новини

  • Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

    Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ – Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от помощ, в разговор с Капитал

     

    „Истината е, че децата и младежите в неравностойно положение са отговорност на цялото общество. Хората трябва да си кажат, че нещата зависят и от тях, не само от държавата и че всеки един от тях може да помогне – дали финансово, с подкрепа или с експертиза, е без значение.“ Александрина Димитрова е изпълнителен директор на „Сийдър“ – фондацията, която работи за промяна на държавните политики и обществените нагласи към децата и хората в неравностойно положение. В момента фондацията управлява седем центъра от семеен тип за деца и младежи с увреждания и един за деца без семейства в гр. Кюстендил и Казанлък, разполага и с център за почасова грижа. „Сийдър“ предоставя 24-часова грижа на най-много деца и младежи сред НПО сектора и е активен участник в процеса на деинституционализация в България.

     

    Затворено е“

    „Преди години домовете за деца с увреждания са били строени нарочно на изолирани места, така че да бъдат далеч от погледите на другите, и са останали без достъп до училище и здравна система, без възможност да излизат навън, да разполагат със собствени дрехи и т.н., без възможност да бъдат личности. Често в един дом се събрат 50 – 60 деца със специфични потребности, някои оставяни да лежат години наред в креватчетата си, за които се грижи ограничен екип от хора, а често дори и само един човек. Едни непоносими условия и система, която се променя и трябва да се промени изцяло“, обяснява Александрина Димитрова.

    До този извод стига стартиралата през 2005 година фондация „Сийдър“. Нейната първоначална идея е да подпомага домовете, но в последствие, откривайки, че там е невъзможно да бъде предоставена качествена грижа, решава да започне дейност по заменянето им с нови центрове. Няколко години по-късно фондацията инициира процеса по закриване на Дома в с. Горна Козница и подготвя плавния преход към семейна или близка до семейната среда на 58-те деца и младежи с увреждания, настанени в него. Успешният старт на инициативата довежда до съвместна работа с община Кюстендил, а в последствие „Сийдър“ е потърсена и от община Казанлък, за да управлява създадените нови места.

    Първата процедура по закриване отнема три години, тъй като това е революционна стъпка за България. Община Кюстендил предоставя терен и изгражда новия център, като паралелно с фондацията търси места за настаняване на децата. Центровете от семеен тип са вид социална услуга, за която се отпускат държавни средства към съответната община, която в последствие решава дали иска да ги управлява сама или да възложи тази дейност на неправителствена организация. Ако избере второто, следва сложна процедура за избор на такава, след което отделените държавни средства стигат до организацията през общината, към която после е и отчитането им.

    Закриването на домовете, вече част от държавната политика, е стъпка в правилна посока, но то е част от дълъг процес на планиране, оценка на децата и младежите и на това какво следва за тях, преди социалното заведение да се затвори. Една част от тях отиват в приемни семейства, друга, по-малка, биват осиновени, а трета – децата с най-сериозни увреждания или на по-голяма възраст, попадат в центровете от семеен тип.

    Към момента 90% от живеещите в старите домове вече не са там. В България са построени 280 центъра от семеен в тип с настанени в тях близо 3000 деца. Въпреки това едва 24 от тях, т.е. по-малко от 10%, се управляват от неправителствените организации – всички останали са под опеката на общините. „И това не е защото общините не искат да делегират на фондациите, а защото фондациите не могат да ги управляват, тъй като управлението им е свързано с много сериозен допълнителен финансов, човешки и управленски ресурс. Ангажиментът е изключителен – едно е да помагаш на дете или семейство почасово или през деня, съвсем друго е, когато носиш отговорност за него денонощно. До голяма степен опира до финансирането. Без подкрепа от корпоративни и индивидуални дарители не можем да продължим.“, обяснява Александрина.

     

    Какво точно се прави

    Дори и да се стигне до закриването на старото заведение, поява на нов център и отделяне на малко финансиране за функционирането му, работата с децата и младежите тепърва предстои. Извадени от старата си среда с тежки условия, те преживяват стрес, често в по-напреднала, тийнейджърска възраст. „Истинският процес за тях започва тогава, когато имат нужда от осигуряване на качествена нова грижа, която да ги превърне в личности, чувстващи се добре там, където живеят.“

    В новите центрове условията са напълно различни – броят на децата е много по-малък, почти всяко разполага със собствена стая и вещи и най-важно – за тях се грижи достатъчно голям екип, благодарение на който се изгражда по-близка връзка на доверие и споделяне. Те не са изолирани и могат да излизат и навън.

    Извън финансирането от държавата фондацията осигурява транспорт на трудноподвижните деца, специални процедури и физиотерапия, подпомагащи развитието им, без които те няма да напреднат. Осигурява и консултации с психолог. Води ги на кино, дори на екскурзии, чрез които да се осигури пълноценнен живот на децата и младежите и даващи им възможност да бъдат с други хора. Всичко това се случва благодарение на допълнителните дарения. Или по-скоро – не би се случило по никакъв начин без тях. На година фондацията трябва да набере 600 хиляди лева за да осигури това качество на грижа. Ако спре допълнителното финансиране от дарителите, единственото успокояващо е, че базисните нужди на децата ще бъдат посрещнати, твърди Александрина – държавата го е осигурила. „От там насетне доколко те ще получават качествена грижа и ще могат да живеят пълноценно, е друг въпрос – не мисля, че може да се случи… Още повече, че тези деца и младежи са с проблемно поведение, те лесно биват манипулирани от хора с лоши намерения и съответно това е проблем за цялото общество“. Тя споделя наблюдението си, че нейни колеги от други фондации са започнали да се отказват от управлението на центровете, въпреки че са търсени от общините. „И на нас ни се налага да отказваме, не защото не искаме да разширим броя на децата и младежите, за които се грижим, а защото не можем да си го позволим. Ние едва успяваме да намерим финансиране, за да поддържаме нивото, до което сме стигнали и спешно се нуждаем от дългосрочни партньори, които да ни подкрепят, за да сме по-устойчиви и да надграждаме.“

    От частно дарение се покрива административният разход на „Сийдър“, който представлява около 5% от оборота за шестимата души, работещи в София. Това означава, че 100% от даренията отиват за центровете.

     

    Всеки може да помогне

    Фондацията набира дарения по няколко начини. Първият е чрез месечно дарение. Например за програмата им „Спонсорирай служител“ – дарението там е насочено към конкретен терапевт, който работи в центровете на фондацията. Сумата е 700-800 лв., затова и обикновено тук се включват компании и хора с по-висок доход.“

    Дарителите могат да проследят как се развиват децата, за които се грижи подпомаганият от тях терапевт. Те могат да разберат и нагледно да придобият представа как техните средства спомагат за подобрението, като посетят заедно с представители на фондацията центровете в Казанлък или Кюстендил. „Всеки мениджър може да оцени колко е важно да работи с правилните служители, за да се развива бизнесът му – при нас е същото, с разликата, че служителите ни са тези, от които зависи как се развиват уязвимите деца, за които сме поели грижата. Както във всеки бизнес обаче, за нас също е ключово да поддържаме достатъчен брой служители, които да са мотивирани, квалифицирани и да могат да се справят със стреса от тази толкова специфична грижа.“, казва Димитрова.

    Другият начин е индивидуалното дарение, което се случва по време на организираните от „Сийдър“ годишни балове и викторини. „Често на тях се случва първият досег с фондацията, обяснява Александрина. Дарявайки, хората се запознават с каузата, екипа, чувстват се по-близки и в повечето случаи продължават да идват на бъдещи събития.“

    Според изпълнителната директорка през последните години определено се наблюдава нарастване на интереса към каузи и включването в тях, но все още най-често срещаният вариант си остава реакцията, когато нуждата е спешна. „Социалните медии сега улесниха този процес, тъй като хората могат да споделят информация там и съответно да се активизират да даряват. Когато обаче става дума за каузи като нашата – дългосрочни във времето и касаещи голяма група деца и младежи – включването се случва малко по-трудно. Хората виждат една работеща организация и казват – има кой да се грижи, те се справят чудесно – и по-трудно намират своята роля в този процес. Истината обаче е, че имаме нужда от тях и ако веднъж се включат, остават дългосрочно ангажирани, тъй като тогава стават част от нещо по-голямо и могат да видят своя принос през годините, включително и израстването на децата.“

    Бизнесът също може да бъде ценен и необходим дарител. „Много от компаниите в България са наясно, че трябва да имат политика за корпоративна социална отговорност, но тогава се изправят пред проблема, че не са наясно към кого да се обърнат и какви са нуждите, на които да отговорят. Случвало ми се е да водя разговори със служители на компании, които са се обръщали към мен – искаме да направим една кампания, имаме бюджет, мислим да купим еди какви си играчки и да ги донесем. Децата нямат нужда от това. Базовите им нужди са покрити, но хората няма това как да знаят това, ако не са имали досег. Затова тук е нашата роля. Ние сме професионалисти да предлагаме услуги на деца и младежи в риск, но също така и да образоваме хората от какво имат нужда тези деца наистина. За мен най-важно е да се направи връзката между бизнеса и неправителствените организации, за да седнат и помислят как да са си полезни“, казва Александрина Димитрова.

    По думите й маркетингът или тиймбилдингът с кауза, при които се отделя част от бюджета за дарение, започва да се превръщат в популярни инструменти с добавена стойност.
    „Нашият опит показва, че когато реализираме кампания, в която фирмата отчислява процент от своя продукт или услуга, ползите са за всички. Компанията увеличава своите продажби и изгражда добър имидж, а крайният потребител се чувства удовлетворен, че със своята покупка същевременно дарява. Тиймбилдингът с кауза, от своя страна, е чудесна възможност за компанията да ангажира и мотивира своите служители.“допълва Димитрова.

    „Лично за мен предизвикателствата са много, често отговорността е огромна, знаейки, че имаме бюджет за следващите три месеца и от там нататък не сме сигурни дали ще имаме или не средства за това, което правим. А 100 деца и младежи и още толкова служители зависят от нас… Това е доста натоварващо. От друга страна, когато всеки път отида в Кюстендил и Казанлък и прекарам време там, си казвам – правя го, защото е смислено, защото виждам реална промяна и тогава се връщам и продължавам да търся средства…“

    „Много е важно държавата да инвестира повече в професионалисти в социалната сфера, да мислим за процеса не само като за построяване на нови по-хубави центрове, а кой работи в тях, защото това са хората, които полагат грижата. Като в семейството е – не е важно да получаваш страхотни подаръци за Коледа, а грижата и вниманието, от което имаш нужда постоянно. Но не бива да си казваме, че това е отговорност на държавата и че ние нямаме общо, защото това са деца и младежи, които също живеят тук и в крайна сметка всеки би могъл да попадне в такава ситуация. Тогава едва ли би искал да си каже – това е отговорност на държавата. Така че не можем да седим безучастни.“

    Дата: Медийни участия, новини
  • Как възприемаме заобикалящия ни свят – сложна смесица от сензорни усещания

    Живко е младеж, който избягва комуникациите и срещите с хора. Обичайно прекарва времето си пред прозореца, гледайки навън – сякаш може да понесе другите хора само ако е защитен от преграда. Той не говори и като цяло общува трудно. При децата и младежите с увреждания като Живко обикновено има нарушени сензорни възприятия, поради което наглед нормални ситуации често могат да бъдат много объркващи за тях. 

    Тези деца и младежи, каквито са и голяма част от живеещите в нашите центрове, изпитват силни затрудненията в сензорните си усещания, което влияе на социалните и комуникативните им умения. Също така предопределя тяхната двигателната координация – често те реагират необичайно при докосване и движение, странят от общи игри, ходят на пръсти. В друга крайност може да се стремят към допир, да говорят високо, да пълнят устата си с храна или да се блъскат в мебели и хора. Често са бдителни, за да се защитят от „опасностите“ в един плашещ и объркващ свят.

    За да помогнем на Живко и на останалите деца с такива затруднения в центровете ни, ние създадохме програма, която им позволява да преодолеят трудностите чрез подходяща сензорна стимулация. С този тип терапия развиваме и надграждаме много от моторните умения и поведението на детето. Чрез нея ние стимулираме всички сетива – тактилност, вестибулация, слух, вкус, обоняние, зрение, усещането за позицията на тялото в пространството и вътрешната сензорна среда, която регулира съня, храненето, жаждата. С помощта на хамаци, сензорни пътеки, масажи, пяна, пресотерапия и други ние успяваме да създадем сензорни стимулации, които значително подобряват състоянието на децата и младежите.

    Те очакват с нетърпение дейностите по сензорна терапия и се включват в тях с удоволствие, а след терапиите децата намаляват изблиците си на раздразнителност и самонараняване, увеличават концентрацията си, подобряват равновесието, баланса и последователността на своите движения.

    Благодарение на сензорната терапия наблюдаваме положителни промени в поведението им. Живко например стана доста по-комуникативен, очаква сесиите с нетърпение и се радва да бъде част от групата, смее се с глас, вече дори казва няколко думички и видимо е по–щастлив от преди.  

    Дейностите по сензорна терапия осъществяваме в рамките на проекта “Открий ме. Виж ме. Подкрепи ме. Предоставяне на подкрепа за независим живот и социално включване”, финансиран от Европейски съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.   

    Дата: новини
  • Споделихме опита си в подкрепа на деца-жертви на насилие на регионална конференция по темата

    Над 150 експерти от 10 държави, сред които Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ взеха участие в двудневна Регионална конференция “Интелигентни инвестиции в стратегии и партньорства за предотвратяване и справяне с насилието над деца” в София.  

     Форумът беше открит от социалния министър Бисер Петков, Джейн Муита – представител на УНИЦЕФ – България, Скендер Сила, представител на СЗО-България и представители на граждански организации.

    По време на събитието Александрина Димитрова участва в работна група, посветена на темата за справяне с насилието над деца. Тя сподели опита на организацията в подкрепата на деца-жертви, настанени в резидентни услуги в контекста на процеса на деинституционализация. Александрина говори още и за все по-нарастващата нужда от превръщането на центровете за настаняване от семеен тип в специализирана услуга с високо квалифициран екип, който да може да отговори на специфичните нужди на тези деца.  

     От дискусиите в групата произлязоха препоръки за повишаване престижа на професията „социален работник“; подобряване на взаимодействието между различните системи – социална, образователна, здравна, правосъдна; повишаване на обществената чувствителност по темата за насилието над деца и привличане на съмишленици. В групата бяха представени още добри практики от България и Хърватия и се дискутираха възможности и предизвикателства за подкрепа на деца-жертви на насилие.

     По време на конференцията стана ясно, че България все още не поддържа единна база данни за случаите на насилие и няма координация между институциите, които събират различни данни. Това затруднява изготвянето на анализ относно децата-жертви на насилие в страната ни и създаването на реална оценка на политиките в подкрепа на деца и семейства, както и планиране на следващи стъпки за защита на жертвите и превенция на насилието.

     От темите, които бяха представени на събитието стана ясно още, че насилието над деца има дългосрочни икономически последици, като разходите варират от 1 до 4 % от БВП на държавите. Следователно, би било икономически изгодно за всяка държава да инвестира в превенция, като осигури качествени универсални услуги за децата и семействата. Експертите споделиха, че позитивните и здравословни взаимоотношения с възрастен е това, което може да помогне на детето-жертва да преодолее травмите и да предотврати риска от последващо насилие. Засегната беше и темата за детското участие, като добрата практика на фондация “Сийдър” в тази сфера беше представена чрез плакат във фотоизложба на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към НБУ. 

    Представителите в конференцията поставиха всички наболели проблеми и призоваха за създаване на политики за борба и превенция на насилието и обединяване на институциите и гражданите.

    Дата: новини
  • Фото драма – в търсене на себе си

    По-голямата част от децата и младежите в центровете ни от семеен тип са били изоставени веднага след раждането си. Това неминуемо създава празноти в житейската им история от ранна възраст. За тях собственото им порастване в образи събрано във фотоалбум не съществува – те нямат снимки от бебе с мама и тати, с баба, нямат снимки от празненства. Тази липса на позитивната история, която започва от семейството и създава здрава основа за бъдещо развитие на всяка личност, носи след себе си празноти и много въпроси в търсене на себе си.

    Благодарение на проект „Открий ме“, чрез който предоставяме подкрепа за независим живот и социално включване на 62 деца и младежи, 48 от които с увреждания, успяхме да приложим психодраматичния терапевтичен подход Фото драма. Той подкрепя развитието на децата и младежите като им позволява да изградят и обогатят своята собствена история на база реалността, в която живеят. Фото драмата се осъществява в защитена среда в групов формат, като с подкрепата на ментори децата и младежите наблюдават, изследват и опознават себе си с помощта на фотографията. Чрез снимането, разглеждането и анализирането на снимките се постига силно терапевтично въздействие в групова среда. 

    По време на снимачните сесии, младежите имаха възможността да опознаят себе си и другите около тях. Те наблюдаваха и анализираха как се чувстват, когато ги снимат и изследваха своя образ отстрани. Обсъжданията в група, с помощта на менторите им помогна да подобрят уменията си за споделяне и представяне чрез образи, както и подсили усещането им за равнопоставеност в група. 

    Сесиите по Фото драма допринесоха още за развитието на уменията и талантите на младежите от центровете. Те сами избираха своите роли и подходящи дрехи за тях. В няколко срещи те имаха възможност да преживеят усещането да позират пред камера, влизайки в съответната роля със сценични костюми и грим.

    Практиката от използването на този терапевтичен метод показва, че наблюдението на собственото изображение върху снимки дори при деца с интелектуална недостатъчност често води до подобряване на самооценката и самочувствието, вдъхва положителна емоционалност в психиката на тези деца и подпомага личностното им развитие.

    Дейностите по Фото драма осъществяваме с подкрепата на сдружение „Кентавър Арт“ в рамките на проекта “Открий ме. Виж ме. Подкрепи ме. Предоставяне на подкрепа за независим живот и социално включване”, финансиран от Европейски съюз по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. 

    Дата: новини
  • Животът на един рапортьор

    В края на юни в гр. Хисаря се проведе годишната среща на Национална мрежа за децата. В нея участие взеха две момчета – Георги и Петър, от център за настаняване от семеен тип на фондация „Сийдър“ с подкрепата на ръководител екип Мая Цонева. По време на събитието те участваха в обучителни панели и дискусии, а през свободното си време научиха повече за древната история на града и да общуваха с връстници от цялата страна.

    Георги, който бе и част от младежката програма за отстояване на правата на детето „Мегафон“ 2017 – 2019 г., беше сертифициран за участието в платформата през периода. Той демонстрира висока мотивация и активност като „мегафонец“, като се включваше в различни организационни и изобретателни дейности. По време на събитието Георги участва в обучението „Права на детето и детско младежко участие“, където с гордост представи есе за дейността си като рапортьор:

    „Преди около година и половина започнах дейността си като рапортьор за „Мегафон“ и бих казал, че това преживяване е важен опит за израстването ми като човек и гражданин.

    Живея в гр. Казанлък в център за настаняване от семеен тип, управляван от фондация “Сийдър“, с деца и младежи на различна възраст до 19 г., които бяха и основните анкетирани. Всеки месец си избирах поне осем от моите приятели и заедно дискутирахме актуални въпроси, касаещи обществото, в което живеем. После събирах, описвах и изпращах отговорите им.

    Дейността ми помогна много да науча повече за хората, с които живея. Предварителната информация, която получавах, за да се подготвя за всяка една от темите пък разшири кръгозора ми за нещата от днешния ден.

    Като най-голямо предизвикателство по време на дейността считам трудността на накарам анкетираните свободно да изразят мнението си и да застанат зад думите си. Считам, че това се дължи на грешки в образователната ни система, в която е заложено единствено преразказването и ученето наизуст.

    Най-интересната тема, по която работих е „Как да се справим с онлайн тормоза“, защото пряко засяга мен и моите връстници и винаги трябва да бъдем подготвени за опасностите в мрежата.

    Рапотьорството е мисия, жажда за нови знания и един нов начин да изследваш света около себе си. Затова не се колебай, а стани част от нас, “За да се чуе твоят глас“.“

    Освен с участието си в събитието през свободното си време младежите успяха да натрупат впечатления и от забележителностите на гр. Хисаря. Те разгледаха археологическия музей в града и изложбата на тибетското изкуство.

    Дата: новини
  • Инициативата „Децата са на всички нас“ насърчава приобщаването и образованието на децата, лишени от родителска грижа

    През юни стартира кампанията „Децата са на всички нас“, която цели да насърчи обществото да промени своята нагласа към децата, лишени от родителска грижа и възприятието за благотворителност на българите. Кампанията е инициирана от популярния детски телевизионен канал Cartoon Network, в партньорство с Фондация „Сийдър“, Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Международна социална служба – България“ и редица телекомуникационни компании.

    Специално за инициативата стартира информационен сайт, в който всеки може да научи повече за целите, усилията и развитието на кампанията. Информационно видео по темата ще бъде излъчвано в цялата страна, чиято главна идея е да мотивира хората да се замислят за начина, по който виждат различните деца.

    Организациите, включени като партньори на кампанията, стоят зад една обща цел – да помогнат на децата и младежите в неравностойно положение да бъдат припознати като пълноценни членове на обществото. В Центровете за настаняване от семеен тип на фондация „Сийдър“, както и на другите организации, участващи в кампанията, живеят деца и младежи, лишени от родителски грижи. Един от най-важните стремежи в работата на организациите е предлагането на разнообразни дейности, които помагат на децата и младежите да придобият умения, необходими за успешното справяне с предизвикателствата на живота. Освен за самите деца, но и за обществото като цяло, е от решаващо значение да се окаже съдействие в развитието на техния потенциал, да им помогне да създават пълноценни връзки и приятелства, за да поемат отговорно своите роли в живота.

    Телеком и платформените оператори, подкрепящи инициативата са А1 България, Булсатком, Networx, Еском, Кабел Сат-Запад. Като част от кампанията, партньорите ще осигурят и допълнителна подкрепа за децата, чиято грижа е поверена на трите фондации. Така например група младежи ще посетят София и офис на А1 България, където ще бъдат запознати с различните професии в компанията, какви компетенции и образование са необходими за тяхната работа.

    Дата: новини
  • Търсим си Координатор “Фондонабиране и комуникации”

    Фондация „Сийдър“ обявява свободна постоянна позиция за Координатор “Фондонабиране и комуникации” на пълно работно време в централния й офис в гр. София.

     

    Търсим енергичен, инициативен и отговорен човек, който:

    • Участва в разработването и прилагането на Стратегията за фондонабиране и Стратегията за комуникации на фондацията;
    • Поддържа уебсайта на фондацията: изграждането на страници, качването на съдържание, визуалното оформление, техническата поддръжка и оптимизацията;
    • Работи за увеличаване на онлайн присъствието на фондацията;
    • Подпомага дизайна на електронни и печатни материали, както и създаването на съдържание;
    • Участва в организацията и провеждането на събития и кампании с цел набиране на средства и популяризиране на каузата;
    • Подкрепя подготовката на отчети към донорите на фондацията;
    • Управлява доброволците, които са в помощ на фондонабирането и комуникациите на фондацията.

     

    Успешният кандидат отговаря на следните изисквания:

    • Мотивация за работа в НПО, в специфичната област на фондонабиране и комуникации;
    • Отлични комуникационни умения;
    • Много добро владеене на английски език (писмено и устно);
    • Опит с приложенията на Google (вкл. обработка на текст, таблици, презентации) и Microsoft Office;
    • Базисен опит с администриране на уеб страница (WordPress) и социални мрежи (основно Facebook);
    • Мотивация да работи за каузата и умения да привлича другите към нея;
    • Опит в работата в НПО, и/или в сферата на комуникации, и/или фондонабиране е предимство.

     

    Ние предлагаме:

    • Трудов договор на пълен щат;
    • Възможности за кариерно развитие;
    • Конкурентна заплата;
    • Работа в отдаден екип за благородна кауза;
    • Възможности за запознанство с нови хора от България и чужбина.

     

    Необходими документи за кандидатстване:

    • Автобиография
    • Мотивационно писмо

    Кандидатите за позицията могат да изпращат необходимите документи на вниманието на Александрина Димитрова на alexandrina@cedarfoundation.org

    Краен срок за подаване на документи: 30.06.2019 г.

    Позицията е за централния офис на фондацията в гр. София с нерегулярни пътувания до Кюстендил и Казанлък.

     

    Ще се свързваме за интервю само с одобрените по документи кандидати.

    Дата: новини
  • Бъдещето на децата – отговорност на всеки един от нас

    Във фондация „Сийдър“ вярваме, че децата са отговорност на всеки един член на обществото, а не само на тези, които полагат грижи за тях. Радваме се, че за трета поредна година си партнираме със Сдружение „Бъдеще за децата“, отличавайки хората, които поемат тази отговорност и допринасят за подобряването на живота на децата в Казанлък.

    Церемонията по връчване на наградите „Бъдеще за децата“ се проведе на 4 юни, в Музея на розата. Наградите са доказателство, че все по-голяма част от хората поемат лична отговорност, като инвестират умения, време и средства в тези, които имат нужда от тях.

    Отличията  бяха връчени в три категории: „Обществена личност“, „Бизнес с кауза“ и „Приятел на детето“, като награди получиха и три доброволчески инициативи.

    И тази година категорията с най-много номинации бе „Приятел на детето“, в която бяха отличени учениците на 4б клас ОУ „Никола Въпцаров“. Награда за „Обществена личност“ получи библиотека “Искра“, а в категория „Бизнес кауза“ приз взеха членовете на Ротари клуб Казанлък.

    По време на събитието бяха наградени и три инициативи и кампании, организирани в подкрепа на децата на община Казанлък. Награди получиха Стенли Нанчев, Сдружение „1 Процент Промяна“ и Петко Чирпанлиев.

    В официалната церемонията взеха участие и нашите младежи, част от фолклорна формация „Мавруда“, заедно с техния ръководител Димитър Гайдаров, които отправиха музикален поздрав специално за гостите на събитието.

     

    За награда „Бъдеще за децата“:

    Наградата е създадена преди пет години от Сдружение „Бъдеще за децата“, за да засвидетелства уважението към общественици, граждани, приятели на детето, дарители, фирми и граждански структури, който подкрепят децата на община Казанлък.

    Фондация „Сийдър“ прегърна идеята на сдружението и вече в продължение на три години си партнира със тях в отличаването на тези, които допринасят за по-добрия живот на децата. Наша обща цел е да стимулираме доброволчеството и дарителството на местно ниво и да докажем, че бъдещето на децата в България зависи от всеки един от нас.

    Дата: новини
  • За 9-та поредна година ученици от Швейцария посетиха фондация „Сийдър“

    За 9-та поредна година ученици от Международното училище на Цуг и Люцерн, Швейцария посетиха фондация „Сийдър“. Те прекараха 2 дни в центровете ни в Кюстендил, където се запознаха с децата и младежите, живеещи там и работиха по различни доброволчески инициативи, с които направиха къщите от семеен тип още по-приятно място за живеене.

    В началото на своята визита доброволците посетиха закрития от фондацията Дом за деца с умствена изостаналост в с. Горна Козница, в който до 2010 г живееха 58 деца и младежи. Учениците от Швейцария станаха свидетели на обстановката, в която са живеели младежите, а Светла Васева, управител на центровете от семеен тип ги върна назад във времето, разказвайки им своите спомени от работата си като възпитател в институцията:

    „Побиват ме тръпки, връщайки се тук. Все още чувам гласовете на децата и усещам миризмата от стаите след нощния сън, защото вместо тоалетна всички използваха кофи в спалните помещения. Децата често спяха директно на дунапренените матраци, защото чаршафите бяха изпокъсани. От 18 ч. вечерта до 7 ч. сутринта един санитар и една медицинска сестра се грижеха за всички 58 деца. През останалото време бяхме по двама възпитатели. Изобщо не можеше да се говори за индивидуална грижа. Децата излизаха извън двора на институцията само с линейка. Думата, с която най-добре може да се опише тази обстановка е ад.

    Радвам се, че вече никой не живее тук и младежите са на по-добро място. Гордея се с това, което постигнахме в Сийдър.“

    През следващите два дни учениците от Швейцария активно участваха в живота в центровете като успяха да се запознаят и сприятелят с част от децата и младежите и да работят заедно по активностите. Те споделиха, че са впечатлени от разликата в условията на живот и грижата в семейните центрове. „Запознах се с работата на фондация „Сийдър“ още докато бях в Швейцария, но някак си ми се струваше нереално. Сега, когато вече съм тук мога да разбера и да усетя, че това в действителност се случва и се радвам, че мога да съм полезна по някакъв начин.“ Сподели Зоуи – една от ученичките.

    В първия ден всички заедно изрисуваха красиви тениски, използвайки специални техники и бои, след това отново заедно боядисаха и освежиха оградата и дървените стени в центровете. Денят приключи с танци и много смях – домакините научиха доброволците на български народни хора и им подариха традиционни подаръци за спомен. Дейностите през следващия ден включваха боядисване, освежаване на помещенията, градинарство, като всички заедно облагородиха градинките с цветята, засадиха нови храсти, цветя и билки. Денят приключи с турнир по приготвянето на най-вкусната баница. Екипът и младежите от центровете с радост споделиха своите рецепти и предадоха уменията си за приготвяне на баница на учениците от Швейцария.

    Освен полезната работа, с която доброволците помогнаха по време на престоя си, те успяха и да се сприятелят с младежите от центровете – играха футбол, джаги, караха колело, играха на ластик, рисуваха, правиха прически и се смяха заедно.

    Посещението на учениците завърши с благодарности – те поднесоха подаръци на децата и младежите от центровете и благодариха за гостоприемството, както и изразиха своето желание да продължат подкрепата си и в бъдеще. Фондация „Сийдър“ също изказа своята признателност като връчи благодарствени грамоти на учениците и благодари за дългогодишното партньорство с Международното училище на Цуг и Люцерн.

    Дата: новини
  • Фондация „Сийдър“, за която най-трудните деца са кауза

    Интервю за Дневник

     

    Да, и на тях им се иска да не трябва изобщо да има нужда от тях. А държавата да влезе във функциите си. Да се грижи, да осигурява поне базисните нужди за децата с увреждания, оставени от семействата си. Да финансира далеч повече и много по-ефективно. Да има индивидуален подход за детските нужди, да има качествена грижа, а не прото някаква там грижа. Да не зависи толкова много от непостоянните и неустойчиви дарителски кампании.

    Но докато всичко това стане, можем ли да чакаме? Какъв избор имаме? Ние поне не можем да оставим тези деца просто така, казва Александрина Димитрова.

    Те са фондация „Сийдър“, а Александрина е изпълнителен директор на фондацията. За тях тежките, дори безнадеждни случаи не са загубена кауза. Тези случаи за тях са деца, със своите индивидуалин нужди. Те са каузата на „Сийдър“, всекидневието на екипа от 94 специалисти и още няколко човека в София, които се опитват във всеки момент да има поне базисно нужните средства и хора.

    „Сийдър“ управлява седем центъра от семеен тип за деца и младежи с уврежданияи един – за деца без семейства, които да се грижат за тях. Имат и един център, в който вече порастнали младежи с увреждания и техните родители, могат да получат почасови грижи, консултации, внимание, рехабилитация.

    В къщичките в Кюстендил и Казанлък се полагат 24-часови грижи за 68 деца, повечето от които с много тежки увреждания. 13 пък са младежите без роднини, желаещи да се грижат за тях. Които, както Александрина отбелязва, имат също нужда от много сериозна подкрепа, тъй като дълги години са били в домове, институции, приемни семейства, взимани, връщани…А сега и почти нежелани, защото са трудни, не са малки, носят своите проблеми и предизвикатерства.

    По данни на фондацията децата с увреждания, настанени в центрове в България, са малко над 3000. В последните години те бяха извеждани от наследените от социалистическия период домове и институции. И прехвърляни в къщи и домове „от семеен тип“, където да получават по-качествена грижа и да са по по-малко на брой на едно място.

    Държавата наистина има политика за закриване на домовете, това е безспорен успех. Със сигурност успехи има и България е давана за пример в нашия регион. В същото време не всичко се случва така, както ни се иска. А основно ни се иска да го има това разбиране, че процесът не завършва с физическото затварянена голямата институция и построяване на нови чисти къщички. Всъщност процесът тогава започва„, коментира изпълнителният директор на „Сийдър“.

    Тя отбелязва, че вече 90 на сто от децата и младежите, които живееха в институции, не са там. Изградени са над 280 центъра от семеен тип в цялата страна“, отбелязва Александрина. Едва 20-24 от центровете се управляват от неправителствени организации, което е по-малко от 10 процента. Александрина разказва, че наскоро почти с изненада установила, че „Сийдър“ всъщност са неправителствената организация /освен държавата и общините/, която се грижи за най-много центрове от семеен тип за деца с увреждания.

    „Общините искат да делегират управлението, обаждали са ни се от общини, да ни предлагат. Но организациите се отказват, защото знаят какъв допълнителен финансов, човешки и времеви ресурс трябва да отделят. И с колеги сме си говорили, които управляват такива центрове, истината е, че малко по малко някои от тях започват да изнемогват.Някои дори може и да се откажат“, посочва тя.

    И допълва: „За да осигуриш качествено нова грижа, означава не просто да построиш новите центрове и да осигуриш минимално финансиране за тях, а реално да инвестираш в хората, които работят в тези центрове, да подсигуриш достатъчна мотивация и обучение да вършат тази толкова трудна работа“. И държавата да гарантират устойчивост на всичко това. За съжаление това далеч не е така.

    Всяка година „Сийдър“ трябва да събере поне 600 000 лв. от корпоративни и частни дарители, за да гарантира това качество на грижа, което смятат за поне минимално необходимото. За да сме сигурни, че вършим нещата качествено, обяснява Александрина. Иска й се да могат и още повече, като например децата, на които е нужна целодневна грижа във всеки един час, да имат и на разположение един човек, който персонално да ги обгрижва. Засега това са мечти.

    На първо и приоритетно място фондацията инвестира в хора. Ако разчитаме единствено и само на това, което държавата е заложила като стандарт и финансиране, щяхме да имаме с 25 човека по-малко като екип, казва изпълнителният директор на организацията. Без тези допълнителни хора обаче фондацията е изчислила, че няма как да се обърне нужното внимание на всяко дете, да се подхожда индивидуално според нуждите му, то да напредва, да се развива. В ситуация на криза също има повече хора, които да могат да реагират на момента и да подкрепят детето. А специалистите да не са безкрайно натоварени, да са адекватни и способни да полагат нужните грижи.

    Работниците в центровете минават често и обучения, които в „Сийдър“ се стремят да са съобразени с моментните нужди, да са максимално практически ориентирани и съответно полезни. Всеки месец също имат и консултации с външен психолог, с когото обсъждат трудностите в работата им, подходите при различните деца и младежи. Което е изключително важно предвид трудната работа и тежките случаи.

    Допълнтелно фондацията влага и средства за терапии, които поне на теория би трябвало да са платени от държавата. За да не чакат, често децата ходят на частен прием при лекари за консултация. Отделно се наложило оранизацията да наеме специалист-физиотерапевт, който да е достатъчно подготвен да работи с деца, залежавали в институциите с години в креватчетата си, без никакво движение, без терапия. Децата в тази ситуация би трябвало да имат възможност на безплатна физиотерапия в определените за това центрове, но тъй като там специалистите не могат да се ангажират с толкова специфични случаи и да осигурят адекватна физиотерапия, „Сийдър“ финансира и тази услуга.

    Подобна е ситуацията при осигуряване на помощни средства. Преди дни в единият от центровете са доставени две инвалидни колички, специално изработени в Румъния за две от децата на „Сийдър“. Те са специфични не с друго, а с това, че имат нужните меки уплътнения и подпори, така че децата да стоят в поза, която не ги притиска, не ги уврежда допълнително, не ги боли, докато ползват „помощното“ средство. Количките са втора ръка, но румънската фирма ги е адаптирала спрямо нуждите на конкретните две деца. Количките са купени със средства от спонсори. И са стрували по около 1200 лв. „Иначе получихме колички, плаетни с държавни средства, които обаче бяха абсолютно неадекватни за нуждите на тези деца и младежи. Вярно е, че взехме количките от Румъния с много голяма отстъпка. Но не вярвам и иначе да са много по-скъпи от другите, предоставени от държавата. Въпросът е за какво и колко ефективно се харчат средствата“, отбелязва Александрина.

    В „Сийдър“ смятат, че не могат да минат без това допълнително финансиране, което отбелязват, че доста трудно намират, тъй като хората са по-склонни да даряват за каузи, единични и конкретни случаи за подкрепа на отделно дете. И по-трудно се ангажират да финансират дългосрочни всекидневни дейности. А ние всеки ден имаме оперделени разходи, без които няма как да минем, посочва Александрина.

    Не и ако искат да са достатъчно полезни и осигуряващи качествена грижа за много тежките случаи, които наследяват от институциите. А тези грижи дават резултат. В „Сийдър“ например не са се отказали от момче, дошло при тях преди две години, което всички до този момент си прехвърляли. Когато дошло на 10 години в центъра от семеен тип на организацията, момчето вече било премествано на 8 различни места. „Институции, приемни семейства…всяка година беше сменял мястото, на което живее. Всеки се беше отказвал от него. Защото бил много труден, тежко поведение, всички бяха решили, че не могат да се справят“, спомня си Александрина.

    Той е диагностициран с умерена форма на умствена изостаналост, но на практика проблемите идват по-скоро от това, че е изоставян много пъти преживявал е и сериозно насилие. „Идвайки при нас, той беше в много тежко състояние, беше агресивен към екипа, към другите деца, към себе си дори. Но ние осъзнахме, че на него му липсва сигурност, той очакваше отвново да бъд оставен. И това, че ние не се поддадохме на това, не го оставихме, продължихме упорито да намираме занимания, които да са му интересни, да си изразходва енергията, той много се промени“, казва Александрина. Освен че е много по-спокойно, сега момчето се справя доста добре и в училище, има приятели там, които идват на рождения му ден, отишъл е на море за първи път миналата година, научил се е да плува. „Повярва повече в себе си, успокои се“, казва още тя.

    Друго момче с детска церебрална парализа пък посещава масова детска градина. Деца, които допреди да дойдат в домовете на „Сийдър“ са били оставени по цял ден да лежат в креватите си, сега се радват на всекидневни разходки и подходящи за тях занимания на открито в нужните им колички. Фондацията инвестира и много усилия в това да социализира всяко дете доколкото е възможно, да го направи колкото се може по-самостоятелно и самообслужващо се. Да им намира поне почасова работа, ако имат способности за това и да им помага да я задържат. Да ги кара да се чувстват полезни. Щастливи. Всеки според възможностите си.

    Но за всичко това са така нужните поне 600 000 лв. годишно. Ако се пренесат набираните всяка година поне 600 000 лв. допълнително за управляваните от „Сийдър“ под 10 центъра и се преизчислят нуждите върху всички 280 такива центъра, недофинансирането на държавата ще се окаже сериозно, изчисляват експертите.

    „За нас идеалният вариант би бил ако държавата отпускаше по-сериозно финансиране за тези центрове, така че да осигури поне минималното базисно и задължително обслужване. А нашето фондонабиарне да отиваше за допълнителните екстри – лагери, нови методи на работа, почивка и др. Но не и за базови неща. А на нас ни се налага наистина базови неща да покриваме, за да можем да осигурим качествена грижа и да сме сигурни, че това, което правим, има смисъл“, разказва още Александрина.

    В опит да преобърнат държавните политики, от фондацията през последните години често търсят и институциите, водят разговори, отправят препоръки.

    Миналата година експертна група по деинституционализацията, на която „Сийдър“ са съпредседатели, направила анализ, препоръки какво трябва да се промени. „Описахме острата нужда от инвестиции в хора, в квалификация, представихме го пред хората, правещи политики в сферата. И се постигна увеличение на средствата вместо с традиционните 10, то сега с 18 на сто за тази година“, отбелязва директорът на организацията. „Това може би е стъпка в правилната посока, но със сигурност не е достатъчно. Освен това не се говори за нищо дългосрочно, за устойчивост не са планирани допълнителни политики в следащите години„, допълва тя.

    Александрина продължава да се надява скоро експертите да убедят държавата, че е необходимо изцяло преосмисляне на грижата, залагане на индивидуалиня подход, не финансиране на „на калпак“ на дете, а според нуждите му. Дългосрочни устойчиви политики. Отбелязва, че е доста демотивиращо, когато работата по тези теми и разговорите трябва да започват всеки път от начало при всяка смяна на властта и на отговорните за промените политици.

    И смята, че: „Всичко ще е далеч по-хубаво, когато всъщност вече няма нужда от нас“.