Проект Стара Загора
От януари 2008г, Фондация „Сийдър” осигуряваше ресурсен учител за пет деца със слухови затруднения, които бяха преместени от училището в Мъглиж за деца със слухови увреждания, в домовете за деца, лишени от родителска грижа „Българка” и „Теофано Попова” в град Стара Загора през учебната 2006-2007г. Те живеят в различни домове, но всички учат в едно и също училище за деца със специални образователни потребности. Интервалът между септември 2006-януари 2008г не може да се нарече образование. Учениците присистват в час, но не разбират и дума от това,което казва учителят. Защо, ще попитате вие? Отговорът е: Глухи или със слухови потребности. Струва ли си да се почудим за оценките им или дали те го намират за интересно просто да гледат и да нямат идея защо въобще са там? Можем ли да ги виним, че не намират смисъл в това да ходят на училище или че бягат от училище, докато администрацията се оправдава с липсата на постоянна работна позиция.
Месец след като ресурсния учител започна работа с тях, децата започнаха да се интересуват от това, което ставаше около тях, от живота в училище, в знанието и уменията, които училището им даваше.
Сега, те дори могат да прекарват повече време от необходимото и не им се иска да се прибират в къщи, защото те прекарват времето след часовете заедно- разглеждайки забележителностите. Децата споделят с учителя си своите тинейджърски проблеми, заедно те ходят на лекар когато е необходимо. Учителят е тяхната връзка със света навън.
Фондация „Сийдър” се стреми да помага на тези деца и да ги подготви за живота след като напуснат сиропиталищата. Към осемнадесетгодишна възраст всеки от тях започва нов живот и никой от нас не се интересува какво точно става с тях. Децата дори не могат да си купят храна, не знаят каде да намерят място за живеене и не знаят как да намерят пари, за да се издържат.
Всеки уикенд тези хора посещават фермата на фондация „Сийдър”. През деня те си купуват храна и сами си я приготвят. Те работят като фермери. Децата идвам с такъв ентусиазъм, дори и само за един ден. Изглежда така сякащ повечето от тях харесват този начин на живот и може би някои от тях ще станат фермери.