Медийни участия

  • Фондация „Сийдер“ се грижи за 105 деца и младежи, но това са 105 променени съдби

    Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

    Водещ: На 2 ноември в Централния военен клуб София ще се проведе Changemakers Charity Ball – най-голямото благотворително събитие, което Фондация „Сийдър“ организира всяка есен. Балът се провежда за 14-та поредна година и набира средства, с които организацията осигурява грижата за над 105 деца и младежи в неравностойно положение, които подкрепя. Радио „Фокус“ е медиен партньор на събитието. Наш гост е Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“ – българска неправителствена организация, която предоставя 24-часови индивидуални грижи и специализирана подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение, предимно с увреждания. Защо избрахте бала като форма за набиране на средства за децата и младежите в неравностойно положение, за които се грижите?

    Александрина Димитрова: Балът е едно ежегодно събитие на Фондация „Сийдер“, което организираме още от създаването си преди 14 години. И това, което установяваме, е, че от една страна това е добър начин хората да дарят, но също така да се запознаят по-отблизо с каузата и хората, които стоят зад нея, а в същото време да прекарат приятна вечер в добра компания и с интересна програма. Също така, балът успява да събере на едно място над 200 представители на социално отговорния бизнес у нас, което пък им дава възможност те да обменят контакти и да се почувстват част от една общност. Общност, която се обединява около вярвам достойна кауза. Така че за нас това е възможност не само да наберем средства за каузата си, но и да съберем хора, които след това стават посланици на тази кауза и ангажират и други около себе си и около нашата фондация. Разбира се, това не е единственото събитие, което ние организираме. Налага ни се да правим и други по-малки събития, кампании за събиране на средства, за да осигурим качествена грижа за децата и младежите, за които се грижим вече толкова години.

    Водещ: Фондация „Сийдер“ предоставя 24-часова грижа на най-много деца и младежи сред неправителствения сектор у нас. В какво и по какъв начин се изразява тази грижа?

    Александрина Димитрова: Първо е важно да кажа, че става дума за може би най-трудните деца и младежи – тези, които често са преживяли редица изоставяния, с доста травматични преживявания в детството. Голяма част от тях са и с тежки интелектуални и физически увреждания. Затова грижата за тях е интензивна. От една страна става въпрос за всекидневна грижа, такава, каквато би следвало да бъде в едно семейство – през хранене, подкрепа в къщи, подкрепа в училище, но също така и специализирана грижа, която се изразява в различни терапии вече в зависимост от индивидуалните нужди на всяко дете и младеж. Това може да бъде физиотерапия, арт терапия, работа с психолог, наистина според нуждите на всяко дете. И това изисква много сериозен екип от професионалисти на фондацията, които са ангажирани с тази грижа всеки ден.

    Водещ: А колко са такива деца, г-жо Димитрова, в България?

    Александрина Димитрова: В момента около 3 хиляди деца в България живеят в такива центрове от семеен тип – този тип социални услуги, които и Фондация „Сийдер“ управлява, но по-голямата част от тези центрове всъщност се управляват от общини, не от неправителствени организации поради липсата на интерес от страна на неправителствените организации да управляват такъв тип социални услуги заради нуждите от доста допълнителни инвестиции в тях.

    Водещ: С какви проблеми се сблъскват децата в неравностойно положение?

    Александрина Димитрова: С редица проблеми. От една страна може би най-важното е това, доколко те са приети в обществото. В началото на тази година излезе проучване, което показва, че близо 80% от хората в България приемат този процес по закриване на специализираните институции и това, че децата вече получават по-качествена грижа било то в приемни семейства или в центрове от семеен тип, но едва 40% са съгласни тяхното дете да учи в един клас с дете от подобен център, а 20% биха поканили такова дете в къщи на гости, което показва, че хората малко по малко започват да приемат тази промяна, но все още не се чувстват особено ангажирани към благополучието на децата и младежите в неравностойно положение.

    Водещ: С какво си го обяснявате?

    Александрина Димитрова: Да ви кажа, аз си спомням, когато ние откривахме нашите центрове в Кюстендил и Казанлък, как хората протестираха и дори събираха подписки срещу откриването на тези центрове. В последствие това се промени. Сега вече нашите деца са много по-приети, хората ги познават, те ги виждат навсякъде. Така че предполагам, че причината беше страх, нещо непознато се случваше за тях. Много от тях не бяха виждали човек със сериозни интелектуални увреждания, например. По отношение на ангажираността, мисля, че хората в България все още тепърва се запознават с темата за дарителството. Много хора виждат, че искат да помогнат, но често не знаят как, и разбират помощта през това да дарят дрехи и играчки за децата. Всъщност, тези неща са осигурени. Това не са домовете от преди 10 и повече години. Наистина тези базови нужди на децата са осигурени. Важно е обаче те да се почувстват приети и в училище, и като играят в парка, и това вече отнема време хората да свикнат и наистина да го постигнем.

    Водещ: Какво се промени за децата с увреждания от началото на тази година, откакто влезе в сила новото законодателство за тях?

    Александрина Димитрова: Няколко закона бяха приети за децата и хората с увреждания, но мисля, че трябва да мине малко повече време, за да можем да кажем какъв е реалният ефект от тези закони. Със сигурност е добре това, че започна такъв процес, но тепърва предстои подзаконовата нормативна рамка – там, където вече ще се изчистят детайлите и ще стане ясно, доколко наистина те ще променят живота и ще осигурят по-голяма подкрепа на тези деца.

    Водещ: Събраните от благотворителния бал средства ще ви стигнат ли?

    Александрина Димитрова: Миналата година беше рекордна по отношение на набраната сума от благотворителния бал. Ние успяхме да наберем 100 хиляди лева. Това е крайната сума, която беше инвестирана директно в грижата за децата и младежите. Това е възможно, благодарение на многото партньори, с които правим събитието. И тази година спонсори, хора, които участват в програмата напълно безвъзмездно, които даряват предмети, преживявания за търга, надявам се и тази година да имаме този, а може би още по-голям успех, дано. Но в същото време трябва да кажа, че това е сумата, която ни стига за около 2 месеца за грижата за децата и младежите. Ние на година трябва да наберем поне 600 хиляди лева, за да подсигурим продължаването на тази грижа и устойчивостта й, поради което организираме и други събития и търсим партньорства. Но пък балът е един начин ние да достигнем до хората, а през тях и до още повече хора, така че пък през годината те да продължат подкрепата си към нас.

    Водещ: А държавата оказва ли ви подкрепа? Финансова?

    Александрина Димитрова: Да, социалните услуги, които управляваме, ние получава финансиране през общините, в които функционират тези центрове. Това е бюджет, заделен за държавата за този тип социални услуги. Така че около 60% от разходите в центровете са покрити от държавата, останалите 40% са тези, които ние набираме допълнително от корпоративни и индивидуални дарители, защото смятаме, че без тях не бихме могли да осигурим грижа, която да е различна от тази на специализираните институции, които сега закриваме.

    Водещ: А каква е съдбата на децата и младежите с увреждания от тези центрове?

    Александрина Димитрова: Повечето от децата и младежите с увреждания са с наистина тежки интелектуални увреждания. Много от тях са живели и в социализирани институции, което допълнително е влошило тяхното състояние значително. Говорим за деца и младежи, които са невербални, много от тях много трудноподвижни, дори имахме случай на деца и младежи, които абсолютно по никакъв начин не взаимодействаха с хората около тях. Така че това са деца и младежи, които вече пораствайки и ставайки над 18 години ще продължат да имат нужда от една интензивна подкрепа, и ще продължат да живеят в такива центрове. Ние се грижим и за деца без увреждания – имаме един такъв център, където са деца без увреждания в тийнейджърска възраст с друг тип проблеми – преживяно насилие, изоставяния, където по закон те могат да останат до 20-годишната си възраст, ако продължават да учат в центровете, след което за съжаление все още няма държавна политика, която да казва какво се случва с тях след това, въпреки че в повечето случаи те са абсолютно неподготвени за самостоятелен живот. Така че там лично ние с децата, за които се грижим, работим много интензивно за това да ги подкрепим и след като напуснат центъра – с намиране на работа, с квартира.

    Водещ: Да, това е справедливо и хуманно. Мога ли да ви задам личен въпрос?

    Александрина Димитрова: Разбира се.

    Водещ: Вие защо се насочихте към тази област? Имате внушителна биография. Завършили сте, учили сте и в чужбина, не предпочетохте ли някой лъскав офис, за да се реализирате? Това е мъчителна работа искам да ви кажа, не знам. За вас може би е по друг начин, но отстрани…

    Александрина Димитрова: Отговорността е много голяма. Определено е така. Но в същото време удовлетворението, което изпитвам е още по-голямо. Реших да се занимавам с това когато се върнах от САЩ, където учих като част от една програма – една едногодишна програма, и си казах, там забелязах, че има много младежи с увреждания, студени, и се зачудих защо не ги виждам в България. И си казах – явно има някакъв проблем. И още тогава попаднах на Фондация „Сийдър“, стана ми интересно, започнах като доброволец и вече през годините минах през различни длъжности, което ми помогна да разбера повече и да опозная и децата, и младежите, за които се грижим, и политиките в тази сфера. Така че в крайна сметка преди 4 години, вече почти 5 да оглавя фондацията. И виждам своето бъдеще определено в тази посока. Смятам, че това е истински смисленото, нещото, което променя България наистина.

    Водещ: Вие сте млад човек, избирате да работите в социалната сфера. Смятате ли, че тя ще донесе, промяната към нея ще донесе и промяната в България? Тоест, промяната на България ще започне от нашия манталитет?

    Александрина Димитрова: Абсолютно смятам така. Още повече, че за мен основното, което е добре да се опитаме всички заедно да променим, е да си дадем сметка, че нещата зависят от нас, и колкото и клиширано това да звучи, може би е време да спрем да се оплакваме, да търсим негативното и да видим кое е малкото, което можем да променим. Ние се грижим за 105 деца и младежи, но това са 105 променени животи.

    Водещ: 105 съдби.

    Александрина Димитрова: Точно така.

    Водещ: И пак да се върнем към събитието, което ни събра тази вечер. На 2 ноември в Централния военен клуб. Как то ще протече? Обикновено какъв е сценарият за него?

    Александрина Димитрова: Нашите гости, които обикновено са около 200 и повече, се наслаждават една изискана 4-степенна вечеря. През това време сме подготвили една интересна програма. Наш водещ тази година е Стефан Щерев, който безвъзмездно подкрепя каузата, както и всички останали в програмата. Ще има джаз банда „Форт Едишън“ – млади музиканти, които се включват. Основна част от програмата е и нашия благотворителен търг на живо, който се води от акционер сертифициран, професионалист, която също се включва и по този начин подкрепя Фондация „Сийдър“. По време на търга се разиграват интересни преживявания и предмети, за които хората могат да наддават. Тази година например имаме като преживяване 7-степенна вечеря, която ще бъде приготвена лично от френския шеф Антоан Вераст. Той е и главен готвач на френския посланик у нас. Също така, ще имаме ексклузивни билети за предпремиерата, тоест, преди да излезе публично на новия епизод на „Междузвездни войни“. Подготвили сме и фото сесия в двореца, която пък ще бъде заснета от моден фотограф Петя Чолакова. Изобщо, различни преживявания, които човек не може да си закупи, ще бъдат предоставени на търга, така че да предизвикат интереса на публиката, и по този начин хората да се включат в каузата. Но всичко това е съчетано и с една приятна музикална програма, така че хората да могат и да се забавляват.

    Водещ: Радио „Фокус“ е партньор за това ваше начинание, но смятайте, че сте добре дошла в това студио винаги, когато имате какво да кажете, да споделите проблеми или радости, защото радостите също се споделят.

    Александрина Димитрова: Много благодаря.

    Цоня Събчева

    Дата: Медийни участия, новини
  • Близо 2900 деца са настанени в Центрове от семеен тип

    Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ Александрина Димитрова в материал на ТВ+ за Центровете за деца от семеен тип

    Близо 2900 възпитаници на Домовете за деца вече са настанени в Центрове от семеен тип. Мярката остава да бъди приложена при около 500 деца. Напълно възможно е до 2021 година държавата да закрие всички Специализирани институции за деца, смята експертът в Агенцията за закрила на детето Сашка Велкова.

    Основната причина за това решение според изпълнителния директор на фондация “Сийдър” Александрина Димитрова е, че едно дете не може да се развива пълноценно в такава среда. По думите й в дом, в който се отглеждат между 60 и 80 деца, няма как да се обърне индивидуално внимание на всяко от тях .

    АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ФОНДАЦИЯ „СИЙДЪР“:
    “Те бяха част от група. Не бяха третирани като личности. Това водеше след себе си до редица проблеми включително и до насилие между децата и деца и персонал.”

    Според Сашка Велкова единственото решение за тези деца е преместването им в Центрове за настаняване от семеен тип. Всеки Център има управител. Персоналът се състои предимно от възпитатели, работят и социални работници, а в някои от тях има и психолози.

    САШКА ВЕЛКОВА ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДАЗД
    “Възпитателите нямат такова образование, което да предполага грижа за деца – умишлено и съвсем тенденциозно, защото раждайки своите собствени деца, ние не сме подготвени за това. Така че идеята е хората, които се грижат за децата да бъдат максимално близо до тях, да ги чувстват като свои приятели, ментори, покровители, да им помагат, да ги подкрепят, но не и да бъдат техни учители.”

    280 са Центровете от семеен тип в страната . Не във всеки от тях обаче грижата е на ниво, смята Александрина Димитрова. Според нея държавата трябва да инвестира повече в хората, които полагат 24-часова грижа за децата.

    АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ФОНДАЦИЯ „СИЙДЪР“
    “Ние във фондация “Сийдър” управляваме 8 такива центъра в 2 града в България. И ни се налага на годишна основа да набираме допълнителни 600 000 лева от корпоративни, индивидуални дарители да можем да осигурим специализираната подкрепа, от която се нуждаят децата.”

    Преместването на детето от една институция в друга не е никак лесно, посочи Сашка Велкова.

    САШКА ВЕЛКОВА ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДАЗД
    На много места персоналът на специализираните институции изготвя за децата специални кутии със спомени, в които те си събират всичко, което им е било най-важно в институцията и, което искат да отнесат със себе си на новото място. Срещат се персоналът на специализираната институция с новия персонал на центровете, за да могат да си предадат работата върху децата.”

    Едно от последните изследвания показва, че близо 80% от хората приемат този процес на закриване на домовете и предоставяне на нова грижа за децата. 40% са съгласни тяхното дете да е в един клас с дете от Център от семеен тип. Едва 20 на сто са тези, които биха били съгласни да поканят на гости вкъщи дете от такъв център. Предстои провеждането на информационна кампания, която да запознае обществото с процеса на деинституционализация.

    САШКА ВЕЛКОВА ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДАЗД
    “Желанието ни е да накараме хората да разберат, че тези деца макар и увредени, те не са заплаха за никого и имат правото да живеят така, както и ние живеем.”

    АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ФОНДАЦИЯ „СИЙДЪР“
    “Хората приемат процеса, но не се чувстват ангажирани с него. Нашият опит показва, че има доста хора, които искат да помогнат, но не знаят как.”

    Сашка Велкова се надява някой ден и Центровете от семеен тип да бъдат закрити. Според нея един от начините да се върви напред в процеса на деинституционализация е приемната грижа.

    САШКА ВЕЛКОВА ДЪРЖАВЕН ЕКСПЕРТ В ДАЗД
    “Представете си, че намерите едно котенце на улицата. Какво ще направите? Ще искате да го вземете и да се погрижите за него, и после няма да искате да се разделите с него. Ще остане при вас и ще живее при вас докато Вселената, Господ, Съдбата решат, че пътят му е свършил. Да приемеш едно чуждо дете и да се грижиш за него така, както се грижиш за своето, да знаеш, че ще се разделиш с него, защото то ще поеме пътя си рано или късно, е доста тежко.”

    Сашка Велкова посочи, че през 2010 година е имало почти 140 специализирани институции, в които са били настанени близо 7600 деца. Към август тази година домовете са малко над 20, а в тях има около 550 деца.

    Дата: Медийни участия, новини
  • Процесът на деинституционализация не приключва със закриването на домове за деца

    Александрина Димитрова – изпълнителният директор на Фондация „Сийдър“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

    Водещ: Г-жо Димитрова, бихте ли ни разказали накратко за дейността на вашата фондация?

    Александрина Димитрова: Фондация „Сийдър“ е българска неправителствена организация. Работим от 2005 година, като сме една от първите организации, които закриват специализирани институции за деца с увреждания и успяват да осигурят една качествено различна по-добра грижа за тези деца, като правим това през 2010 година. Това е годината, в която започна същинската реформа по деинституционализация и по закриването на всички такива специализирани институции, и предоставянето на качествена грижа за всички деца и младежи. Към момента нашата организация управлява 9 социални услуги в два града в България, като предоставяме 24-часова грижа и специализирана подкрепа за над 100 деца и младежи, по-голямата част от тях с тежки интелектуални и физически увреждания, една част без увреждания, но пък с изключително травматични преживявания от детството си. Активно участваме в този процес, включително като се опитваме да правим връзка между практиката, директната грижа към децата и политиката и тази реформа за деинституционализация, така че тя да се случва по възможно най-добрият начин, и разбира се, да ангажираме хората и бизнеса, така че да създадем една среда за нормална среда за развитие за всяко дете в България.

    Водещ: Какви са рисковете за децата, отглеждани в институциите?

    Александрина Димитрова: Рисковете са изключително много. От една страна, става дума за едни големи институции, в които се отглеждат по 60-70 и повече деца на едно място. Това само по себе си означава, че няма как да се обърне индивидуално внимание на всяко едно дете. Те не са личности, те са част от една голяма група. Нямат обикновено лични вещи, всичко е общо, нямат лично пространство. Когато става дума за институциите за деца с увреждания, които вече са закрити, тогава говорим за една много сериозна социална изолация. Те бяха построени в едни много далечни места, така че децата и младежите да нямат допир с останалия свят, и те живееха изключително изолирано. Много често се стигаше не само до неглижиране, но и до насилие както между самите деца, така и между деца и персонал, което травмира децата за цял живот. Така че тази система по начина, по който беше изградена, нямаше как дори и да работиха най-добрите и мотивирани хора там, нямаше как да осигурява наистина качествена грижа за тези деца, и те завинаги оставаха проблем на социалната система в България.

    Водещ: Защо социални услуги от резидентен тип са едно решение на този проблем? С какво ще ни убедите, че деинституционализацията на деца е добър вариант за обществото ни?

    Александрина Димитрова: Този тип социални услуги, т.нар. „Центрове от семеен тип“, на първо място те са изградени в градовете до останалите жилищни сгради, така децата и младежите да са максимално включени в живота на общността. В тези центрове децата са в доста по-малки групи, съответно с по-голям екип, който да може да се грижи за тях денонощно и да им предоставя индивидуално внимание и грижа. Центровете са така изградени, че максимално да наподобяват една семейна среда. Децата имат свое собствено лично пространство – стая, лични вещи. Те приготвят храната си заедно с екипа в съответния център, учат се да ходят на пазар. Също така посещават училище. Преди всичко се случваше в институцията, докато тук, центърът е само мястото за живеене. Децата посещават училище, ходят на дневен център, когато имат нужда от някакви  допълнителни терапии и грижа, и са много по-включени в живота на целия град.

    Водещ: Какви са ползите за общество от деинституционализацията на деца?

    Александрина Димитрова: Да, със сигурност ползите за обществото за обществото също са големи, тъй като ако, както казах по-рано, преди децата се превръщаха в проблем на социалната система за цял живот, то вече в тези нови центрове те могат да се развиват много по-пълноценно и да станат едни възрастни, които да заемат своето достойно място в обществото. Сега, разбира се, тук трябва да направим разликата: от една страна, тези деца, които са без увреждания или имат леки увреждания, те спокойно биха могли да напуснат центъра пораствайки и да намерят почасова работа първоначално, впоследствие със съответната подкрепа и да живеят самостоятелно. Има и много младежи, които живеят в тези центрове, които са с изключително интелектуални увреждания, както и със сериозни последици от живота им в специализирани институции, които да, вероятно завинаги ще останат в тези центрове, но нивото им на самостоятелност също се променя. И имаме младежи, които дори започнаха работа, нещо, което беше абсолютно немислимо докато все още бяха в институциите. И това е добре за обществото, тъй като те вече не са толкова зависими от социалната система, колкото са били преди.

    Водещ: Г-жо Димитрова, по какъв начин държавата работи с организации като вашата?

    Александрина Димитрова: Аз казах, че Фондация „Сийдър“ още от самото начало е част от този процес. По принцип, държавата включва неправителствените организации в различни работни групи, консултативни процеси, включително в създаването на плановете за действие за този процес. Това, което обаче на нас ни се иска да се случва по-добре, е да се създаде едно общо разбиране, че процесите на деинституционализация не приключват със закриването на домовете и извеждането на децата. Изключително важно е да се обърне повече внимание за това как са изградени тези нови центрове и как осигуряваме качествена грижа за тях. Грижата се осигурява от хората. Това означава, че държавата трябва да вложи повече в това да можем ние, организациите и общините, които управляваме такива центрове, да наемаме мотивирани хора, да ги обучаваме и да ги задържаме. А за това е необходимо по-сериозно финансиране и съответно по-добри възнаграждения на хората в социалната сфера.

    Водещ: Какви примери за добри практики бихте посочили?

    Александрина Димитрова: Преди 5 години, когато изграждахме вторите си центрове във втория град, в който работим, една част от децата, които изведохме от институциите, бяха в изключително тежка ситуация. Те бяха не просто с тежки интелектуални и физически увреждания, невербални, но също така и силно обездвижени до степен, в която можеха да бъдат само в лежащо положение, неконтактни – по никакъв начин дори не отместваха погледа си от тавана. И това, което се промени във вече новите центрове, е през индивидуалната грижа, през допълнителната физиотерапия, която Фондация „Сийдър“ осигури, през това, че успяхме с дарения да съберем средства и да закупим специализирани инвалидни колички, които са направени по техните тела, те започнаха да сядат, започнаха да контактуват с хората около себе си, започнаха да излизат навън и да преоткриват света вече на 15-20-годишна възраст. Тоест, деца, които са били напълно изолирани, вече са част от нашия живот. Имахме и много младежи, за които промяната беше много страшна, защото 20-30 години бяха живели в институцията. Идвайки в центъра, една положителна промяна за тях в дългосрочен аспект, всъщност беше много плашеща за тях и се стигаше до много тежко поведение, включително агресивно такова към други младежи, към персонала. Но отново през нашата интензивна работа, подкрепата от страна на екипа в центровете, тези младежи вече се чувстват у дома. Една част от тях, както споменах по-рано, дори започнаха почасово да работят. Имаме младеж, който работи в общинска пералня, имаме девойка, която работи в сладкарница, и вече се промениха. Увереността в собствените сили е много по-голяма, и това е видимо.

    Водещ: В началото на разговора ни споменахте, че вие сте една от първите организации, които закриват специализирани институции за деца с увреждания. Какви са целите ви оттук нататък?

    Александрина Димитрова: Със сигурност ще продължим тази грижа към децата и младежите, с които вече сме започнали, тъй като тя е 24-часова и тя е дългосрочна. Но също така, започнахме активно да работим и в посока подкрепа на семейства, които отглеждат деца и младежи с интелектуални увреждания, така че да не се стига до изоставяне. Имаме център, в който работим с младежи с интелектуални затруднения, оглеждани от семействата си, и подкрепяме и техните семейства. Това правим през различни терапевтични дейности, но също така осигурявайки възможности за работа на младежите и създавайки една подкрепяща среда за техните родители. Това е една посока, в която бихме искали да се развием в бъдеще, тъй като вярваме, че това е другият много важен елемент на процеса на деинституционализация – да се подкрепят семействата, така че да не стига до изоставяне и да нямаме нови случаи, които да влизат в грижата на държавата.

    Йоланда ПЕЛОВА

     

    Дата: Медийни участия, новини
  • Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

    Изпълнителният директор на фондация „Сийдър“ – Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от помощ, в разговор с Капитал

     

    „Истината е, че децата и младежите в неравностойно положение са отговорност на цялото общество. Хората трябва да си кажат, че нещата зависят и от тях, не само от държавата и че всеки един от тях може да помогне – дали финансово, с подкрепа или с експертиза, е без значение.“ Александрина Димитрова е изпълнителен директор на „Сийдър“ – фондацията, която работи за промяна на държавните политики и обществените нагласи към децата и хората в неравностойно положение. В момента фондацията управлява седем центъра от семеен тип за деца и младежи с увреждания и един за деца без семейства в гр. Кюстендил и Казанлък, разполага и с център за почасова грижа. „Сийдър“ предоставя 24-часова грижа на най-много деца и младежи сред НПО сектора и е активен участник в процеса на деинституционализация в България.

     

    Затворено е“

    „Преди години домовете за деца с увреждания са били строени нарочно на изолирани места, така че да бъдат далеч от погледите на другите, и са останали без достъп до училище и здравна система, без възможност да излизат навън, да разполагат със собствени дрехи и т.н., без възможност да бъдат личности. Често в един дом се събрат 50 – 60 деца със специфични потребности, някои оставяни да лежат години наред в креватчетата си, за които се грижи ограничен екип от хора, а често дори и само един човек. Едни непоносими условия и система, която се променя и трябва да се промени изцяло“, обяснява Александрина Димитрова.

    До този извод стига стартиралата през 2005 година фондация „Сийдър“. Нейната първоначална идея е да подпомага домовете, но в последствие, откривайки, че там е невъзможно да бъде предоставена качествена грижа, решава да започне дейност по заменянето им с нови центрове. Няколко години по-късно фондацията инициира процеса по закриване на Дома в с. Горна Козница и подготвя плавния преход към семейна или близка до семейната среда на 58-те деца и младежи с увреждания, настанени в него. Успешният старт на инициативата довежда до съвместна работа с община Кюстендил, а в последствие „Сийдър“ е потърсена и от община Казанлък, за да управлява създадените нови места.

    Първата процедура по закриване отнема три години, тъй като това е революционна стъпка за България. Община Кюстендил предоставя терен и изгражда новия център, като паралелно с фондацията търси места за настаняване на децата. Центровете от семеен тип са вид социална услуга, за която се отпускат държавни средства към съответната община, която в последствие решава дали иска да ги управлява сама или да възложи тази дейност на неправителствена организация. Ако избере второто, следва сложна процедура за избор на такава, след което отделените държавни средства стигат до организацията през общината, към която после е и отчитането им.

    Закриването на домовете, вече част от държавната политика, е стъпка в правилна посока, но то е част от дълъг процес на планиране, оценка на децата и младежите и на това какво следва за тях, преди социалното заведение да се затвори. Една част от тях отиват в приемни семейства, друга, по-малка, биват осиновени, а трета – децата с най-сериозни увреждания или на по-голяма възраст, попадат в центровете от семеен тип.

    Към момента 90% от живеещите в старите домове вече не са там. В България са построени 280 центъра от семеен в тип с настанени в тях близо 3000 деца. Въпреки това едва 24 от тях, т.е. по-малко от 10%, се управляват от неправителствените организации – всички останали са под опеката на общините. „И това не е защото общините не искат да делегират на фондациите, а защото фондациите не могат да ги управляват, тъй като управлението им е свързано с много сериозен допълнителен финансов, човешки и управленски ресурс. Ангажиментът е изключителен – едно е да помагаш на дете или семейство почасово или през деня, съвсем друго е, когато носиш отговорност за него денонощно. До голяма степен опира до финансирането. Без подкрепа от корпоративни и индивидуални дарители не можем да продължим.“, обяснява Александрина.

     

    Какво точно се прави

    Дори и да се стигне до закриването на старото заведение, поява на нов център и отделяне на малко финансиране за функционирането му, работата с децата и младежите тепърва предстои. Извадени от старата си среда с тежки условия, те преживяват стрес, често в по-напреднала, тийнейджърска възраст. „Истинският процес за тях започва тогава, когато имат нужда от осигуряване на качествена нова грижа, която да ги превърне в личности, чувстващи се добре там, където живеят.“

    В новите центрове условията са напълно различни – броят на децата е много по-малък, почти всяко разполага със собствена стая и вещи и най-важно – за тях се грижи достатъчно голям екип, благодарение на който се изгражда по-близка връзка на доверие и споделяне. Те не са изолирани и могат да излизат и навън.

    Извън финансирането от държавата фондацията осигурява транспорт на трудноподвижните деца, специални процедури и физиотерапия, подпомагащи развитието им, без които те няма да напреднат. Осигурява и консултации с психолог. Води ги на кино, дори на екскурзии, чрез които да се осигури пълноценнен живот на децата и младежите и даващи им възможност да бъдат с други хора. Всичко това се случва благодарение на допълнителните дарения. Или по-скоро – не би се случило по никакъв начин без тях. На година фондацията трябва да набере 600 хиляди лева за да осигури това качество на грижа. Ако спре допълнителното финансиране от дарителите, единственото успокояващо е, че базисните нужди на децата ще бъдат посрещнати, твърди Александрина – държавата го е осигурила. „От там насетне доколко те ще получават качествена грижа и ще могат да живеят пълноценно, е друг въпрос – не мисля, че може да се случи… Още повече, че тези деца и младежи са с проблемно поведение, те лесно биват манипулирани от хора с лоши намерения и съответно това е проблем за цялото общество“. Тя споделя наблюдението си, че нейни колеги от други фондации са започнали да се отказват от управлението на центровете, въпреки че са търсени от общините. „И на нас ни се налага да отказваме, не защото не искаме да разширим броя на децата и младежите, за които се грижим, а защото не можем да си го позволим. Ние едва успяваме да намерим финансиране, за да поддържаме нивото, до което сме стигнали и спешно се нуждаем от дългосрочни партньори, които да ни подкрепят, за да сме по-устойчиви и да надграждаме.“

    От частно дарение се покрива административният разход на „Сийдър“, който представлява около 5% от оборота за шестимата души, работещи в София. Това означава, че 100% от даренията отиват за центровете.

     

    Всеки може да помогне

    Фондацията набира дарения по няколко начини. Първият е чрез месечно дарение. Например за програмата им „Спонсорирай служител“ – дарението там е насочено към конкретен терапевт, който работи в центровете на фондацията. Сумата е 700-800 лв., затова и обикновено тук се включват компании и хора с по-висок доход.“

    Дарителите могат да проследят как се развиват децата, за които се грижи подпомаганият от тях терапевт. Те могат да разберат и нагледно да придобият представа как техните средства спомагат за подобрението, като посетят заедно с представители на фондацията центровете в Казанлък или Кюстендил. „Всеки мениджър може да оцени колко е важно да работи с правилните служители, за да се развива бизнесът му – при нас е същото, с разликата, че служителите ни са тези, от които зависи как се развиват уязвимите деца, за които сме поели грижата. Както във всеки бизнес обаче, за нас също е ключово да поддържаме достатъчен брой служители, които да са мотивирани, квалифицирани и да могат да се справят със стреса от тази толкова специфична грижа.“, казва Димитрова.

    Другият начин е индивидуалното дарение, което се случва по време на организираните от „Сийдър“ годишни балове и викторини. „Често на тях се случва първият досег с фондацията, обяснява Александрина. Дарявайки, хората се запознават с каузата, екипа, чувстват се по-близки и в повечето случаи продължават да идват на бъдещи събития.“

    Според изпълнителната директорка през последните години определено се наблюдава нарастване на интереса към каузи и включването в тях, но все още най-често срещаният вариант си остава реакцията, когато нуждата е спешна. „Социалните медии сега улесниха този процес, тъй като хората могат да споделят информация там и съответно да се активизират да даряват. Когато обаче става дума за каузи като нашата – дългосрочни във времето и касаещи голяма група деца и младежи – включването се случва малко по-трудно. Хората виждат една работеща организация и казват – има кой да се грижи, те се справят чудесно – и по-трудно намират своята роля в този процес. Истината обаче е, че имаме нужда от тях и ако веднъж се включат, остават дългосрочно ангажирани, тъй като тогава стават част от нещо по-голямо и могат да видят своя принос през годините, включително и израстването на децата.“

    Бизнесът също може да бъде ценен и необходим дарител. „Много от компаниите в България са наясно, че трябва да имат политика за корпоративна социална отговорност, но тогава се изправят пред проблема, че не са наясно към кого да се обърнат и какви са нуждите, на които да отговорят. Случвало ми се е да водя разговори със служители на компании, които са се обръщали към мен – искаме да направим една кампания, имаме бюджет, мислим да купим еди какви си играчки и да ги донесем. Децата нямат нужда от това. Базовите им нужди са покрити, но хората няма това как да знаят това, ако не са имали досег. Затова тук е нашата роля. Ние сме професионалисти да предлагаме услуги на деца и младежи в риск, но също така и да образоваме хората от какво имат нужда тези деца наистина. За мен най-важно е да се направи връзката между бизнеса и неправителствените организации, за да седнат и помислят как да са си полезни“, казва Александрина Димитрова.

    По думите й маркетингът или тиймбилдингът с кауза, при които се отделя част от бюджета за дарение, започва да се превръщат в популярни инструменти с добавена стойност.
    „Нашият опит показва, че когато реализираме кампания, в която фирмата отчислява процент от своя продукт или услуга, ползите са за всички. Компанията увеличава своите продажби и изгражда добър имидж, а крайният потребител се чувства удовлетворен, че със своята покупка същевременно дарява. Тиймбилдингът с кауза, от своя страна, е чудесна възможност за компанията да ангажира и мотивира своите служители.“допълва Димитрова.

    „Лично за мен предизвикателствата са много, често отговорността е огромна, знаейки, че имаме бюджет за следващите три месеца и от там нататък не сме сигурни дали ще имаме или не средства за това, което правим. А 100 деца и младежи и още толкова служители зависят от нас… Това е доста натоварващо. От друга страна, когато всеки път отида в Кюстендил и Казанлък и прекарам време там, си казвам – правя го, защото е смислено, защото виждам реална промяна и тогава се връщам и продължавам да търся средства…“

    „Много е важно държавата да инвестира повече в професионалисти в социалната сфера, да мислим за процеса не само като за построяване на нови по-хубави центрове, а кой работи в тях, защото това са хората, които полагат грижата. Като в семейството е – не е важно да получаваш страхотни подаръци за Коледа, а грижата и вниманието, от което имаш нужда постоянно. Но не бива да си казваме, че това е отговорност на държавата и че ние нямаме общо, защото това са деца и младежи, които също живеят тук и в крайна сметка всеки би могъл да попадне в такава ситуация. Тогава едва ли би искал да си каже – това е отговорност на държавата. Така че не можем да седим безучастни.“

    Дата: Медийни участия, новини
  • Фондация „Сийдър“, за която най-трудните деца са кауза

    Интервю за Дневник

     

    Да, и на тях им се иска да не трябва изобщо да има нужда от тях. А държавата да влезе във функциите си. Да се грижи, да осигурява поне базисните нужди за децата с увреждания, оставени от семействата си. Да финансира далеч повече и много по-ефективно. Да има индивидуален подход за детските нужди, да има качествена грижа, а не прото някаква там грижа. Да не зависи толкова много от непостоянните и неустойчиви дарителски кампании.

    Но докато всичко това стане, можем ли да чакаме? Какъв избор имаме? Ние поне не можем да оставим тези деца просто така, казва Александрина Димитрова.

    Те са фондация „Сийдър“, а Александрина е изпълнителен директор на фондацията. За тях тежките, дори безнадеждни случаи не са загубена кауза. Тези случаи за тях са деца, със своите индивидуалин нужди. Те са каузата на „Сийдър“, всекидневието на екипа от 94 специалисти и още няколко човека в София, които се опитват във всеки момент да има поне базисно нужните средства и хора.

    „Сийдър“ управлява седем центъра от семеен тип за деца и младежи с уврежданияи един – за деца без семейства, които да се грижат за тях. Имат и един център, в който вече порастнали младежи с увреждания и техните родители, могат да получат почасови грижи, консултации, внимание, рехабилитация.

    В къщичките в Кюстендил и Казанлък се полагат 24-часови грижи за 68 деца, повечето от които с много тежки увреждания. 13 пък са младежите без роднини, желаещи да се грижат за тях. Които, както Александрина отбелязва, имат също нужда от много сериозна подкрепа, тъй като дълги години са били в домове, институции, приемни семейства, взимани, връщани…А сега и почти нежелани, защото са трудни, не са малки, носят своите проблеми и предизвикатерства.

    По данни на фондацията децата с увреждания, настанени в центрове в България, са малко над 3000. В последните години те бяха извеждани от наследените от социалистическия период домове и институции. И прехвърляни в къщи и домове „от семеен тип“, където да получават по-качествена грижа и да са по по-малко на брой на едно място.

    Държавата наистина има политика за закриване на домовете, това е безспорен успех. Със сигурност успехи има и България е давана за пример в нашия регион. В същото време не всичко се случва така, както ни се иска. А основно ни се иска да го има това разбиране, че процесът не завършва с физическото затварянена голямата институция и построяване на нови чисти къщички. Всъщност процесът тогава започва„, коментира изпълнителният директор на „Сийдър“.

    Тя отбелязва, че вече 90 на сто от децата и младежите, които живееха в институции, не са там. Изградени са над 280 центъра от семеен тип в цялата страна“, отбелязва Александрина. Едва 20-24 от центровете се управляват от неправителствени организации, което е по-малко от 10 процента. Александрина разказва, че наскоро почти с изненада установила, че „Сийдър“ всъщност са неправителствената организация /освен държавата и общините/, която се грижи за най-много центрове от семеен тип за деца с увреждания.

    „Общините искат да делегират управлението, обаждали са ни се от общини, да ни предлагат. Но организациите се отказват, защото знаят какъв допълнителен финансов, човешки и времеви ресурс трябва да отделят. И с колеги сме си говорили, които управляват такива центрове, истината е, че малко по малко някои от тях започват да изнемогват.Някои дори може и да се откажат“, посочва тя.

    И допълва: „За да осигуриш качествено нова грижа, означава не просто да построиш новите центрове и да осигуриш минимално финансиране за тях, а реално да инвестираш в хората, които работят в тези центрове, да подсигуриш достатъчна мотивация и обучение да вършат тази толкова трудна работа“. И държавата да гарантират устойчивост на всичко това. За съжаление това далеч не е така.

    Всяка година „Сийдър“ трябва да събере поне 600 000 лв. от корпоративни и частни дарители, за да гарантира това качество на грижа, което смятат за поне минимално необходимото. За да сме сигурни, че вършим нещата качествено, обяснява Александрина. Иска й се да могат и още повече, като например децата, на които е нужна целодневна грижа във всеки един час, да имат и на разположение един човек, който персонално да ги обгрижва. Засега това са мечти.

    На първо и приоритетно място фондацията инвестира в хора. Ако разчитаме единствено и само на това, което държавата е заложила като стандарт и финансиране, щяхме да имаме с 25 човека по-малко като екип, казва изпълнителният директор на организацията. Без тези допълнителни хора обаче фондацията е изчислила, че няма как да се обърне нужното внимание на всяко дете, да се подхожда индивидуално според нуждите му, то да напредва, да се развива. В ситуация на криза също има повече хора, които да могат да реагират на момента и да подкрепят детето. А специалистите да не са безкрайно натоварени, да са адекватни и способни да полагат нужните грижи.

    Работниците в центровете минават често и обучения, които в „Сийдър“ се стремят да са съобразени с моментните нужди, да са максимално практически ориентирани и съответно полезни. Всеки месец също имат и консултации с външен психолог, с когото обсъждат трудностите в работата им, подходите при различните деца и младежи. Което е изключително важно предвид трудната работа и тежките случаи.

    Допълнтелно фондацията влага и средства за терапии, които поне на теория би трябвало да са платени от държавата. За да не чакат, често децата ходят на частен прием при лекари за консултация. Отделно се наложило оранизацията да наеме специалист-физиотерапевт, който да е достатъчно подготвен да работи с деца, залежавали в институциите с години в креватчетата си, без никакво движение, без терапия. Децата в тази ситуация би трябвало да имат възможност на безплатна физиотерапия в определените за това центрове, но тъй като там специалистите не могат да се ангажират с толкова специфични случаи и да осигурят адекватна физиотерапия, „Сийдър“ финансира и тази услуга.

    Подобна е ситуацията при осигуряване на помощни средства. Преди дни в единият от центровете са доставени две инвалидни колички, специално изработени в Румъния за две от децата на „Сийдър“. Те са специфични не с друго, а с това, че имат нужните меки уплътнения и подпори, така че децата да стоят в поза, която не ги притиска, не ги уврежда допълнително, не ги боли, докато ползват „помощното“ средство. Количките са втора ръка, но румънската фирма ги е адаптирала спрямо нуждите на конкретните две деца. Количките са купени със средства от спонсори. И са стрували по около 1200 лв. „Иначе получихме колички, плаетни с държавни средства, които обаче бяха абсолютно неадекватни за нуждите на тези деца и младежи. Вярно е, че взехме количките от Румъния с много голяма отстъпка. Но не вярвам и иначе да са много по-скъпи от другите, предоставени от държавата. Въпросът е за какво и колко ефективно се харчат средствата“, отбелязва Александрина.

    В „Сийдър“ смятат, че не могат да минат без това допълнително финансиране, което отбелязват, че доста трудно намират, тъй като хората са по-склонни да даряват за каузи, единични и конкретни случаи за подкрепа на отделно дете. И по-трудно се ангажират да финансират дългосрочни всекидневни дейности. А ние всеки ден имаме оперделени разходи, без които няма как да минем, посочва Александрина.

    Не и ако искат да са достатъчно полезни и осигуряващи качествена грижа за много тежките случаи, които наследяват от институциите. А тези грижи дават резултат. В „Сийдър“ например не са се отказали от момче, дошло при тях преди две години, което всички до този момент си прехвърляли. Когато дошло на 10 години в центъра от семеен тип на организацията, момчето вече било премествано на 8 различни места. „Институции, приемни семейства…всяка година беше сменял мястото, на което живее. Всеки се беше отказвал от него. Защото бил много труден, тежко поведение, всички бяха решили, че не могат да се справят“, спомня си Александрина.

    Той е диагностициран с умерена форма на умствена изостаналост, но на практика проблемите идват по-скоро от това, че е изоставян много пъти преживявал е и сериозно насилие. „Идвайки при нас, той беше в много тежко състояние, беше агресивен към екипа, към другите деца, към себе си дори. Но ние осъзнахме, че на него му липсва сигурност, той очакваше отвново да бъд оставен. И това, че ние не се поддадохме на това, не го оставихме, продължихме упорито да намираме занимания, които да са му интересни, да си изразходва енергията, той много се промени“, казва Александрина. Освен че е много по-спокойно, сега момчето се справя доста добре и в училище, има приятели там, които идват на рождения му ден, отишъл е на море за първи път миналата година, научил се е да плува. „Повярва повече в себе си, успокои се“, казва още тя.

    Друго момче с детска церебрална парализа пък посещава масова детска градина. Деца, които допреди да дойдат в домовете на „Сийдър“ са били оставени по цял ден да лежат в креватите си, сега се радват на всекидневни разходки и подходящи за тях занимания на открито в нужните им колички. Фондацията инвестира и много усилия в това да социализира всяко дете доколкото е възможно, да го направи колкото се може по-самостоятелно и самообслужващо се. Да им намира поне почасова работа, ако имат способности за това и да им помага да я задържат. Да ги кара да се чувстват полезни. Щастливи. Всеки според възможностите си.

    Но за всичко това са така нужните поне 600 000 лв. годишно. Ако се пренесат набираните всяка година поне 600 000 лв. допълнително за управляваните от „Сийдър“ под 10 центъра и се преизчислят нуждите върху всички 280 такива центъра, недофинансирането на държавата ще се окаже сериозно, изчисляват експертите.

    „За нас идеалният вариант би бил ако държавата отпускаше по-сериозно финансиране за тези центрове, така че да осигури поне минималното базисно и задължително обслужване. А нашето фондонабиарне да отиваше за допълнителните екстри – лагери, нови методи на работа, почивка и др. Но не и за базови неща. А на нас ни се налага наистина базови неща да покриваме, за да можем да осигурим качествена грижа и да сме сигурни, че това, което правим, има смисъл“, разказва още Александрина.

    В опит да преобърнат държавните политики, от фондацията през последните години често търсят и институциите, водят разговори, отправят препоръки.

    Миналата година експертна група по деинституционализацията, на която „Сийдър“ са съпредседатели, направила анализ, препоръки какво трябва да се промени. „Описахме острата нужда от инвестиции в хора, в квалификация, представихме го пред хората, правещи политики в сферата. И се постигна увеличение на средствата вместо с традиционните 10, то сега с 18 на сто за тази година“, отбелязва директорът на организацията. „Това може би е стъпка в правилната посока, но със сигурност не е достатъчно. Освен това не се говори за нищо дългосрочно, за устойчивост не са планирани допълнителни политики в следащите години„, допълва тя.

    Александрина продължава да се надява скоро експертите да убедят държавата, че е необходимо изцяло преосмисляне на грижата, залагане на индивидуалиня подход, не финансиране на „на калпак“ на дете, а според нуждите му. Дългосрочни устойчиви политики. Отбелязва, че е доста демотивиращо, когато работата по тези теми и разговорите трябва да започват всеки път от начало при всяка смяна на властта и на отговорните за промените политици.

    И смята, че: „Всичко ще е далеч по-хубаво, когато всъщност вече няма нужда от нас“.

  • Към децата в институции сме съпричастни, но не особено ангажирани

    79% от гражданите, които живеят в близост до нови центрове от семеен тип и 93% от запитаните директори и учители одобряват процеса по закриване на големите държавни институции. 62% от местната общност са посочили, че нямат против децата да живеят в квартала им, едва 44% обаче биха приели те да учат в един клас с техните деца.

    Нагласите на обществото към децата, живеещи в институции са разнопосочни.

    Обикновено хората са съпричастни, но не са ангажирани.

    За последните 8-9 години децата в институции са намалени от 7500 до 600. И те трябва да бъдат изведени до края на следващата година.

    Планира се още до 2025 г. да бъдат закрити всички специализирани институции за деца и те да получат нови социални услуги.

    Как влияе деинституционализацията върху интегрирането на децата разяснява Александрина Димитрова – изпълнителен директор на фондация, която предоставя 24-часова индивидуална грижа и специализирана подкрепа на над 100 деца и младежи в неравностойно положение.

    Чуйте репортажа в БНР радио София.

    Дата: Медийни участия, новини
  • Ал. Димитрова: До края на следващата година и последните 600 деца трябва да бъдат изведени от институциите

    Състраданието, носенето на дрехи, играчки и лакомства по празници все още са предпочитан начин за подкрепа към децата, живеещи в центровете от семеен тип. Истината е, че тези базисни нужди са задоволени. Децата и младежите имат нужда от истинско включване в обществото, от разбиране и приемане, от създаване на приятелства.

    Чуйте разговора по БНР – Българско Национално Радио с Александрина Димитрова, изпънителен директор на фондация „Сийдър“, за обществените нагласи към децата в неравностойно положение.

    Дата: Медийни участия, новини