истории

  • Ако всеки от нас осъзнае потенциала си, светът ще стане по-добър.

    За втора поредна година Деси, която живее в един от центровете ни от семеен тип, печели стипендия, осигурена от фондация „Благотворител“.

    Стипендията е предоставена в рамките на тяхната кампания за подкрепа на ученици от 8 до 12 клас и студенти, лишени от родителски грижи.

    Тази година кандидатите за стипендия трябваше да напишат есе по цитат от Далай Лама: „Ако всеки от нас осъзнае потенциала, който носи в себе си, светът наистина ще стане по-добър.”

    Деси е в 11 клас, а нейното есе носи дълбочината и мъдростта на личния й опит. Тя е много отговорна и ученолюбива, обича да чете, а амбицията й е да се справя все по-добре в училище, макар че има много висок успех.

    А това е нейното есе, с което спечели стипендията:
    “Всеки човек носи дарба в себе си и е много специален. Въпросът е да можем да преоткрием себе си, защото най-трудната битка, която водим в живота си е със самите нас.
    Всички ние мечтаем за един по-добър свят, в който хората ще се разбират и ще постигат това, което желаят, ще преоткрият своята дарба и ще се движат само в тази посока. Мечтаем за свят, в който не съществуват престъпления, насилие, омраза, страх, болка и страдания. Копнеем за свят, пълен със спокойствие. Векове наред хората са водили войни, за да изкоренят злото и да променят света. Обаче „злото“ е винаги срещуположната страна, защото всеки мисли себе си за прав и смята това, което прави за справедливо, макар и в очите на останалите да е ужасяващо.
    Защо обаче след като всички копнеем за по-добър живот, все още продължава да има насилие, омраза, завист, войни и глад?
    ….Защото винаги са виновни другите.
    Всеки човек създава свой собствен свят в зависимост от своето съзнание и степента, до която той е водил своята битка, откривайки себе си.
    Дори и да живеем, с някого в един град, на една улица или къща, или дори това да е нашият брат или сестра, нашите светове няма да са еднакви, защото степента, до която сме осъзнали себе си и сме се преоткрили, е различна….”

    Дата: истории, новини
  • Животът на един рапортьор

    В края на юни в гр. Хисаря се проведе годишната среща на Национална мрежа за децата. В нея участие взеха две момчета – Георги и Петър, от център за настаняване от семеен тип на фондация „Сийдър“ с подкрепата на ръководител екип Мая Цонева. По време на събитието те участваха в обучителни панели и дискусии, а през свободното си време научиха повече за древната история на града и да общуваха с връстници от цялата страна.

    Георги, който бе и част от младежката програма за отстояване на правата на детето „Мегафон“ 2017 – 2019 г., беше сертифициран за участието в платформата през периода. Той демонстрира висока мотивация и активност като „мегафонец“, като се включваше в различни организационни и изобретателни дейности. По време на събитието Георги участва в обучението „Права на детето и детско младежко участие“, където с гордост представи есе за дейността си като рапортьор:

    „Преди около година и половина започнах дейността си като рапортьор за „Мегафон“ и бих казал, че това преживяване е важен опит за израстването ми като човек и гражданин.

    Живея в гр. Казанлък в център за настаняване от семеен тип, управляван от фондация “Сийдър“, с деца и младежи на различна възраст до 19 г., които бяха и основните анкетирани. Всеки месец си избирах поне осем от моите приятели и заедно дискутирахме актуални въпроси, касаещи обществото, в което живеем. После събирах, описвах и изпращах отговорите им.

    Дейността ми помогна много да науча повече за хората, с които живея. Предварителната информация, която получавах, за да се подготвя за всяка една от темите пък разшири кръгозора ми за нещата от днешния ден.

    Като най-голямо предизвикателство по време на дейността считам трудността на накарам анкетираните свободно да изразят мнението си и да застанат зад думите си. Считам, че това се дължи на грешки в образователната ни система, в която е заложено единствено преразказването и ученето наизуст.

    Най-интересната тема, по която работих е „Как да се справим с онлайн тормоза“, защото пряко засяга мен и моите връстници и винаги трябва да бъдем подготвени за опасностите в мрежата.

    Рапотьорството е мисия, жажда за нови знания и един нов начин да изследваш света около себе си. Затова не се колебай, а стани част от нас, “За да се чуе твоят глас“.“

    Освен с участието си в събитието през свободното си време младежите успяха да натрупат впечатления и от забележителностите на гр. Хисаря. Те разгледаха археологическия музей в града и изложбата на тибетското изкуство.

    Дата: истории, новини
  • Дари усмивка

    Днес искаме да ви запознаем с Дани. Той е едно от децата, за които набираме средства в кампанията България дарява.

    Веднага след раждането си той е изоставен и прекарва първите 9 години от живота си в институция с диагноза „Тежка умствена изостаналост“. Въпреки възрастта си, когато заживя в нашия център от семеен тип, той имаше нужда от подкрепа във всички дейности в ежедневието си. Не можеше да ходи сам, нуждаеше от постоянна помощ и опора. Лесно губеше баланс и се придвижваше на колене.

    Въпреки това Дани притежава огромна усмивка, а в очите му има много копнеж.

    Неговата история не е тъжна. – тя е история , която показва огромното значение на индивидуалната грижа, топлината и разбирането.

    След заживяването на Дани при нас положителните промени в живота му не закъсняват. Само за няколко месеца той се научи да се храни сам с лъжица, което ни показва, че той ще става все по-уверен и по-самостоятелен в бъдеще. В следствие на рехабилитацията и индивидуалната грижа, която получава, скоро Дани започна да ходи сам и сега е сред първите деца, които ще ви посрещнат отивайки в къщата ни от семеен тип, в която живее.

    Той е приятелски настроен, спокоен и ведър, а лицето му грее със заразителна и топла усмивка. Винаги се радва на срещите с нови хора и е много социален. Дори да му е трудно да задържи вниманието си върху някои дейности за продължително време, той винаги се радва да се включва в групови активности и игри.

    Дани ходи на училище за деца със специални нужди, а през ваканциите посещава дневен център за деца с увреждания, където получава и допълнителна специализирана подкрепа от рехабилитатор, логопед и психолог.

    За да продължи да развива наученото и да придобива нови умения, Дани има нужда от активна рехабилитация, физиотерапия и лечебна гимнастика. Той има отпускане на клепачите и се нуждае от операция, която да подобри зрението му.

    В допълнение той се нуждае от индивидуална терапия с психолог, педагог и рехабилитатор, както и поддържане на положителни емоции чрез забавни дейности извън центъра.

    Това е Дани накратко. И точно грижата и топлината, които получава всеки ден го правят различен от „тъжна история“ за едно изоставено дете с диагноза.

    Подкрепете го днес като изпратите SMS с текст DMS USMIVKA на 17 777 или вижте другите начини за дарение в каузата ни Дари усмивка на България дарява.

    Дата: истории, новини
  • Изживей го, за да го научиш: Преживелищен лагер в Стара планина

    Всеки един от нас се е сблъсквал с максимата, че истинското знание произтича от непосредствения опит, а не от опита на другите. Затова и ние в „Сийдър“ се стремим да стимулираме децата и младежите в центровете ни да черпят знания и развиват умения от собствените си преживявания. Мотивираме ги да излизат извън зоната си на комфорт, да предизвикват възможностите си и да правят нови открития за нещата, които ги вълнуват.

    Именно това бе и целта на първия преживелищен лагер, който проведохме в подножието на Стара Планина. Децата и младежите без увреждания от центровете ни в гр. Казанлък се впуснаха в истинско планинско приключение в сърцето на България – Узана.  В продължение на една седмица те участваха в различни дейности, организирани от нашите приятели от сдружение „Естествоизпитатели“.

    Чрез забавни групови игри младежите имаха възможност да разберат повече за особеностите на Старопланинския регион, както и необходимите екипировка и оборудване за преход и престой в планината. Учиха се да се ориентират с карта и компас, разбраха и какво точно представлява „осеверяването на карта“. Припомниха си също и кои природните обекти и небесни тела могат да им помогнат да разберат къде точно се намират.

    След обучителните сесии настъпи моментът за „големите предизвикателства“, както повечето от тях ги нарекоха – изкачването на два от върховете в местността – връх Корита и връх Исполин и нощуването на открито в палатки. Тези приключения поставиха младежите пред много трудности, не само физически. Освен изморителното изкачване и страха да спят под открито небе, те се сблъскаха с предизвикателствата на груповата работа –  съобразяването с нуждите и желанията на цялата група, а не единствено със своите собствени.

    Въпреки всички трудности, обаче, те успяха да преборят страховете си и да изкачат върховете, благодарение на взаимната подкрепа, желанието и упоритостта им. Изкачиха се и по-високо вътре в себе си. Поставиха си цели, отвъд границите на ежедневието си, разбраха повече за себе си и другите, придобиха кураж и самочувствие. И най-важното – подкрепяха се взаимно и показаха състрадание и загриженост към приятелите си.

     

    Преживелищните лагери са част от проекта „Изживей го, за да го научиш“, финансиран от Международен женски клуб-София. Проектът има за цел да мотивира децата и младежите да учат и развиват себе си, без да ограничава познанието в рамките на училищната класна стая. В основата на лагерите стои методът учене чрез преживяване, при който участниците имат възможност да правят собствени открития и опити, вместо да слушат или четат за опита на останалите. Освен това, те анализират преживяното и по този начин откриват неподозирани лични способности и се усъвършенстват.

    Дата: истории, новини
  • Да пееш към фолклорна формация „Мавруда“

    Една дълго чакана мечта се превърна в реалност за 9 от младежите ни в Казанлък. Запалени по народната музика и фолклор, те вече са част от фолклорна формация „Мавруда“, ръководени от своя музикален педагог, диригент и композитор Димитър Гайдаров. По време на занятията изучават песни от родния фолклор, свирят и пеят в група и се подготвят за своите участия. Двама от тях – Ема и Юлиян, имат изявен певчески талант и имат индивидуални уроци по пеене, което спомага за тяхната по-добра музикална реализация.

    Като всеки състав и младежите в „Мавруда“ трябва да преодоляват някои трудности. Г-н Гайдаров споделя, че всеки от тях е със силно изразена индивидуалност и често стремежът за себеизява се оказва спънка, с която трябва да се справят заедно. Освен музикален учител за тях, той е и техен ментор и приятел, който им помага да се научат да владеят емоциите си и да работят за подобряване на екипността.

    През изминалата година „Мавруда“ взе участие в 6 фестивала и концерти в страната и се завърнаха със заслужени награди.

    „Лично аз съм впечатлен, защото те дръпнаха изключително бързо и виждам постоянен стремеж за усъвършенстване във всеки един от тях. Наблюдавам благородна конкуренция между децата – те винаги искат да подготвяме и разучаваме нови песни.“ Споделя ентусиазирано техният музикален педагог г-н Гайдаров. Той разказва още: „През последните месеци Ема се учи да свири на тъпан и тамбура. Тя мечтае да се реализира като певица и често ме моли да репетираме нови песни. Сега разучава „Ганьова мама думаше“ на Тодор Кожухаров и „Канят ме мамо на тежка сватба“ на Кирил Христов. Голямо постижение за Ема е, че с много упорита работа тя все по-добре успява да преодолее страха си да излезе на сцена и да отпусне гласа си. Юлиян пък изпъква със своята невероятна музикалност. Той се увлича по родопски песни, а напоследък набляга и на типичните за Казанлъшкия край тракийски песни. Те са с по-богата орнаментика и по-добра артикулация на самия глас, с което Юлиян се справя чудесно. За мен е въпрос на време той да излезе на национална сцена и аз ще работя, за да му помогна в тази насока“, казва г-н Гайдаров.

    Дата: истории
  • Инициативата „Подкрепи една мечта“ през погледа на Дончо

    Дончо – един от младежите от семейните ни къщи в гр. Казанлък се включи в инициативата на Президента на Р. България „Подкрепи една мечта“.  Инициативата помага на младежи в неравностойно положение да се реализират успешно сред завършване на средно образование, и има за цел да ги насърчи да продължават да развиват себе си и да преследват мечтите си.

    Като част от инициативата всяка година се провежда и традиционен абитуриенски бал в гр. София. Президентът Румен Радев и съпругата му Десислава Радева бяха домакини на събитието и посрещнаха над 120 младежи от цялата страна.

    Дончо също имаше възможност да посети столицата и да отпразнува своя абитуриентски бал още веднъж. За да ни разкаже повече за протичането на събитието, направихме кратко интервю с него. Освен за срещата с Президента, той ни сподели за плановете си след завършването на гимназия и мечтите си.

     

    Разкажи ни за абитуриентския бал в София и срещата с Президента?

    Събитието беше много хубаво. Като пристигнахме в София се настанихме в хотела, преоблякохме се, а след това посетихме Президенството и се запознахме с Президента Румен Радев. После отидохме в НДК, където беше вечерята. Имаше фризьори и гримьори, които направиха прически и грим на всички. Според мен самата вечеря беше най-хубава, програмата беше интересна и имаше много известни личности.

    С кои известни личности се срещна?

    Запознах се с различни певци –Поли Генова, Михаела Филева, Дара, Любо, Орлин Павлов, Павел и Венци Венц. Даже се снимах с повечето от тях. Актьорите от „Комиците“ също бяха на събитието и направиха забавно шоу, всички много се смяхме.

    Кое ти хареса най-много по време на вечерта?

    Всичко ми хареса, но най-много се радвам, че срещнах готини хора, с които станахме приятели. Даже с едно от момичетата се харсахме много и си пишем, но ще видим какво ще стане (смее се).

    Хареса ми, че всички бяхме облечени много добре, с хубави рокли и костюми и изглеждахме много елегантни.

    Наскоро завърши гимназия? Как минаха матурите, доволен ли си?

    На мен сега ми предстои втората матура, всъщност, както и два държавни изпита. При мен е малко по-различно, защото завърших професионална гимназия.

    Каква ще бъде втората матура и какво представляват държавните изпити?

    Аз завършвам Гимназията по строителство и затова втората ми матура е по специалността  – Вътрешни и външни облицовки и настилки.  А държавните изпити са изцяло практически, при нас практиката е много важна.

    Какво мислиш да правиш от тук нататък? Искаш ли да учиш в университет?

    Скоро започвам работа за лятото в една строителна фирма, защото искам да си спестя пари за шофьорска книжка и кола. Това ми е мечта откакто се помня и много искам да се науча да шофирам. След това имам желание да уча във Военния университет в Търново, мисля, че ще се чувствам добре там.

    А за какво мечтаеш?

    Да преуспея и може би да имам собствен бизнес някой ден.

    Дата: истории, новини
  • Пътешествие до Рилския манастир и околностите

    Във вторник, предната седмица, след близо двучасово пътуване с автобус през живописната Рила планина, децата и младежите от центъра за настаняване от гр. Кюстендил имаха възможността да посетят Рилския манастир и околностите. Това пътешествие се случи благодарение на американската организация Orphan Sponsorship International (OSI), която осигури необходимите средства.

    В манастира младежите не пропуснаха да се разходят из двора, да си направят снимки, да разгледат стенописите и дори да запалят свещичка в църквата. Те изпълниха двора с глъчка при вида на каменните калдъръми, чудните стенописи и свежия планински въздух.

    “С много приповдигнато настроение са, защото е рядка възможност за тях да излязат далеч извън обичайната си среда” – коментираха повечето от грижещите се за тях служители от центъра в Кюстендил, които ги съпровождаха през целия ден.

    След като някои от тях си взеха сувенири, групата се отправи към местността “Кирилова поляна”, недалеч от Рилския манастир. Заобиколена от някой от най-величествените зъбери на Рилската планина, Кирилова поляна прие младежите за няколко часа на свободни игри с топка, тичане или при някои като Данчето – спокойно препичане на слънце.

    След приятен обяд на открито и цял ден пълен с приятни преживявания, автобусът потегли обратно към Кюстендил, пълен с приятно уморени и сънени пътници.

    На слизане от автобуса, Сиси, който бе най-активен през целия ден не пропусна да сложи и другата презрамка на раницата през рамото на член на екипа, който минаваше близо до него.

    Веселина, една от жените, които се грижи за децата сподели, че “от тях човек винаги има какво да научи.” Това може би добре заключава завършека на един специален ден за тях в Рилския манастир.

    Дата: истории, новини
  • Германски стажанти в центровете от семеен тип на фондация „Сийдър“

    През пролетта на 2018 година, фондация „Сийдър“ посрещна двама стажанти в рамките на партньорството на фондацията с немската организация Robert Kümmert Akademiе по проект, финансиран по програмата Еразъм+. Стажантите Лукас и Каро работиха в продължение на един месец в два от центровете от семеен тип в гр. Казанлък, които „Сийдър“ управлява.

    По време на престоя си, те успяха да ангажират вниманието на всички деца и младежи. Още през първите дни приложиха индивидуален подход към децата и младежите в центъра и изградиха емоционална връзка с тях. Двамата се включиха активно както в различни уъркшопи и терапевтични сесии, така и в ежедневните дейности като пазаруване, хранене и почистване.

    Освен с децата и младежите, стажантите изградиха силна връзка и с екипа на фондацията, въпреки езиковата бариера помежду им.

    „Още в началото на престоя си в Казанлък им помогнахме да научат няколко български думи, като им ги написахме на латиница, за да ги запомнят по лесно. Това им помогна да се разбират по-добре с колегите. Но дори когато не разбираха нашия език, прилагаха невероятна сензитивност и чувствителност, която им помогна да комуникират отлично с всички.“ – сподели Деница.

    През целия месец стажантите инициираха различни дейности, които да направят ежедневието на децата и младежите по-интересно и вълнуващо.

    „Щастливи сме, че имахме възможност да реализираме различни проекти. Екипът винаги създаваше позитивна работна среда и подкрепяше идеите ни. Едно от най-вълнуващите преживявания за нас беше боядисването на колоните в една от къщите. Отпечатахме върху тях с боя ръцете на децата и младежите в къщата. Всички се забавляваха много и бяха спокойни. Дори и един от младежите, за който не бяхме сигурни как ще реагира, се придвижваше сам с инвалидната количка към нас и отваряше дланите си. Цялото преживяване повлия много добре върху поведението му. Решихме през следващите дни да рисуваме пак с пръстите и дланите му върху хартия, за да го направим отново толкова щастлив.“ – разказаха Лукас и Каро.

    Екипът на фондация „Сийдър“ разчиташе напълно на подкрепата на стажантите, имаше им пълно доверие и им благодари за всеотдайността, мотивацията и грижата. Фондацията се надява да продължи това партньорство и през 2019 година и с нетърпение очаква да посрещне още стажанти от академията.

    Дата: истории, новини
  • Мечтая да създам нещо, което да помогне на света

    В края на месец март се проведе финалният кръг на второто национално средношколско състезание „Енергетиката и ние“, посветен на 55-годишния юбилей на Техническия университет в гр. Варна. Сред финалистите тази година (общо 88 души от 17 училища в страната), беше и един от младежите от семейните ни къщи в гр. Казанлък – Георги.

    Георги е на 16 години, проявява голям интерес към колите, а всичко, което може да се разглоби и ремонтира, е негова страст. Обича да кара колело, което винаги поправя сам. Вълнува се да разказва за идеите и изобретенията си. Когато го помолихме да ни покаже хеликоптера, който е сглобил сам, той „излетя“ от стаята, за да го донесе и да ни демонстрира как лети.

    За сглобяването на хеликоптера, състезанието по енергетика и идеите, които Георги иска да реализира в бъдеще, прочетете в интервюто!

     

     

    Как всъщност се запали по енергетиката?

    Проявил съм интерес към тези неща още като дете, аз нямам спомени от тогава, но са ми разказвали. Като съм бил на две години, докато родителите ми са строили къщата ни, съм махнал сам всички болтове на един от контактите с отвертката, извадил съм кабелите и съм го сглобил отново. След като пораснах и разбрах за тази случка, проявих отново интерес към енергетиката. Сега си мечтая да създам нещо, което да помогне на света.

    Разкажи ни повече за олимпиадата, в която се включи.

    След като преминах първия етап на състезанието, трябваше да представя собствен проект на финалния кръг, който се проведе във Варна. Трябваше да избера между това да направя макет, доклад, образователен модул или филм. Още в началото бях сигурен, че ще направя макет, с който върви и презентация, защото все пак трябва да представиш идеята си.

    А каква беше твоята идея? Какъв проект разработи?

    Учителката ми по физика ми предложи няколко идеи. Трябваше да избера каква електрическа централа да създам – водноелектрическа централа, топлоелектрическа централа, вятърна електроцентрала или атомна електрическа централа. Аз избрах ветрогенераторите, защото са ми най-интересни, а и неведнъж съм се занимавал с тях. Имах някакъв предишен опит и ми беше по-лесно.

    Как протече самата направа на макета?

    След като вече имах идея и знаех какво искам да направя, започнах да я реализирам. Бяха ми необходими много материали. Първоначално създадох основата, после сглобих и самите ветрогенератори. Започнах да мисля как да направя макета възможно най-красив и да добавям украси. Сложих камъни, храстчета и изкуствени цветя, за да пресъздам реалните условия.  Направих така, че перките да се движат. Накрая добавих и светодиоди.

    За какво служат светодиодите?

    Те са необходими, за да предупреждават нископрелитещите самолети и да предотвратят възможни катастрофи.

    Кога светят те? Само когато се въртят перките ли?

    Не, направил съм така, че да светят независимо от това дали перките се въртят. Не можем да разчитаме само на тях, защото ако няма вятър, светодиодите няма да светят и да изпълняват функцията си.

    Колко време ти отне да направиш макета?

    За 2 седмици бях завършил напълно проекта, въпреки че имах срок от 2 месеца.

    Сблъска ли се с някакви предизвикателства, докато го правеше?

    Да, имаше много предизвикателства. Първоначално исках да сложа светодиодите по краищата на макета, които да служат за ограда на ветрогенераторите, но не добавих бушон и удари на късо. Въпреки това не се отказах, махнах ги и започнах да мисля какво точно да направя, за да върви ток по веригата без проблем.

    Имаш ли идеи за други проекти, които да реализираш в бъдеще?

    Наскоро направих хеликоптер, който се управлява с безжично дистанционно. Разглобих 2 счупени хеликоптера, купих нови платки и с частите сглобих нов, който сега може да лети. Трябва да поработя още върху него, защото все още имам проблеми с управлението му.

    Имам идея и за друг проект, но не съм 100% сигурен, че е възможно да се сбъдне в момента. Все пак ще започна да работя и над него. Искам да направя електродвигател, който сам генерира ток и след това да го използвам, за да си сглобя мотор.

    Последен въпрос. Какъв искаш да станеш „като пораснеш голям“?

    Не съм сигурен все още. Първоначално мислих да си отворя автосервиз, да го разработя и да си наема работници, но сега не знам. Ако запиша да следвам и натрупам повече знания, ще имам възможност се занимавам с електротехника и да стана механик.

    Дата: истории, новини
  • Ново приятелство

    Приятелството между Стефчо и Юлиян се заражда по време на международен проект за обмен на опит в Италия.

    Стефан е младеж, който живее в защитено жилище, управлявано от фондация “Сийдър” в град Казанлък, а Юлиян е младеж от семейство, който посещава центъра за социална рехабилитация и интеграция на фондацията в Кюстендил. По време на престоя си в Торино, Италия двамата младежи споделят една стая, помагат си и работят в тандем по много от зададените активности.

    Преди заминаването им, майката на Юлиян е притеснена и тревожна от идеята синът ѝ да дели стая с друго момче, но остава приятно изненадана от възникналото приятелство и привързаност между двамата и кани Стефчо да гостува в дома им в Кюстендил. Стефан и Юлиян с нетърпение очакват деня на своята среща.

    Дата: истории