новини

  • За 9-та поредна година ученици от Швейцария посетиха фондация „Сийдър“

    За 9-та поредна година ученици от Международното училище на Цуг и Люцерн, Швейцария посетиха фондация „Сийдър“. Те прекараха 2 дни в центровете ни в Кюстендил, където се запознаха с децата и младежите, живеещи там и работиха по различни доброволчески инициативи, с които направиха къщите от семеен тип още по-приятно място за живеене.

    В началото на своята визита доброволците посетиха закрития от фондацията Дом за деца с умствена изостаналост в с. Горна Козница, в който до 2010 г живееха 58 деца и младежи. Учениците от Швейцария станаха свидетели на обстановката, в която са живеели младежите, а Светла Васева, управител на центровете от семеен тип ги върна назад във времето, разказвайки им своите спомени от работата си като възпитател в институцията:

    „Побиват ме тръпки, връщайки се тук. Все още чувам гласовете на децата и усещам миризмата от стаите след нощния сън, защото вместо тоалетна всички използваха кофи в спалните помещения. Децата често спяха директно на дунапренените матраци, защото чаршафите бяха изпокъсани. От 18 ч. вечерта до 7 ч. сутринта един санитар и една медицинска сестра се грижеха за всички 58 деца. През останалото време бяхме по двама възпитатели. Изобщо не можеше да се говори за индивидуална грижа. Децата излизаха извън двора на институцията само с линейка. Думата, с която най-добре може да се опише тази обстановка е ад.

    Радвам се, че вече никой не живее тук и младежите са на по-добро място. Гордея се с това, което постигнахме в Сийдър.“

    През следващите два дни учениците от Швейцария активно участваха в живота в центровете като успяха да се запознаят и сприятелят с част от децата и младежите и да работят заедно по активностите. Те споделиха, че са впечатлени от разликата в условията на живот и грижата в семейните центрове. „Запознах се с работата на фондация „Сийдър“ още докато бях в Швейцария, но някак си ми се струваше нереално. Сега, когато вече съм тук мога да разбера и да усетя, че това в действителност се случва и се радвам, че мога да съм полезна по някакъв начин.“ Сподели Зоуи – една от ученичките.

    В първия ден всички заедно изрисуваха красиви тениски, използвайки специални техники и бои, след това отново заедно боядисаха и освежиха оградата и дървените стени в центровете. Денят приключи с танци и много смях – домакините научиха доброволците на български народни хора и им подариха традиционни подаръци за спомен. Дейностите през следващия ден включваха боядисване, освежаване на помещенията, градинарство, като всички заедно облагородиха градинките с цветята, засадиха нови храсти, цветя и билки. Денят приключи с турнир по приготвянето на най-вкусната баница. Екипът и младежите от центровете с радост споделиха своите рецепти и предадоха уменията си за приготвяне на баница на учениците от Швейцария.

    Освен полезната работа, с която доброволците помогнаха по време на престоя си, те успяха и да се сприятелят с младежите от центровете – играха футбол, джаги, караха колело, играха на ластик, рисуваха, правиха прически и се смяха заедно.

    Посещението на учениците завърши с благодарности – те поднесоха подаръци на децата и младежите от центровете и благодариха за гостоприемството, както и изразиха своето желание да продължат подкрепата си и в бъдеще. Фондация „Сийдър“ също изказа своята признателност като връчи благодарствени грамоти на учениците и благодари за дългогодишното партньорство с Международното училище на Цуг и Люцерн.

    Дата: новини
  • Фондация „Сийдър“, за която най-трудните деца са кауза

    Интервю за Дневник

     

    Да, и на тях им се иска да не трябва изобщо да има нужда от тях. А държавата да влезе във функциите си. Да се грижи, да осигурява поне базисните нужди за децата с увреждания, оставени от семействата си. Да финансира далеч повече и много по-ефективно. Да има индивидуален подход за детските нужди, да има качествена грижа, а не прото някаква там грижа. Да не зависи толкова много от непостоянните и неустойчиви дарителски кампании.

    Но докато всичко това стане, можем ли да чакаме? Какъв избор имаме? Ние поне не можем да оставим тези деца просто така, казва Александрина Димитрова.

    Те са фондация „Сийдър“, а Александрина е изпълнителен директор на фондацията. За тях тежките, дори безнадеждни случаи не са загубена кауза. Тези случаи за тях са деца, със своите индивидуалин нужди. Те са каузата на „Сийдър“, всекидневието на екипа от 94 специалисти и още няколко човека в София, които се опитват във всеки момент да има поне базисно нужните средства и хора.

    „Сийдър“ управлява седем центъра от семеен тип за деца и младежи с уврежданияи един – за деца без семейства, които да се грижат за тях. Имат и един център, в който вече порастнали младежи с увреждания и техните родители, могат да получат почасови грижи, консултации, внимание, рехабилитация.

    В къщичките в Кюстендил и Казанлък се полагат 24-часови грижи за 68 деца, повечето от които с много тежки увреждания. 13 пък са младежите без роднини, желаещи да се грижат за тях. Които, както Александрина отбелязва, имат също нужда от много сериозна подкрепа, тъй като дълги години са били в домове, институции, приемни семейства, взимани, връщани…А сега и почти нежелани, защото са трудни, не са малки, носят своите проблеми и предизвикатерства.

    По данни на фондацията децата с увреждания, настанени в центрове в България, са малко над 3000. В последните години те бяха извеждани от наследените от социалистическия период домове и институции. И прехвърляни в къщи и домове „от семеен тип“, където да получават по-качествена грижа и да са по по-малко на брой на едно място.

    Държавата наистина има политика за закриване на домовете, това е безспорен успех. Със сигурност успехи има и България е давана за пример в нашия регион. В същото време не всичко се случва така, както ни се иска. А основно ни се иска да го има това разбиране, че процесът не завършва с физическото затварянена голямата институция и построяване на нови чисти къщички. Всъщност процесът тогава започва„, коментира изпълнителният директор на „Сийдър“.

    Тя отбелязва, че вече 90 на сто от децата и младежите, които живееха в институции, не са там. Изградени са над 280 центъра от семеен тип в цялата страна“, отбелязва Александрина. Едва 20-24 от центровете се управляват от неправителствени организации, което е по-малко от 10 процента. Александрина разказва, че наскоро почти с изненада установила, че „Сийдър“ всъщност са неправителствената организация /освен държавата и общините/, която се грижи за най-много центрове от семеен тип за деца с увреждания.

    „Общините искат да делегират управлението, обаждали са ни се от общини, да ни предлагат. Но организациите се отказват, защото знаят какъв допълнителен финансов, човешки и времеви ресурс трябва да отделят. И с колеги сме си говорили, които управляват такива центрове, истината е, че малко по малко някои от тях започват да изнемогват.Някои дори може и да се откажат“, посочва тя.

    И допълва: „За да осигуриш качествено нова грижа, означава не просто да построиш новите центрове и да осигуриш минимално финансиране за тях, а реално да инвестираш в хората, които работят в тези центрове, да подсигуриш достатъчна мотивация и обучение да вършат тази толкова трудна работа“. И държавата да гарантират устойчивост на всичко това. За съжаление това далеч не е така.

    Всяка година „Сийдър“ трябва да събере поне 600 000 лв. от корпоративни и частни дарители, за да гарантира това качество на грижа, което смятат за поне минимално необходимото. За да сме сигурни, че вършим нещата качествено, обяснява Александрина. Иска й се да могат и още повече, като например децата, на които е нужна целодневна грижа във всеки един час, да имат и на разположение един човек, който персонално да ги обгрижва. Засега това са мечти.

    На първо и приоритетно място фондацията инвестира в хора. Ако разчитаме единствено и само на това, което държавата е заложила като стандарт и финансиране, щяхме да имаме с 25 човека по-малко като екип, казва изпълнителният директор на организацията. Без тези допълнителни хора обаче фондацията е изчислила, че няма как да се обърне нужното внимание на всяко дете, да се подхожда индивидуално според нуждите му, то да напредва, да се развива. В ситуация на криза също има повече хора, които да могат да реагират на момента и да подкрепят детето. А специалистите да не са безкрайно натоварени, да са адекватни и способни да полагат нужните грижи.

    Работниците в центровете минават често и обучения, които в „Сийдър“ се стремят да са съобразени с моментните нужди, да са максимално практически ориентирани и съответно полезни. Всеки месец също имат и консултации с външен психолог, с когото обсъждат трудностите в работата им, подходите при различните деца и младежи. Което е изключително важно предвид трудната работа и тежките случаи.

    Допълнтелно фондацията влага и средства за терапии, които поне на теория би трябвало да са платени от държавата. За да не чакат, често децата ходят на частен прием при лекари за консултация. Отделно се наложило оранизацията да наеме специалист-физиотерапевт, който да е достатъчно подготвен да работи с деца, залежавали в институциите с години в креватчетата си, без никакво движение, без терапия. Децата в тази ситуация би трябвало да имат възможност на безплатна физиотерапия в определените за това центрове, но тъй като там специалистите не могат да се ангажират с толкова специфични случаи и да осигурят адекватна физиотерапия, „Сийдър“ финансира и тази услуга.

    Подобна е ситуацията при осигуряване на помощни средства. Преди дни в единият от центровете са доставени две инвалидни колички, специално изработени в Румъния за две от децата на „Сийдър“. Те са специфични не с друго, а с това, че имат нужните меки уплътнения и подпори, така че децата да стоят в поза, която не ги притиска, не ги уврежда допълнително, не ги боли, докато ползват „помощното“ средство. Количките са втора ръка, но румънската фирма ги е адаптирала спрямо нуждите на конкретните две деца. Количките са купени със средства от спонсори. И са стрували по около 1200 лв. „Иначе получихме колички, плаетни с държавни средства, които обаче бяха абсолютно неадекватни за нуждите на тези деца и младежи. Вярно е, че взехме количките от Румъния с много голяма отстъпка. Но не вярвам и иначе да са много по-скъпи от другите, предоставени от държавата. Въпросът е за какво и колко ефективно се харчат средствата“, отбелязва Александрина.

    В „Сийдър“ смятат, че не могат да минат без това допълнително финансиране, което отбелязват, че доста трудно намират, тъй като хората са по-склонни да даряват за каузи, единични и конкретни случаи за подкрепа на отделно дете. И по-трудно се ангажират да финансират дългосрочни всекидневни дейности. А ние всеки ден имаме оперделени разходи, без които няма как да минем, посочва Александрина.

    Не и ако искат да са достатъчно полезни и осигуряващи качествена грижа за много тежките случаи, които наследяват от институциите. А тези грижи дават резултат. В „Сийдър“ например не са се отказали от момче, дошло при тях преди две години, което всички до този момент си прехвърляли. Когато дошло на 10 години в центъра от семеен тип на организацията, момчето вече било премествано на 8 различни места. „Институции, приемни семейства…всяка година беше сменял мястото, на което живее. Всеки се беше отказвал от него. Защото бил много труден, тежко поведение, всички бяха решили, че не могат да се справят“, спомня си Александрина.

    Той е диагностициран с умерена форма на умствена изостаналост, но на практика проблемите идват по-скоро от това, че е изоставян много пъти преживявал е и сериозно насилие. „Идвайки при нас, той беше в много тежко състояние, беше агресивен към екипа, към другите деца, към себе си дори. Но ние осъзнахме, че на него му липсва сигурност, той очакваше отвново да бъд оставен. И това, че ние не се поддадохме на това, не го оставихме, продължихме упорито да намираме занимания, които да са му интересни, да си изразходва енергията, той много се промени“, казва Александрина. Освен че е много по-спокойно, сега момчето се справя доста добре и в училище, има приятели там, които идват на рождения му ден, отишъл е на море за първи път миналата година, научил се е да плува. „Повярва повече в себе си, успокои се“, казва още тя.

    Друго момче с детска церебрална парализа пък посещава масова детска градина. Деца, които допреди да дойдат в домовете на „Сийдър“ са били оставени по цял ден да лежат в креватите си, сега се радват на всекидневни разходки и подходящи за тях занимания на открито в нужните им колички. Фондацията инвестира и много усилия в това да социализира всяко дете доколкото е възможно, да го направи колкото се може по-самостоятелно и самообслужващо се. Да им намира поне почасова работа, ако имат способности за това и да им помага да я задържат. Да ги кара да се чувстват полезни. Щастливи. Всеки според възможностите си.

    Но за всичко това са така нужните поне 600 000 лв. годишно. Ако се пренесат набираните всяка година поне 600 000 лв. допълнително за управляваните от „Сийдър“ под 10 центъра и се преизчислят нуждите върху всички 280 такива центъра, недофинансирането на държавата ще се окаже сериозно, изчисляват експертите.

    „За нас идеалният вариант би бил ако държавата отпускаше по-сериозно финансиране за тези центрове, така че да осигури поне минималното базисно и задължително обслужване. А нашето фондонабиарне да отиваше за допълнителните екстри – лагери, нови методи на работа, почивка и др. Но не и за базови неща. А на нас ни се налага наистина базови неща да покриваме, за да можем да осигурим качествена грижа и да сме сигурни, че това, което правим, има смисъл“, разказва още Александрина.

    В опит да преобърнат държавните политики, от фондацията през последните години често търсят и институциите, водят разговори, отправят препоръки.

    Миналата година експертна група по деинституционализацията, на която „Сийдър“ са съпредседатели, направила анализ, препоръки какво трябва да се промени. „Описахме острата нужда от инвестиции в хора, в квалификация, представихме го пред хората, правещи политики в сферата. И се постигна увеличение на средствата вместо с традиционните 10, то сега с 18 на сто за тази година“, отбелязва директорът на организацията. „Това може би е стъпка в правилната посока, но със сигурност не е достатъчно. Освен това не се говори за нищо дългосрочно, за устойчивост не са планирани допълнителни политики в следащите години„, допълва тя.

    Александрина продължава да се надява скоро експертите да убедят държавата, че е необходимо изцяло преосмисляне на грижата, залагане на индивидуалиня подход, не финансиране на „на калпак“ на дете, а според нуждите му. Дългосрочни устойчиви политики. Отбелязва, че е доста демотивиращо, когато работата по тези теми и разговорите трябва да започват всеки път от начало при всяка смяна на властта и на отговорните за промените политици.

    И смята, че: „Всичко ще е далеч по-хубаво, когато всъщност вече няма нужда от нас“.

  • Мисията на “Сийдър” обедини над 50 посланици на каузата

    На 18ти април, 2019г в х-л Хилтън София се проведе годишната среща на фондация “Сийдър”, която се организира традиционно в знак на признателност и благодарност към партньорите на организацията. На събитието присъстваха над 50 съмишленици и посланици на мисията на “Сийдър”.

    Изпълнителният директор Александрина Димитрова приветства гостите и представи годишния отчет за работата на организацията. Тя сподели с присъстващите какви са били постиженията и предизвикателствата на фондацията през 2018г. и посочи още някои ключови моменти от отминалата година.

    “И през 2018 г. ние продължихме да полагаме грижи за над 100 деца и младежи в неравностойно положение в центровете ни в Кюстендил и Казанлък. Всички те са имали изключително травматични преживявания в детството. Преминали са през редица изоставяния, насилие, дискриминация. Грижата за тях е трудна и изисква много търпение. Изграждането на доверие изисква месеци, дори години. Но колкото повече даваме на децата и младежите, толкова повече получаваме от тях. Посланията, които те ни отправят, ние използваме в ежедневието си, когато търсим дарители, доброволци или подкрепата на институциите. И предаваме посланията на децата и младежите нататък.

    Вие сте посланици на “Сийдър”, защото приехте посланията на нашите деца и младежи и също като нас ги предадохте нататък. Благодарение на това, “Сийдър” намери 26 нови партньори; близо 600 000 лева за нашите центрове; получи 1-ва награда в инициативата “Аз гарантирам щастливо детство” на Държавната агенция за закрила на детето.”

    След официалната част гостите имаха възможност да се насладят на приятната атмосфера на събитието и да отправят своето “Сийдър” послание, благодарение на специално изработения за вечерта фото кът.

    Събитието се проведе със съдействието на домакините от хотел Хилтън София, I Print, които отпечатаха Годишния отчет и Photo King, които осигуриха специалните фотоелементи за вечерта.

     

    Дата: новини
  • Арменска делегация почерпи опит в социалната сфера от фондация „Сийдър“

    Споделихме добрите ни практики в грижата за деца и младежи в неравностойно положение

     

    Фондация „Сийдър“ беше домакин на 12-членна делегация от Армения, включваща Първи заместник-министър на труда и социалната политика, експерти от държавните и местните власти, представители на неправителствени организации и Уницеф. Целта на посещението бе гостите да почерпят опит от действащите социални услуги, добрите практики и научените уроци в България, който да бъде приложен при стартиралата реформа по деинституционализация в Армения.

    По време на еднодневното посещение в Центровете от семеен тип и Центъра за социална рехабилитация и интеграция на фондация „Сийдър“ в гр. Кюстендил, колегите от Армения се запознаха отблизо с моделите на управление, които организацията прилага, подходите в директната работа с децата и младежите, ролята и отговорностите на екипа, както и успехите и предизвикателствата в ежедневната работа.

    В рамките на визитата делегацията остана впечатлена от индивидуалния подход към всяко дете и младеж, който екипът на фондацията прилага по методологията “Планиране с акцент върху личността”, както и от напредъка в развитието на децата и младежите. Гостите споделиха, че ще се радват да взаимстват и приложат наученото тук и в своята страна. Те получиха подаръци, ръчно изработени от някои от младежите, и си тръгнаха с думите, че това е била една много емоционална, полезна и вдъхновяваща среща.

    Реформата, която започна наскоро в Армения цели да трансформира специализираните институции в алтернативни услуги в общността и да разшири възможностите за осигуряване на грижа в семейна среда. Освен с опита на фондация „Сийдър“, по време на визитата си, организирана от Уницеф България, арменската делегация се запозна и с други постижения и предизвикателства на процеса, включително и с механизмите за превенцията на изоставянето.

     

    Дата: новини
  • Децата в неравностойно положение нямат нужда от стари дрехи

    Интервю за вестник „Стандарт“

     

    На колко деца сте помогнали до момента да бъдат изведени от институциите?

    Когато стартирахме дейността си преди повече от 13 години, като първото ни постижение беше закриването на дома за деца с интелектуални увреждания в с. Горна Козница. Там в ужасяващи условия живееха 58 деца и младежи със сходна съдба като тези от печално известния дом в с. Могилино. Днес те са в значително по-качествена среда в т. нар. центрове за настаняване от семеен тип в Кюстендил и региона.

    През годините спомогнахме за закриването на още 14 институции, допринесохме за осигуряването на по-качествена грижа за над 1500 деца в неравностойно положение и обучихме над 430 специалисти в социалната сфера.

    Към момента осигуряваме 24-часова индивидуална грижа и специализирана подкрепа на над 100 деца и младежи в неравностойно положение в градовете Кюстендил и Казанлък, а в нашия Център за социална рехабилитация и интеграция подкрепяме и семействата на младежи с увреждания в усилията им да им осигурят пълноценен живот.

    Подкрепяме още и дневни центрове за деца и младежи с увреждания, споделяме експертен опит на национално ниво, инициираме и осъществяваме законодателни промени и сме активен партньор на институциите в процеса по деинституционализация, като пряко работим за промяна на политиките за хората с увреждания в България.

     

    Къде са настанени децата от държавните домове, кой се грижи за тях?

    Повечето от тях, живеят в центрове за настаняване от семеен тип. Към момента съществуват над 280 такива центрове в цялата страна. Те са разположени на комуникативни места и в тях са създадени нормални условия за живот, като децата и младежите са в по-малки групи и с по-големи възможности за индивидуална грижа и включване. Те ходят на училище, играят в парка, имат приятели, може да ги срещнете да пазаруват или да се разхождат.

    За тях се грижат социални терапевти и социални работници, които на практика заемат ролята на техни близки. Те им предоставят 24-часова грижа, което означава, че са до тях всеки ден, във всички трудни и радостни моменти и работят за това да израснат пълноценни личности.

     

    Напоследък се говори за това, че хората, работещи в центровете не са достатъчни. Какво трябва да се промени?

    В центровете от семеен тип попадат най-тежките случаи в България. Това са деца и младежи, преживели травмиращи моменти в своето детство, като редица изоставяния, неглижиране, насилие, многократно отхвърляне. Те имат големи липси и дефицити на ласка и внимание, които трябва да бъдат запълвани ежедневно с много работа, търпение, разбиране и приемане. А за тази цел са нужни мотивирани и квалифицирани хора, които да изградят доверителни връзки и подходяща среда за развитие. Същевременно заплащането им е равно или близко до минималната заплата. Също така те са и свръхнатоварени, тъй като поради ниското държавно финансиране на центровете е честа практика 1 човек на смяна да се грижи за 12 деца. Това води до професионално прегаряне, влошаване на грижата за децата и голямо текучество.

    В нашите центрове ние осигуряваме допълнително 25 служители, за чиито възнаграждения набираме средства от корпоративни и индивидуални дарители. Важно е самите специалисти да се чувстват подготвени и подкрепени, за да се справят адекватно с предизвикателствата на настанените деца и младежи и да имат мотивацията и възможността да надграждат своите умения. Затова предоставяме обучения и т.нар. супервизия, като отново ресурсът идва от фондонабирателната ни дейност. Смятаме, че този модел на подкрепа към служителите следва да бъде практика навсякъде и апелираме да се вземат спешни мерки на национално ниво, включително чрез въвеждане на стандарти за възнагражденията на заетите в социалната сфера и възможности за обучение и развитие.

     

    Има ли все още агресивни реакции, че тези деца се настаняват в близост до домовете на хората?

    Когато стартирахме процеса много хора организираха подписки и протести, защото се страхуваха от тази промяна. С времето нагласите започнаха да се променят, протестите спряха и все по-често срещаме разбиране, че тези деца и младежи са част от обществото и е нормално да живеят сред нас.

    Хората вече декларират подкрепата си за осигуряването на нормална среда на живот на децата и младежите, но все още не се чувстват ангажирани към тяхното включване. Често ги третират като различни, показвайки, че не искат те да учат в класа на тяхното дете или да играят заедно с него.

    Същевременно ролята на обществото е много значима в приобщаването на децата, лишени от родителска грижа и за всички нас е добре те да се развиват пълноценно, да създават приятелства и след време да поемат своите собствени роли в обществото.

     

    Как би могло да се помогне? Има ли прояви на криворазбрана грижа?

    Често се сблъскваме с криворазбрани жестове на подкрепа. Базовите нужди в центровете са осигурени и децата нямат нужда от лакомства играчки или стари дрехи, а от допълнителни специалисти, които да работят с тях. Често, когато откажем подобна подкрепа и обясним, че имаме нужда от средства, за да осигурим допълнителни специалисти, които да работят с децата, хората се отказват и се обиждат, че не приемаме желанието им за дарение. Това е така, защото липсва разбиране, че децата и младежите имат нужда от качествена грижа, от приемане, от включване, от приятелства и разбиране – неща, които са важни за всеки един от нас.

     

    Колко деца остава да бъдат изведени от институции? Какви са проблемите това да се случи по-скоро?

    В началото на процеса по деинституционализация в институции живееха над 7500 деца. Днес голяма част от тези институции са закрити, а за децата и младежите е осигурена семейна или близка до семейната среда.

    Все още 620 деца живеят в големи държавни институции, като предстои те да бъдат закрити до края на 2020 г. Изисква се време за изграждането на достатъчно центрове от семеен тип и осигуряването на екипи, които да работят там. Съществува и недостиг на подготвени приемни семейства, готови да се грижат за деца и младежи с травмиращи истории, които имат своите страхове и кризи заради преживяванията в тяхното минало.

     

    Какво се случва с тези деца след навършването на пълнолетие?

    Това е много важна тема, която за момента не е решена на национално ниво.

    Ние сме изправени пред предизвикателството да имаме все повече младежи, които трябва да напуснат центровете ни, навършвайки 20 г. Затова планираме стратегически стъпки, но както и при други организации, това се случва частично и според ограничените ресурси.

    Младежите с физически и интелектуални увреждания могат да бъдат подкрепяни и след навършване на пълнолетие в същите центрове, защото календарната им възраст съвсем не отговаря на реалната такава.

    Младежите без увреждания, обикновено имат нарушени социални взаимоотношения идващи от ранното изоставяне или травмите, които са преживели. За тях животът представлява още по-голямо предизвикателство, защото освен с цялата си вътрешна несигурност и страхове, след навършване на 20 години те трябва да напуснат центровете, без да имат къде да отидат и да разчитат само на себе си. От тях се очаква сами да се сблъскат с живота и трудностите, да си намерят работа и да създадат семейства, да възпитават свои деца. Това би се случило много трудно ако тези младежи нямат подкрепа и често са изправени пред ситуация на оцеляване.

    Дата: новини
  • Дари усмивка

    Днес искаме да ви запознаем с Дани. Той е едно от децата, за които набираме средства в кампанията България дарява.

    Веднага след раждането си той е изоставен и прекарва първите 9 години от живота си в институция с диагноза „Тежка умствена изостаналост“. Въпреки възрастта си, когато заживя в нашия център от семеен тип, той имаше нужда от подкрепа във всички дейности в ежедневието си. Не можеше да ходи сам, нуждаеше от постоянна помощ и опора. Лесно губеше баланс и се придвижваше на колене.

    Въпреки това Дани притежава огромна усмивка, а в очите му има много копнеж.

    Неговата история не е тъжна. – тя е история , която показва огромното значение на индивидуалната грижа, топлината и разбирането.

    След заживяването на Дани при нас положителните промени в живота му не закъсняват. Само за няколко месеца той се научи да се храни сам с лъжица, което ни показва, че той ще става все по-уверен и по-самостоятелен в бъдеще. В следствие на рехабилитацията и индивидуалната грижа, която получава, скоро Дани започна да ходи сам и сега е сред първите деца, които ще ви посрещнат отивайки в къщата ни от семеен тип, в която живее.

    Той е приятелски настроен, спокоен и ведър, а лицето му грее със заразителна и топла усмивка. Винаги се радва на срещите с нови хора и е много социален. Дори да му е трудно да задържи вниманието си върху някои дейности за продължително време, той винаги се радва да се включва в групови активности и игри.

    Дани ходи на училище за деца със специални нужди, а през ваканциите посещава дневен център за деца с увреждания, където получава и допълнителна специализирана подкрепа от рехабилитатор, логопед и психолог.

    За да продължи да развива наученото и да придобива нови умения, Дани има нужда от активна рехабилитация, физиотерапия и лечебна гимнастика. Той има отпускане на клепачите и се нуждае от операция, която да подобри зрението му.

    В допълнение той се нуждае от индивидуална терапия с психолог, педагог и рехабилитатор, както и поддържане на положителни емоции чрез забавни дейности извън центъра.

    Това е Дани накратко. И точно грижата и топлината, които получава всеки ден го правят различен от „тъжна история“ за едно изоставено дете с диагноза.

    Подкрепете го днес като изпратите SMS с текст DMS USMIVKA на 17 777 или вижте другите начини за дарение в каузата ни Дари усмивка на България дарява.

    Дата: истории, новини
  • Алек Алексиев подкрепя фондация „Сийдър“ в националната кампания България дарява

    От 22 до 31 март ще се проведе националната дарителска кампания България дарява, която популяризира и насърчава дарителството. Част от кампанията е и каузата “Дари усмивка” на фондация „Сийдър“. Целта на организацията е да набере 25 хиляди лева, с които да дофинансира отглеждането на 12 деца с тежки и комплексни увреждания за период от 1 година. Те са лишени от родителска грижа и живеят в един от центровете за настаняване от семеен тип в гр. Казанлък.

    Избирайки да подкрепи точно тази кауза, актьорът Александър Алексиев посети един от центровете на организацията и призова повече хора да дарят в подкрепа на тези деца.

     

    В кампанията България дарява аз подкрепям фондация „Сийдър“, които даряват усмивка. Успях да прекарам време и да се запозная с 18 деца, които имат специални нужди. Децата ни напомнят, че когато даваме, ние всъщност получаваме. Това, което видях аз, е че благодарение на фондация „Сийдър“ те получават правилната грижа от специалисти и наистина се чувстват много добре в къщите от семеен тип. Искрено се надявам, че някои от вас също ще решат да подкрепят каузата на фондация „Сийдър“, защото има смисъл. И защото обединявайки се около тези деца, ние можем да им предоставим бъдеще, което заслужават.“

    Част от диагнозите на децата са Спина Бифида, тежки форми на детска церебрална парализа, туберкулоза, малформация на крайници, много често комбинация от няколко наведнъж. Повечето от децата са невербални и трудно подвижни. Крехки са и често боледуват. Тяхното ежедневие не е като на повечето деца – те не тичат, не скачат на ластик, не ритат топка. Едно обаче е безспорно – те са едни безкрайно усмихнати деца. И всеки ден те показват на света какво е да преодоляваш себе си, да се бориш, да си силен, да се усмихваш и да заразяваш околните с позитивна енергия.

    За отглеждането на тези деца са необходими комплекс от терапии (физиотерапия, рехабилитация, сензорни терапии, арт терапия), 24-часово присъствие на социални терапевти, транспорт, за да бъдат извеждани и материали и медикаменти, които фондация „Сийдър“ ежедневно обезпечава. Държавното финансиране покрива само основните нужди без оглед на специфичните социални и здравни потребности, които са много и разнолики. Проектът „Дари Усмивка“ в кампанията България дарява цели да осигури средствата за тези толкова необходими терапии, така че детските усмивки да продължават да греят.

    Дарете и вие усмивка на децата на „Сийдър“ като изпратите SMS с текст на латиница DMS USMIVKA на номер 17 777. Можете също да направите месечен SMS абонамент или да дарите на банковата сметка на организацията:

    IBAN: BG05 UNCR 7000 1520 3427 69, BIC: UNCRBGSF

     

    За България дарява

    Националната кампания България дарява обединява 115 каузи от различни сфери на обществения живот като всеки може да дари за промяната, която иска да направи реалност.

    От 22 до 31 март всеки, който влезе на bulgariadariava.bg и дари, ще допринесе за превръщането на България в едно по-добро място за живеене. Дарителството е акт на съпричастност и желание да промениш света около себе си заедно с хора, които споделят твоите ценности и визия за решаването на актуален обществен проблем.

    Дата: новини
  • Грижа и включване, а не дрехи и лакомства за децата лишени от родителска грижа

    Интервю за mediapool.bg

     

    През 2010 г. стартира реформата за деинституционализация на децата в България или иначе казано, за закриване на големите държавни институции за изоставени деца и замяната им с качествена грижа в семейна или близка до семейната среда. Към онзи момент беше закрит Домът в Могилино, станал печално известен от филм на ББC, а паралелно с това една българска неправителствена организация успя да закрие и сякаш излезлия от филм на ужасите Дом в с. Горна Козница. От тогава до днес броят на децата, отглеждани в институции драстично намаля – от 7500 до 620, а до края на 2020 г. предстои да бъдат закрити и последните 29 институции.

     

     

    Но какво се случва днес с децата и младежите, изведени от институциите?

     

    Повечето от тях живеят в т.нар. Центрове за настаняване от семеен тип. Към момента съществуват над 280 такива центрове в цялата страна. Те обикновено са разположени на комуникативни места и в тях са създадени нормални условия за живот, като децата и младежите са в по-малки групи и с по-големи възможности за индивидуална грижа и включване. Проучване на Алфа рисърч, възложено от Агенцията за социално подпомагане, показа, че около 75 % от хората са положително настроени към децата, живеещи в центровете за настаняване от семеен тип и не изпитват опасения, че вече са техни съседи. Това свидетелства за положителна промяна в мисленето, имайки предвид, че в процеса на построяване на центровете не бяха редки случаите на протести и събиране на подписки от страна на местните жители, както и коментари, че не желаят “луди” и “опасни” младежи да живеят в близост до тях и да играят с децата им. Но макар че протестите спряха и хората декларират подкрепата си за осигуряването на нормална среда за живот на децата и младежите лишени от родителска грижа, то те продължават да ги третират като различни.

     

    Налице са примери, вариращи от пълно отхвърляне до криворазбрано приемане, облечено в жестове на състрадание.

     

    В проучването на Алфа рисърч се цитира пример как дете кани всичките си съученици на рождения си ден освен едно дете от класа – това, което живее в такъв център. А когато в друг клас става кражба, първият заподозрян отново е такова дете, което го кара да иска да премине в индивидуална форма на обучение. Същевременно хората, които искат да помогнат на децата и младежите в тези центрове, често разбират помощта като даряване на дрехи, играчки и храна – обикновено по празници, съпроводено със запознаване с децата с желанието да видят техните усмивки. Но не от това имат нужда децата – те го получаваха за всеки Великден и всяка Коледа и в държавните институции, но това не ги караше да се чувстват по-сигурни, обичани, уверени. Напротив, объркваше ги още повече, защото непознати хора непрекъснато влизаха в домовете им и до следващия празник не се връщаха. Обърква ги и сега и е крайно време този тип дарителство да спре.

     

    Основните нужди на децата и младежите са свързани с осигуряване на качествена грижа и с приемането им в нормалния живот в училището и в града, в който живеят.

     

    Грижата се осигурява от хората в центровете, които имат нужда от достойни условия на труд, подкрепа, напътствия и обучения, така че да създадат близка до семейната среда, да се грижат за децата дългосрочно и да създават дълготрайни връзки на доверие с тях. Те следва да имат много специфични умения, тъй като в центровете от семеен тип попадат най-тежките случаи в България, за които друга алтернатива няма – деца с тежки и комплексни увреждания или деца, претърпели няколко изоставяния, насилие, емоционални травми. Очакванията към екипите са големи, а условията, в които са поставени са крайно несправедливи – минимална или близка до минималната заплата и липса на възможност за развитие. Ниското заплащане действа демотивиращо, особено когато в други сектори като образованието ръстът на възнагражденията е много по-висок. В резултат на това, текучеството в центровете е голямо, а това се отразява негативно на децата, тъй като те трябва да преживеят поредните раздели. Крайно необходимо е да бъдат въведени стандарти за възнагражденията на заетите в социалната сфера, да се осигури по-високо финансиране на центровете за настаняване от семеен тип, така че да могат да привличат квалифицирани и мотивирани кадри и да наемат достатъчно хора, които да осигурят индивидуална грижа на децата. Към момента е честа практика 1 човек на смяна да се грижи за 12 деца, което е непосилно, предвид особеностите на случаите. От изключителна важност е и предоставянето на обучения, съобразени със спецификите на децата и младежите и т.нар. супервизия или професионална подкрепа на екипите. Защото само истински мотивирани хора могат да осигурят обичта, вниманието и възможността да бъдеш чут, разбран и оценен, дори когато самият ти се чувстваш изгубен.

    Ние, хората, които сме поели грижата за деца и младежи, живеещи в Центрове от семеен тип, често се чувстваме сами. Работейки пряко с тях, ние носим най-голяма отговорност за благосъстоянието и развитието им, ние сме до тях всеки ден и на практика сме техните семейства. Но обществото също играе голяма роля за това те да бъдат приети и включени в нормалния живот и нагласите на хората трябва да бъдат променени. И наистина, това са трудни деца, те са преживели различни травми в най-ранната си детска възраст, които ги правят такива. Но за цялото общество е добре те да се развиват пълноценно, да създават приятелства и след време да поемат ролите си в обществото. Затова ако сте родител, разговаряйте с детето си и го окуражете да се запознае и да играе с децата от центровете, които среща в парка, а ако не сте сигурни какво да направите, говорете с хората, които работят в центровете – те познават най-добре децата и младежите и ще ви насочат как можете да помогнете за тяхното включване. Ако пък сте учител, създайте среда, в която децата да приобщят в заниманията си и различните деца. Дайте им добрия пример за това колко е важно да се опиташ да създадеш приятелство вместо да отхвърляш някого или открито да го съжаляваш, защото е нямал късмета да израсне в семейство.

    Дата: новини
  • Към децата в институции сме съпричастни, но не особено ангажирани

    79% от гражданите, които живеят в близост до нови центрове от семеен тип и 93% от запитаните директори и учители одобряват процеса по закриване на големите държавни институции. 62% от местната общност са посочили, че нямат против децата да живеят в квартала им, едва 44% обаче биха приели те да учат в един клас с техните деца.

    Нагласите на обществото към децата, живеещи в институции са разнопосочни.

    Обикновено хората са съпричастни, но не са ангажирани.

    За последните 8-9 години децата в институции са намалени от 7500 до 600. И те трябва да бъдат изведени до края на следващата година.

    Планира се още до 2025 г. да бъдат закрити всички специализирани институции за деца и те да получат нови социални услуги.

    Как влияе деинституционализацията върху интегрирането на децата разяснява Александрина Димитрова – изпълнителен директор на фондация, която предоставя 24-часова индивидуална грижа и специализирана подкрепа на над 100 деца и младежи в неравностойно положение.

    Чуйте репортажа в БНР радио София.

    Дата: Медийни участия, новини
  • Ал. Димитрова: До края на следващата година и последните 600 деца трябва да бъдат изведени от институциите

    Състраданието, носенето на дрехи, играчки и лакомства по празници все още са предпочитан начин за подкрепа към децата, живеещи в центровете от семеен тип. Истината е, че тези базисни нужди са задоволени. Децата и младежите имат нужда от истинско включване в обществото, от разбиране и приемане, от създаване на приятелства.

    Чуйте разговора по БНР – Българско Национално Радио с Александрина Димитрова, изпънителен директор на фондация „Сийдър“, за обществените нагласи към децата в неравностойно положение.

    Дата: Медийни участия, новини