 км от Кюстендил. По-важното е, че осигурихме грижа на всички деца и младежи, които живееха там. През годините успяхме да участваме в закриването на още 11 специализирани институции – домове, а към момента управляваме центрове от семеен тип, както и център за рехабилитация. Там ние предоставяме 24 часова грижа на близо 70 деца, осигуряваме и специализирана подкрепа на млади хора с интелектуални увреждания и техните семейства.

    – Как влияят вашите практики и усилия върху децата и техните родители?

    – Виждаме огромна разлика в развитието на децата и младежите, които изведохме от институциите. Важно е да кажа, че това са деца предимно с тежки увреждания, много от тях прекарали дълги години в институционална среда.

    – Как им се е отразила тази среда, какви са вашите наблюдения?

    – Те има сериозни психически травми, показват недоверие към хората около себе си. Повечето от тях са преживели няколко поредни изоставяния и техните увреждания са и емоционални, и социални, но поставени в една нова среда, с интензивна грижа на добре обучен екип, нещата се променят. Имаме много истории на деца и младежи, на които сме успели да помогнем. Най-ярката е за дете на 9 години, тогава го изведохме от дом за деца с увреждания с детска церебрална парализа и редица други диагнози. Изцяло невербално дете, за което ни казаха, че винаги ще има нужда от придружител – някой да го държи за ръка, за да може да върви. За около година приложихме подходяща физиотерапия, процедури и много усилия, но ние станахме свидетели на първите му крачки .То на 9-годишна възраст проходи и направихме прощъпулник и сега това дете посреща всички – тичайки и усмихвайки се. Гордеем се с него!

    – Успявате ли медицински да покриете всички нужди на децата?

    – Ние инвестираме допълнителни средства, събираме от корпоративни и индивидуални донори през цялата година, които да инвестираме в допълнителни терапевти и в различни типове терапии. Нямаме медицински лица, които да работят директно в центровете, там са социални терапевти и социални работници и разчитаме на партньорство на личните лекари и болници в градовете, в които работим. Смятаме, че грижата за тези деца и младежи трябва да не е само върху социалната система, но върху всички и обществото като цяло. Необходимо е да бъде споделена отговорността към тях, изключително важно е това, за да се развиват качествено. Но винаги, когато имаме проблем, се свързваме с лекар или при необходимост с болница.

    – Отворени ли са да помагат?

    – В началото беше много трудно,самите те не бяха подготвени за този процес и ни отне време за създаване на добри отношения. Сега, години по-късно, мога да кажа, че нещата са доста по-различни, много по-лесна е комуникацията и вниманието им към проблемите е доста по-голямо. Здравните специалисти в болниците откликват винаги, когато имаме нужда от подкрепа, надявам се това нещо да се случва навсякъде в България. Осъзнаваме, че липсва капацитет и ресурси и в образователната и в здравната система. Но в крайна сметка, е важно да работим заедно, защото искаме тези деца да израснат и да могат да живеят пълноценно, да заемат своето място в обществото.

    А трудно ли е обучението на децата с увреждания? Има едва 11 училища в България, които са специализирани да обслужват деца с дефицит – аутисти. Децата при вас имат специфични физически потребности, затруднява ли образователният процес това още повече?

    – Да, определено е много трудно, особено за децата с интелектуални увреждания. Те посещават предимно помощни училища, както се наричаха преди. Сега, след новата реформа в образованието, са трансформирани, но имаме и случай на дете с интелектуално увреждане, което е в масова детска градина. Виждаме, че за специалистите е трудно, но и те не са достатъчно. Децата пък без увреждания често се сблъскват с проблема неприемане. От едно наше проучване стана ясно, че едва 40% от родителите са съгласни децата им да учат заедно с дете от такъв център. Ние във фондацията влагаме доста ресурси в подготовката на децата за училище. Това са обикновено тийнейджъри, на които им се е налагало да повтарят класове, често са много назад с материала или дори нямат основа, те имат нужда от много сериозна подкрепа.

    Продължава ли да расте броят на изоставените деца с увреждания?

    – Не мога да кажа дали расте, но ние работим с родители на деца, които ни разказват, че трудностите им стават много големи, когато детето вече порасне и стане възрастен. Причината е, че няма достатъчно социални услуги, които да подкрепят тези хора. Тези младежи остават абсолютно изолирани, без достъп до услуги, до работа – нямат никаква социализация. През нашия център за социална интеграция и рехабилитация се опитваме да подкрепим такива младежи – вече имаме 5 случая на започнали работа, така помагаме и на техните родители. Идеята ни е да успеят да се чувства спокойни – и родители, и децата, за да могат да се справят самостоятелно с проблемите си.

    – Успявате ли да намерите подкрепа от държавата и останалите институции?

    – Мисля, че България е добър пример в този аспект, тъй като НПО-тата работят добре заедно, а също имат и подкрепа от социалното министерство, които са и двигател в големите реформи, свързани с деинституционализацията. Това, което ни предстои и върху което трябва да се наблегне, е гарантиране на качеството за грижата за децата и младежите, които изведохме. Нашият апел е да инвестираме повече в хората – тези, които полагат грижи и са заети в социалния сектор. Те са тези, които са с децата и е нужно да бъдат мотивирани и подкрепени, за да могат да се справят с тежките ситуации, в които често изпадат поради спецификата на този вид работа.

    – След промените в Закона за хората с увреждания не е ли по-лесно младежите да започнат работа, какви са вашите наблюдения?

    – Мисля, че е много рано да се каже, тази промяна в закона е от скоро. Това, което ние наблюдаваме, е, че при младежите, които започнаха работа, най-важна роля изигра медиаторът. Той подкрепя и помага младежа с интелектуален дефицит да работи. Нашите работещи младежи са в детски градини, помагайки на обслужващия персонал. Имаме и един младеж в общинска пералня почасово. Искам да ви кажа, че увереността им от това, че са полезни, е много голяма. И съм сигурна, че това е правилният път на социализация.

    Дата: Медийни участия, новини
  • Отличие за работата ни

    Фондация „Сийдър“ получи награда „10 години партньорство за социална отговорност“ за цялостен принос в развитието на националните партньорства, социалните политики и услуги в България.

    На събитие, провело се на 26 ноември в офиса на Национален алианс за социална отговорност (НАСО), Александрина Димитрова прие отличието от Председателя на НАСО – Георги Георгиев. “От името на НАСО искам да ви благодаря, защото всеки един от вас – наградените, сте дали нещо много значимо на идеята – за социалното развитие на държавата чрез развитие на социалната отговорност.”, приветства наградените г-н Георгиев.

    Връчването на националната юбилейна награда беше повод да обсъдим актуални теми в социалната сфера и предоставянето на социални услуги. А признанието, което получихме за нашата работа, е силна мотивация за това да продължаваме да предоставяме качествена грижа и да работим за промяна на държавните политики и обществените нагласи към децата и хората в неравностойно положение.

    Дата: новини
  • Включете се в благотворителна фотосесия с кауза

    Как един спомен за теб може да помогне на дете в нужда?

    Всяка неделя до Коледа можете да си направите мил спомен с вашите деца, семейства и приятели, като същевременно помогнете на деца и младежи в риск.

    Елате в къщичката на Дядо и Баба Коледа в Bulgaria Mall на 1, 8, 15 и 22 декември от 14 до 16 ч. на етаж 0 и вземете снимка за спомен с най-известния дядо и неговата баба, които ви очакват за приказна фотосесия с кауза.

    Цената на една снимка е 5 лева, а всички набрани средства от коледната ни кампания ще бъдат използвани за подобряване на грижата за децата и младежите в центровете от семеен тип, които фондация “Сийдър” управлява. Всяко от тях ще получи индивидуална грижа, рехабилитация и съпътстваща терапия, за да се радва на пълноценен живот.

    Благотворителната фотосесия се реализира с безвъзмездната подкрепа на Bulgaria Mall, Canon и фотографите Симеон Сълов, Антон Драганов и Виолета Апостолова – Лети.

    Дата: новини
  • СТАНОВИЩЕ по темата за Центровете за настаняване от семеен тип и процеса на деинституционализация

    Докладът на Интернационала за правата на хората с увреждания, представен на 21.11.2019 г., повдига важния въпрос за качеството на грижата в Центровете за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), както и за това как се случва реформата за осигуряване на благосъстоянието на децата и семействата в България. Ние като организации, които ежедневно посрещаме предизвикателствата от недовършената реформа по деинституционализация, от години настояваме, че тя не може да се изчерпа само с построяване на сгради и липса на цялостна и системна промяна, така както беше развита в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Водени от убеждението си, че децата и младите хора, настанени в ЦНСТ, следва да получат качествена грижа и подкрепа и техните права да бъдат защитени, ние винаги сме търсили и посочвали причините за съществуващите проблеми в тези услуги и не веднъж сме предлагали решения на отговорните държавни власти за справяне с тях.

    Коалиция „Детство 2025” отново припомня констатираните от нас причини за проблемите в ЦНСТ, които се основават на доказателства от практиката и които намериха отражение в Анализа на Постоянната експертна работна група (ПЕРГ) за ролята на резидентната грижа в системата от мерки за закрила на детето от 2018 г.:

    • Неадекватен финансов стандарт, който не може да отговори на специфичните потребности на децата и младежите; недостатъчен на брой персонал – ниско квалифициран и ниско платен, който не получава обучение и професионална подкрепа за справяне с множеството трудности в грижата за децата;
    • Липса на специализация на центровете за настаняване от семеен тип за посрещане на специфичните потребности на различните целеви групи деца и младежи с увреждания или без увреждания, които се настаняват в тях;
    • Недостатъчно и неефективно взаимодействие между резидентните услуги, здравната, образователна система, полицията и други институции, което оставя в персонала усещането, че цялата отговорност на тази обществена грижа за децата се носи от тях;
    • Липсата на постоянен мониторинг на качеството, включително постоянен независим мониторинг, който да регистрира своевременно проблемите и да помага за тяхното решение; който да дава обективни доказателства за качеството на грижата за децата и идеи как да се повишава професионалният капацитет.

    За нас преди всичко винаги е било изключително важно да се инвестира не само в сгради, но и в човешкия ресурс и в подобряване на грижата в съществуващите ЦНСТ. Отново обръщаме внимание на препоръките, залегнали в Анализа на ПЕРГ за ролята на резидентната грижа в системата от мерки за закрила на детето от 2018 г.:

    1. Краткосрочни:
      ● Увеличаване на числения състав на персонала и увеличаване на финансовия стандарт на всички ЦНСТ с минимум 40 %;
      ● Актуализиране на Методиката за ЦНСТ и Методиката за определяне длъжностите на персонала в специализираните институции и услуги в общността, с оглед завишаване на коефициента за численост на персонала в ЦНСТ, като той да се отнася за този персонал, който пряко работи с деца;
      ● Подкрепа на персонала чрез задължително организиране и провеждане на обучения – въвеждащи и надграждащи, съобразно спецификата на съответната услуга, чрез определяне на отделно перо в бюджета на съответната услуга, без възможност за целево ползване на средствата за други нужди. Уточняваме, че обученията следва да са продължаващи и да бъдат водени от обучители със сериозен практически опит, а услугите, които са се доказали като добра практика, да се превърнат в потенциални обучителни центрове;
      ● Проучване на добрите практики в международен аспект и изготвяне на анализ относно способи за финансиране на услугата;
      ● Актуализиране на Методиката за управление на случай.
    2.  Средносрочни
      ● Насърчаване на развитието на доброволчеството в посока на включване на доброволци в услугата за подкрепа при ежедневните грижи, придружаване на дете, заедно с детегледач, участие в социализиращи дейности;
      ● Създаване на съвет на областно ниво за координиране взаимодействието/решаване на проблеми във функционирането между различните институции в подкрепа на децата и младежите, настанени в ЦНСТ – относно осигуряване на придружител на деца в лечебни заведения, в образователни институции; трудова заетост на потребителите и др.;
      ● Информационна кампания за промяна на негативните обществени нагласи по отношение на резидентната услуга – ЦНСТ.
    3. Дългосрочни
      ● Необходимост от разработване на модел на финансиране, на база на индивидуалните потребности на всяко дете/младеж, настанено в ЦНСТ;
      ● Специализация на ЦНСТ

    Истинската деинституционализация, както е заложена в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“, изисква не само закриване на специализираните институции за деца, а цялостна промяна на системата на подкрепа, която включва развитие на качествени семейно-косултативни центрове, които да са в подкрепа на над 2000 деца и семейства от общността, развитие на услуги за деца с психично-здравни проблеми, осигуряване на различни и достатъчно съпътстващи услуги, реформа на институциите АСП и ДАЗД, добра подготовка и обучения на кадрите, които са в системата, включително осигуряване на прилично възнаграждение и пр.

    Неприемливо е да се поставя под въпрос процесът на деинституционализация или тотално да се отрича постигнатото до момента, но е факт, че системните промени продължават да не се случват. За пореден път призоваваме българското правителство да изпълни препоръките от Анализа на ПЕРГ за ролята на резидентната грижа в системата от мерки за закрила на детето, така че да гарантира качеството на живот на децата и младежите, настанени в ЦНСТ, както и да осъществи всички реформи, включени в Плана за действие към стратегията за деинституционализация.

    Коалиция „Детство 2025“:

    Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ)
    Българска асоциация на клиничните психолози
    Български хелзинкски комитет
    Български център за нестопанско право
    Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет
    Сдружение „Еквилибриум“
    Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ – България
    Сдружение SOS Детски селища България
    Фондация „Де Пасарел“
    Фондация „За Нашите Деца”
    Фондация „Карин дом”
    Фондация „Лале”
    Фондация „Лумос”
    Фондация „Международна социална служба-България“
    Фондация „Сийдър“
    Надежда и домове за децата – клон България
    Росица Богалинска-Петрова, член в експертно качество
    Харалан Александров, член в експертно качество

    Дата: новини
  • Не се инвестира достатъчно в професията социален работник

    Специалистите за работа с хора с увреждания не достигат.

    Интервю на Валерия Николова с Александрина Димитрова в предаването “Хоризонт до обед“

    Автор: Валерия Николова,

     

    Фондация „Сийдър“ участва във формулирането и оценката на политиките в областта на деинституционализацията. Организацията има опит в закриването на 11 дома за деца с увреждания.
    Твърде крайно твърдение е да се говори за провал на реформата за деца с увреждания, настанени в домове. Това коментира пред „Хоризонт“ Александрина Димитрова, изпълнителен директор на Фондация „Сийдър“.

    „Факт е, че всички домове за деца с увреждания бяха закрити, че децата с увреждания бяха изведени от едни наистина много тежки условия на пълна изолация. Факт е, че се развиха и не само центрове за настаняване от семеен тип, но и приемна грижа, и социални услуги в общността, в подкрепа на семействата“, отбеляза в предаването „Хоризонт до обед“ Димитрова.

    В същото време вярно е, че проблеми има и за тях неправителствените организации сигнализират непрекъснато, допълни тя.

    Единици са НПО, управляващи центрове.

    Александрина Димитрова коментира и настояването на три неправителствени организации да спре финансирането от Европейския съюз за изграждане на нови центрове за настаняване на хора с увреждания.

    „За нас основният проблем е липсата на инвестиции в хората, които работят в тези центрове. Ние от Фондация „Сийдър“ управляваме 8 такива центъра, но в страната има над 280. И неслучайно неправителствените организации, захванали се с управлението на тези центрове, се броят на пръстите само на едната ръка“, посочи Александрина Димитрова.

    Проблемът е, че е трудно с финансовия стандарт от държавата да се осигурят достатъчно хора в центровете, но и тези хора да са достатъчно подготвени за трудностите. В центровете са настанени деца с тежки увреждания и преживели травматични преживявания в детството, поясни още Димитрова.

    „В масовия случай става дума за настанени 12 деца и младежи, до 14 дори на някои места с обикновено един човек на смяна, максимум двама.“

    Корпоративните дарители – неустойчива практика

    Фондация „Сийдър“ осигурява чрез корпоративни дарители допълнително финансиране за наемане на повече специалисти.
    „И това ни позволява да имаме общо 25 служители повече в нашите 8 центъра. Но това е абсолютно неустойчиво, тъй като в дългосрочен план ние не можем да разчитаме на корпоративните дарители да продължават да плащат заплати“, коментира Александрина Димитрова.

    Необходими са обучения и подкрепа на екипите, които работят в центровете за настаняване на деца с увреждания, изтъква тя. Липсата на подкрепа под формата на професионални супервизии, които са стандарт в социалната работа, водят до прегаряне и текучество.

    Реформата при домовете за възрастни хора

    Работата с възрастни хора ще е много по-труда и ще изисква много по-подготвени хора. „Така че моят апел, за пореден път, към българското правителство е не да инвестират само и единствено в инфраструктурата, а да започнат да инвестират в човешкия ресурс.“ – заключи Александрина Димитрова.

    Дата: Медийни участия, новини
  • Духовете на Коледа се обединяват на благотворителен куиз

    Призраците от популярната “Коледна песен” на Чарлз Дикенс се завръщат през този декември в София, за да ви въвлекат в своята важна коледна мисия. Срещнете се с тях и се включете в предизвикателството, което ви отправят на благотворителен куиз The quiz of Christmas yet to come в подкрепа на деца и младежи с тежки увреждания и в неравностойно положение.

    Куизът ще се проведе на 16 декември, понеделник, от 19:30 ч. в City Stage, НДК.

    Събитието е част от традиционните благотворителни куизове, които провеждаме 4 пъти годишно. Входната такса е 100 лв. на отбор, като цялата сума ще отиде в подкрепа на каузата на вечерта. Отборите, съставени от 4 до 6 човека, ще се състезават помежду си в различни сфери като литература, музика, история, наука, спорт и др. Този с най-много точки ще се пребори за голямата награда, а други ще спечелят допълнителни награди от тематичните кръгове на вечерта. Всички участници в куиза ще могат да се включат и в благотворителна томбола с много награди, осигурени от City stage, Salad Box, 3-те трола, Ozon.bg, Dabov, Дом на киното, Casyopeya и други.

    Подготвили сме и допълнителни изненади за вечерта. И за да бъде още по-приятно, домакините от City Stage ще почерпят всички отбори с плато вкусни мезета.

    Събитието ще се проведе на английски език и отпраща към дикенсовия герой Ебенизър Скрудж, който по Коледа се среща с коледните духове на миналото, настоящето и бъдещето, а тези срещи го променят завинаги. Така и участниците на куиза ще имат възможността да направят промяна в живота на децата и младежите в неравностойно положение, за който се грижим в 9-те центъра за социална подкрепа.

    Необходима е предварителна регистрация. Запишете своя отбор тук или се запишете като самостоятелен участник, който търси отбор.

    Дата: новини
  • Коледна дарителска карта

    Поръчайте коледната ни дарителска карта

    Купувайки нашата коледна дарителска карта, вие и вашите колеги, партньори или близки, на които ще я подарите, даряват съответната сума за качествена и индивидуализирана грижа за децата и младежите в управляваните от нас услуги. Така вашият празник и жест ще бъдат споделени със 105 деца и младежи в неравностойно положение.
    За да поръчате вашата коледна дарителска карта, свържете се с Ива Хаджийска на iva@cedarfoundation.org .

    Дата: Uncategorized @bg, новини
  • В Центровете за настаняване от семеен тип попадат най-тежките случаи и прилагането на индивидуален подход е на първо място

    Фондация „Сийдър“ бе сред организаторите на международна конференция на тема „Деинституционализация на грижата за деца: Как инвестираме в промяната?“, която се проведе между 6 и 8 ноември в София. На нея присъстваха над 250 експерти от университети, институции и неправителствени организации от Европа, Австралия, Централна Азия и САЩ. В конференцията участваха представители на Европейската комисия, Министерството на труда и социалната политика и други национални институции, международни и местни неправителствени организации, доставчици на социални услуги и специалисти в областта на политиките за деца.

    По време на тридневния форум участниците споделиха научни данни и натрупан опит, както и добрите практики и предизвикателства в областта на деинституционализацията.

    Като една от водещите организации в България, която управлява най-много центрове за настаняване от семеен тип, фондация „Сийдър“ проведе тематичен панел, в който отвори пространство за представяне на международен и местен опит и провеждане на дискусия във връзка с ролята и качеството на резидентните услуги.

    В панела бяха засегнати темите: кои деца се нуждаят от резидентна грижа, какво е качествена резидентна грижа и как се изследва качеството на тази грижа. Целта на панела беше да премести фокуса от разговора „за“ и „против“ резидентна грижа към конструктивен дебат, който взима предвид, че всяко дете се нуждае от индивидуален подход.

    Презентатори в панела бяха Браян Макдоналд, ръководител Positive Behaviour Support от Аbility West, Ирландия, представен от Бисер Спиров, директор на Лумос България, Роланд Щюби, 1лен на Борда на директорите на ФИЦЕ – Швейцария, Ваня Стратиева-Димитрова, програмен директор във фондация “Сийдър” и Инна Бранева, психотерапевт и обучител, които говориха за моделите на резидентна грижа за деца с увреждания и деца с предизвикателно поведение, както и за ролята на човешкия фактор в грижата за децата.

    Сред главните послания, които се откроиха в този панел бяха нуждата от спешна подкрепа за специалистите, които работят в центровете, както и това, че всеки случай на дете и младеж от центровете за настаняване от семеен тип трябва да се разглежда индивидуално и на първо място да се търси най-добрият интерес на детето.

    По време на тридневната конференция Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, призова да се обединят усилията и да се говори за това как предоставяме качествена грижа и подкрепа на децата и младежите, които бяха изведени от специализираните институции: „Нашият опит показва, че в Центровете за настаняване от семеен тип попадат най-тежките случаи, които са с тежки интелектуални увреждания, често и с предизвикателно поведение, психични проблеми или деца, които нямат увреждания, но са преживели изключително травматични събития в детството си, често и редица раздели. За да може тези деца и младежи да получават адекватна грижа, е важно кои са хората, които работят в центровете от семеен тип, защото именно те осигуряват грижата. И затова нашето послание е да инвестираме повече в тях – в тяхната мотивация, в тяхното обучение и непрекъсната подкрепа. Също така отговорността за тези деца и младежи не трябва да пада само върху социалната система. Време е да споделим отговорността, така че да може децата и младежите в неравностойно положение да се развиват пълноценно“, категорична е тя.

    Дата: новини
  • Колкото по-голяма е мрежата на хората, които ни подкрепят – толкова по-възможна е и нашата кауза в дългосрочен план

    Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдер“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

    Водещ: 92 хил. лв. бяха събрани на организирания на 2 ноември в Централния военен клуб 14-ти Годишен благотворителен баланс на фондация „Сийдер“ Changemakers Charity Ball. Със средствата организацията ще осигури грижата за над 105 деца и младежи в неравностойно положение, които подкрепя в своите центрове. За значението на събитието разговарям с изпълнителния директор на фондация „Сийдер“ – Александрина Димитрова. Госпожо Димитрова, на фона на събираните при предишните 14 годишни балове средства, къде се намира сумата от 92 хил. лв.? Много ли е, малко ли е?
    Александрина Димитрова: Ние сме изключително удовлетворени от резултата тази година. Той доближава резултата ни от миналата година, който пък беше рекорден за нас откакто организираме събитието вече 14 години. Така че смятаме, че средствата, които успяхме да наберем от куверти и по време на вечерта от търга и благотворителната томбола, е наистина внушителна. И най-важното – тя ще послужи добре на децата и младежите, за които се грижим вече толкова години, и на които предоставяме 24-часова грижа и специализирана подкрепа.
    Водещ: Кои бяха вашите партньори, застанали зад каузата?
    Александрина Димитрова: Имахме множество партньори, всъщност точно това направи възможно да нямаме никакви разходи за събитието и всичко, което набрахме всъщност от нашите гости да отиде директно за каузата. Имахме спонсори на събитието, както и много партньори, които дариха предмети за търга и за томболата. Също така в програмата на вечерта всички се включиха абсолютно безвъзмездно – водещият Стефан Щерев и водещата на търга Преслава Фентъм-Флетчър, която е лицензиран акционер от Christies и дойде специално от Лондон, за да ни подкрепи. Музикантите, млади музиканти, тромпетистът Михаил Йосифов, както и разбира се оперната прима Еделина Кънева – всички те се включиха напълно безвъзмездно. А хората, които дойдоха бяха около 200 човека от социално-отговорния бизнес у нас, представители на български и международни компании.
    Водещ: Освен финансова, каква е моралната равносметка от събитието?
    Александрина Димитрова: За мен освен, че събрахме средства, най-важното е, че успяхме да привлечем както много от дългосрочните си партньори, хора, които чакат събитието с нетърпение и дори ни питат, кога ще бъде още в началото на годината, така и много нови съмишленици. Прави ми впечатление, че става все по-популярна тенденцията хората, които веднъж са били на нашето събитие, на следващата година да дойдат със свои приятели, колеги, партньори и по този начин те всъщност предават доброто нататък и разширяват мрежата от поддръжници. И това изключително много ни радва, тъй като прави и нашата кауза по-устойчива. Колкото повече партньори имаме, колкото по-голяма е мрежата на хората, които ни подкрепят – толкова по-възможна е и нашата кауза в дългосрочен план.
    Водещ: Как ще бъдат инвестирани парите?
    Александрина Димитрова: Ние управляваме 9 центъра, като 8 от тях са от семеен тип. Тоест там грижата е 24-часова. А пък деветия ни център е за социална рехабилитация и интеграция, тоест подкрепяме родители на младежи с интелектуални увреждания. Средствата, които набираме от бала, а и изобщо през годината, тъй като ние имаме и други събития и инициативи за набиране на средства, отиват за допълнително терапевти, които да осигурят индивидуална грижа на децата и младежите. Отиват за терапевтични сесии по арт терапия, физиотерапия, подкрепа от психолог, от логопед, в зависимост от индивидуалните нужди на всяко дете. Отиват за транспорт, който ни е много ценен, много важен, тъй като много от децата са със сериозни физически увреждания, освен интелектуални и това е начинът те да ходят на училище, да излизат навън. Отиват и за различни активности социални – екскурзии, лагери. И всъщност на година набираме минимум 600 хил. лв., за да можем да осигуряваме всички тези дейности за нашите деца и младежи. Балът е един от начините.
    Водещ: След бала накъде? Какво следва?
    Александрина Димитрова: Тази седмица е изключително интензивна за нас, тъй като веднага след бала пък започва международна конференция. Тя стартира в сряда и е до края на седмицата – конференция, посветена на темата за деинституционализацията, като фондация „Сийдер“ е един от съорганизаторите, заедно с още шест организации и Министерството на труда и социалната политика. Тази конференция ще се проведе тук в София и ще събере около 250 експерти от сферата на деинституционализацията в страната и в чужбина. Ще има много лектори от чужбина, които ще говорят за различните елементи на този процес. Ще се обсъжда както закриването на специализираните институции и предоставянето на по-качествена грижа на децата и младежите, които излизат от там, така и теми като превенция на раздялата между семейството и детето. Тоест как да подкрепим семействата, така че да не се стига до изоставяния и още много други теми, които ще са предмет на дискусии в големи сесии в малки тематични панели.
    Водещ: А каква е полезността от такъв тип конференции?
    Александрина Димитрова: Основният смисъл е в това, че тази реформа за деинституционализация вече стартира преди близо 9 години и е натрупан доста опит. Важно е за нас да се обърнем назад, да видим какви са успехите, но и кои са предизвикателствата, които продължават да стоят пред всички нас ангажирани в този процес. Безспорно най-големият успех е това, че бяха закрити повечето специализирани институции за деца, в следващите години ще бъдат закрити и останалите. Но е важно да обсъдим какво всъщност правим оттук насетне. Как осигуряваме истински качествена грижа за децата и младежите, излизащи от тези институции. И за нас от фондация „Сийдер“ е много важно на тази конференция да излезе посланието, за да може от това да се инвестира в хората, които полагат грижи. Хората, които 24 часа, всеки ден са с децата и те трябва да получат достатъчно подкрепа, достатъчно мотивация, за да продължат тази нелека задача и да могат да осигурят възможно най-добата грижа за децата и младежите в неравностойно положение. Смятаме, че такива форуми са важни, за да обменим опит и с други държави, и с други колеги, и тези послания да стигнат и до хората, които вземат решенията за това как да продължи този процес.
    Водещ: Към кого са насочени посланията?
    Александрина Димитрова: Ами от една страна както към държавата, към нашето правителство, така и също към европейските институции. Тъй като ще има представители и от страна на Европейската комисия, която безспорно от години подкрепя този процес, не само в България. Смятаме, че е важно да се чуе по какъв начин следва да продължи процеса, тъй като той в никакъв случай не приключва със закриването на институциите. Напротив, той тепърва сега започва. Така че да осигурим хем качествена грижа за децата, които излязоха от тези институции, хем максимално да минимизираме изоставянето на повече деца.
    Водещ: По-състрадателен ли става българинът, по-отговорен ли става към съдбите на тези, които са в неравностойно положение, особено към най-малките?
    Александрина Димитрова: Мисля, че има положителна тенденция, определено. Аз си спомням, когато откривахме нашите центрове от семеен тип и в двете общини, в които работим, имаше доста протести. Хората се страхуваха, притесняваха се, че едни различни деца и младежи ще живеят вече сред тях. Но виждам как с времето това се променя и все повече хората приемат различието, виждат че няма нищо страшно в това. Така че със сигурност нещата се променят. В същото време за хората все още е трудно понякога да разберат, как е най-добре да помогнат. Много често хора, които искат искрено да помогнат, виждат подкрепата по-скоро по празници, в даряване на подаръци, играчки. Докато за мен е важно те да разберат, че тези деца имат нужда от подкрепа всеки ден, и че има хора, професионалисти, които им оказват тази подкрепа. А пък ролята на обществото е в това да ги приема – и в училище, и в парка, и като ги среща навън. Така че това все още като че ли не се случва напълно. Надявам се, че с времето тези нагласи също ще се променят. А по отношение на дарителството забелязвам, че ако преди време идваха предимно чужденци, които живеят в България, работят в България на събития като нашия благотворителен бал, то в последните 3-4 години определено повече българи идват на събитието. Което показва, че все пак дарителството става по-разпознаваемо, по-популярно и сред българите у нас.
    Водещ: По-лесно ли даряват по-младите или по-зрелите на възраст?
    Александрина Димитрова: Трудно ми е да кажа. Но със сигурност забелязвам, че все повече при младите хора дарителството започва да става важен елемент от тяхната работа. Има много хора, които работят в компании, в малки или големи, които търсят възможност да допринасят към обществото. И за които, ако компания им дава такава възможност, то това определен е плюс, предимство за тях. Даже имаше едно проучване, че 88% от така наречените милениали от това поколение, всъщност намират работата си по-удовлетворяваща, ако тяхната компания им дава възможности за даряване на кауза и за полагане на доброволчески труд. И това става все по-популярно сред компаниите у нас. Надявам се тази тенденция да продължи.

    Дата: Медийни участия, новини